Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. София, 01.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 1098/2014 година.
Производството е по чл. 307 вр. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по молба на Х. Ц. Х. и Г. Г. З. – Х. за отмяна на влязлото в сила решение, съдържащо се в протокол № 766 от 21.10.2010 г. по гр. дело № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав и на влязлото в сила определение № 1623 от 25.10.2011 г. по същото дело на същия съд.
Ответниците Е. Л. К., М. Л. К., П. А. М. и А. Б. А. считат, че молбата за отмяна е неоснователна, а ответницата В. Д. М. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, постъпила е в срок, от надлежна страна по отношение на съдебни актове, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличие на правен интерес за подаването й.
Същата молба разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното решение е обезсилено постановеното по гр. дело № 1322/2007 г. решение № 2194 от 18.05.2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение – І – ІV състав, прекратено е производството по исковата молба, предмет на същото дело, поради неотстраняване на нередовностите й и е прекратено производството по въззивното дело № 1559/2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищците не са отстранили в срока по чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./ нередовностите на исковата молба, за които въззивният съд с определение от 03.06.2010 г. за оставянето й без движение им е дал указания, както следва: да посочат конкретните действия, респективно вложените парични суми, респективно остойностен труд, представляващи подобрение в имота, както и да посочат, как извършените действия – вложени парични суми и личен труд са съотносими само към процесния апартамент № 6, как са оценени в исковата молба твърдените подобрения и по какви цени. Въззивният съд е констатирал, че са дадени указания при предявения частичен иск за 25 000 лв. ищците да уточнят, как е формирана цената на този иск от цялото вземане, посочено в размер на 125 000 лв. Отразено е в следващите мотиви на апелативния съд, че с депозираната от Х. Х. и Г. З. – Х. молба от 11.06.2010 г. указанията не са били изпълнени. Апелативният съд е приел, че и към настоящия момент не е ясно изобщо за какви подобрения е предявен иска, при положение, че процесния имот е придобит, като обезщетение срещу отстъпено право на строеж, а приобретателите на апартамент № 6 не са имали никакво задължение за заплащане на парични суми. За да постанови цитираното по – горе определение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на делото ответниците по претенцията – Е. К. и М. К. имат право на разноски на основание чл. 64, ал. 3 ГПК – отм. Съдът е направил извод, че доказаните и поискани /още с въззивната жалба/ разноски на тези ответници са в размер на сумата 1540 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции, поради което се дължат в този размер.
В молбата си за отмяна страните твърдят, че с решение по н.а.х. дело № 13878/2012 г. на Софийски районен съд /СРС/, наказателно отделение, 109 състав, ответниците по иска и въззивници във второинстанционното производство Е. К. и М. К. всяка поотделно е призната за виновна, „че в периода месец юли 2009 г. – август 2009 г., на неустановена дата в [населено място] е затаила истина в писмена декларация, че не притежава недвижими имоти, освен апартамент в [населено място],[жк], [улица], ап. № 8, а е притежавала и ? идеална част от недвижим имот, представляващ земя с площ 442 кв.м. и сграда /къща/ с разгърната застроена площ от 100 кв.м., находящи се в [населено място], област П., която по силата на закон – чл. 83, ал. 2 ГПК „Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: … т. 2 имущественото състояние, удостоверено с декларация…”, се дава пред орган на властта – Апелативен съд – [населено място] по гр. дело № 1559/2009 г. по описа на САС ГК, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – притежаваните от нея недвижими имоти, които е следвало да опише поотделно по вид и местонахождение – престъпление по чл. 313 от НК”. Предвид изложеното молителите считат, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на двата съдебни акта, защото посочените страни Е. К. и М. К. са били освободени от внасяне на държавна такса по жалбата си, по която е образувано гр. дело № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд въз основа на подадените от тях декларации, чиято неистинност е установена по посоченото по- горе дело на СРС. Молителите поддържат, че „установено е престъпно действие, както от страна на Е. Л. К., така и на М. Л. К. във връзка с решаване на делото”.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В процесния случай не е доказано наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК поради неустановяването на елемент от фактическия състав на разпоредбата. Общото при всички хипотези, изброени в нормата е, че източник за неправилността на решението е извършено престъпление. За да е налице основанието, на което се позовават молителите е необходимо престъплението да е установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение по чл.124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено по НПК. Наред с изискването престъплението да е установено по надлежния ред, нужно е то да е обусловило съдържанието на решението. От приложеното копие от решение от 10.12.2012 г. по н.а.х. д. № 13878/2012 г. на СРС се установява, че съдът е признал Е. К. и М. К. за виновни относно извършването на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, описано в диспозитива на решението, като на основание чл. 78а НК ги е освободил от наказателна отговорност и е наложил на всяка от тях глоба в размер на по 500 лв. С решение от 14.05.2013 г. по в.н.а.х. дело № 870/2013 г. на Софийски градски съд цитираното решение на СРС е потвърдено. В разглеждания случай деянието, за което е ангажирана отговорността на Е. К. и М. К. с посоченото решение на СРС по н.а.х. д. № 13878/2012 г. не е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се иска, тъй като процесните декларации са подадени по гр. дело № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд за освобождаването на Е. К. и М. К. от внасяне на държавна такса, въпрос нямащ правно значение по съществото на процесуалноправния спор. Спорът, по който е постановено решението на Софийски апелативен съд, предмет на молбата за отмяна е за редовността на исковата молба, респективно за изпълнение задължението на ищците да приведат съдържанието й в съответствие с изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, представляващи абсолютни процесуални предпоставки за редовното сезиране на съда. Подаването на процесните декларации и установените по отношение на съставянето им по съдебен ред деяния нямат връзка с решаването на делото, по което е постановено решението на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се претендира. Този извод произтича от неотносимостта на обстоятелствата, засягащи процесуалната дейност на въззивниците във връзка с изготвянето на процесните декларации към спора, предмет на въззивното решение, което не би се променило, а напротив би останало същото, независимо от настъпването на деянията, като юридически факти. В контекста на изложеното и в допълнение към него е необходимо да се има предвид и това, че Е. К. и М. К., не са били единствените жалбоподатели по гр. дело № 1559/2009 г., сезирали въззивния съд с жалба, а това процесуално качество е имал още и Б. М., починал в хода на процеса, след подаване на молбата за отмяна и конституирани в извънинстанционното производство неговите наследници В. М. и А. А., както и П. М., т.е. развитието на производството не е било обвързано и обусловено единствено от процесуалните действия на Е. К. и М. К., поради което не може да се приеме, че те биха засегнали цялостното развитие на въззивното производство. За съществото на настоящия спор е от значение, че установените по отношение съставянето на процесните декларации по съдебен ред деяния нямат връзка с решаването на делото, по което е постановено решението на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се иска. Изложените мотиви са относими и към другия съдебен акт – цитираното определение на апелативния съд, третиращо въпроси относно дължимостта на разноските, като последица от постановеното с оглед изхода на делото решение. В молбата за отмяна не са излагат обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на това определение. Деянията, за които е ангажирана отговорността на Е. К. и М. К. с решението по н.а.х. дело № 13878/2012 г. на СРС не релевират основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същите деяния не са обусловили съдържанието на определението на апелативния съд. С постановяването му въззивната инстанция е разгледала спора за дължимостта на разноските, направени от Е. К. и М. К. във въззивното производство, т.е. произнесла се е по въпрос, който няма връзка с действията им по изготвяне на процесните декларации, за които е ангажирана отговорността им с цитираното решение по н.а.х. дело № 13878/2012 г. на СРС. Ето защо следва да се приеме, че и по отношение на определението на апелативния съд не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК. Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което молбата за отмяна трябва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Ц. Х. и Г. Г. З. – Х. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, съдържащо се в протокол № 766 от 21.10.2010 г. по гр. дело № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав и на влязлото в сила определение № 1623 от 25.10.2011 г. по гр. дело № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: