Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. София, 23.02.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 847/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Д. и Р. С. Д. срещу въззивното решение от 12.05.2006г по гр. д. № 4607 /2003 г. на Софийски градски съд, с което е било оставено в сила решение от 10.07.2003г по гр. д. № 5295/ 2001 г . на Софийски районен съд , по същество е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК за установяване право на собственост по давност в полза на ищците по отношение на една незастроена площ ,част от сега образуван парцел **** 41, м. Илиенци по плана на гр. С., заедно с искането за отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици на спорната част от имота по кадастралната му основа , на основание чл. 431 ал.2 от ГПК
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неговата необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с преценката на гласните доказателства , с оглед установяването на заявеното от ищците придобивно основание. Касаторите молят решението да бъде отменено със законните последици .
Като правоприемници на Г. А. и ответници в настоящето производство са конституирани Н. С. А. В. Г. А. и А. Г. А. .
Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на отменителни основания в становище чрез пълномощника си адв. М от САК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният от ищците иск за собственост по отношение на имот , чиято основа е нанесена в кадастралия план през 1992г с пл. № 655,сега част от основата на УПИ * 41,целия от 1500 кв.м. в м. Илиенци по плана на гр. С., е основан на твърдението за изтекла в тяхна полза придобивна давност . Същите са били определбени за купувачи по реда на ЗСГ и съгласно нот. акт №35 по н.д. № 3542/1981г са закупили от праводателя на ответниците дворно място от 700 кв.м. ,в границите на парцел **** с пл. № 12 от кв. 21 по плана от 1955г. Предвид неоспорените писмени доказателства и приетите заключения на вещо лице инж. К е установено ,че спорният сега имот попада извън закупения от ищците през 1981г по реда на ЗСГ бивш парцел **** по плана от 1955г с площ от 700 кв. който в нотариалния акт е описан като част от имота , собственост на наследодателя на ответниците А. Като е изслушал и обсъдил показанията на двете групи свидетели , въззивният съд е приел ,че ищците не са установили фактическите признаци на едно несмущавано и явно владение за десетгодишен период върху спорната площ , изтъкнато е и действието на 29 ал.1 т.1 от ЗСГ (отм. ДВ бр. 21/1990г) който закон не е допускал придобиване на собственост в чертите на гр. С. по този способ.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Като единствено придобивно основание за правото на собственост ищците са въвели завладяването на имот ,който в спорната площ , при действието на регулационния план от 1981г , е бил с отменена дворищна регулация , мероприятието е останало нереализирано . Категорично е установено , че спорната площ с лице към бул. „Рожен” не е придавана по регулация към закупените от тях 700 кв.м застроено дворно място ,подобно придобивно основание не се и поддържа. Гласните доказателства съдът е преценил съгласно изискванията на чл. 188 ал.1 от ГПК и обосновано е стигнал до извода, че действията на страните във връзка ползването на мястото не сочат до 2001г Д. да са манифестирали владение спрямо първоначалния продавач и неговите наследници (след 1995г) , когато по инициатива на последните спорният имот е бил нанесен в кадастралната основа и е утвърдено изменение на дворищната регулация за двете места. До смъртта си А. А. е посещавал и обработвал незастроеното място ,засадено с овощни дръвчета ,негова е била и бараката , която вече не съществува . Тъй като ищците не са установили заявеното придобивно основание , предявеният установителен иск правилно е отхвърлен по същество . Последица от този изход на спора е и отхвърляне на искането за частично изменение и отмяна на оспорения нотариален акт на ответниците .
Процесуално нарушение във връзка с обсъждането на гласните доказателства не е допуснато и оплакванията в тази насока са неоснователни Въззивният съд е дал възможност на страните да изчерпят доказателствените си искания и всички свидетелски показания са обсъдени . Преценявайки по свое вътрешно убеждение тези показания- една преценка, която не подлежи на касационна проверка по същество, въззивният съд е формирал обосновани изводи и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за отмяна на решението . Въззивният съд е изтъкнал ,че отхвърля иска във връзка с наведеното от ищците придобивно основание , с което е съобразил обективните и субективни предели на спора , въведен с исковата молба .
Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила ,като следва да се присъдят и разноски за това производство на ответници , които са ги установили и заявили .
Водим от горното , на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.05.2006г по гр. д. № 4607 /2003 г. на Софийски градски съд.
Осъжда К. С. Д. и Р. С. Д. с адрес гр. С.,бул. Рожен № 95, да заплатят на Л. А. А. , Н. С. А. В. Г. А. и А. Г. А. сумата 200 лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: