Решение №1448 от 7.1.2009 по гр. дело №79/79 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                       Р Е Ш Е Н И Е
 
                                         № 1448/08 г.
 
                            гр.София, 07.01.2009 година
 
                               В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на  втори декември две хиляди и осма година в  състав:
 
                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ 
                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                            КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                            
                                                                                                                           
               със секретар   Юлия Георгиева
изслуша   докладваното  от   
председателя     (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 79/2008 година
 
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ,бр.59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. от гр. Я., чрез пълномощника й адв. С от гр. С., срещу въззивното решение № 254 от 19.10.2007 г по в.гр.д. № 415/2007 г. на Ямболския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 356 от 01.06.2007 г. по гр.д. № 328/2006 г. на Ямболския районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответникът по касация С. В. Д. от гр. Я. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на жената, брака, сключен на 09.10.2001 г. между В. В. Д.. Родителските права по отношение на малолетното дете В, родена на 26.03.2001 г. са предоставени на бащата С. В. Д., като на майката В. Г. Д. е определен режим на лични контакти с детето всяка събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. В. Г. Д. е осъдена да плаща на детето В. месечна издръжка в размер на 50 лева. Постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – К.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че ищцата /сега касатор/ притежава в по-ниска степен нужните родителски качества в сравнение с ответника. Прието било, че майката е проявила безотговорност към съдбата на детето, като оставила последното на грижите на своя съпруг и родителите си и цяла година не давала пари за издръжката му.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд внимателно е съпоставил възможностите на всеки един от родителите да отглежда и възпитава детето и обосновано е приел, че бащата е този, който проявява по-голяма загриженост и отговорност в отношението си към малолетната си дъщеря. Най-подробно са обсъдени показанията на разпитаните в двете инстанция свидетели, въз основа на които е прието ,че ответникът се е грижел за детето за целия период на фактическата раздяла между съпрузите, осигурил му е добри жилищно-битови условия; записал го е и го е водил на детска градина, която то посещавало редовно и с желание; детето било чисто и добре облечено, физически здраво и психически уравновесено. За да предостави упражняването на родителските права на бащата, съдът е съобразил преди всичко интереса на детето, който включва не само материалните условия, но и родителските качества и привързаността между двамата.
В същото време, с основание е прието, че в сравнение с бащата, майката /сега касатор/ не е полагала достатъчно грижи за детето. Показателни в това отношение са фактите, изнесени от разпитаните като свидетели родители на ищцата /касатор/ Г. Г. К. и М. К. К. /срвн.заседанието на 21.06.2006 г./. Двамата са категорични, че в продължение на една година дъщеря им не е потърсила детето, оставяйки последното на грижите на родителите си и на своя съпруг.
Въззивният съд не е могъл да не се съобрази и с признанието на ищцата /касатор/ в заседанието на 09.10.2007 г., че не плаща редовно издръжка, а и че след месец март 2007 г. изобщо не е плащала издръжка.
Вярно е, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака няма формално значение при постановяване на мерките относно родителските права. Тази ирелевантност обаче не следва да се абсолютизира. Когато поведението, от което е бил направен извода за брачната вина се е отразило или може да се отрази негативно върху правилното отглеждане и възпитание на детето, това поведение се включва в съвкупността от обстоятелствата от значение за упражняване на родителските права след развода. В този смисъл, въззивният съд правилно е взел предвид и обстоятелството, че жалбоподателката е осъществила брачно провинение, установявайки извънбрачна връзка с друг мъж, довела както до фактическата раздяла между съпрузите, така и до преустановяване на контакта между майката и детето.
Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не се е съобразил с възрастта и пола на детето. Последното е момиче в предучилищна възраст и в голяма степен е в състояние да се грижи за собствената си хигиена, има изградени хранителни навици, а видно от социалния доклад е привързано и се чувства добре при баща си. Като обстоятелства, подлежащи на оценка от съда, полът и възрастовите особености на децата са формулирани принципно в съдебната практика, според която непосредствени майчини грижи изискват най-вече ниската възраст / пеленачетата, първите три-четири години/ – при децата от двата пола, както и предпубертетната и пубертетната възраст – при момичетата. Както се посочи, детето В. , родено на 26.03.2001 г., не е на такава ниска възраст, която задължително да изисква ежедневни майчини грижи.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ следва да бъде оставен в сила, а касаторката да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
 
 
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254 от 19.10.2007 г., по в.гр.д. № 415/2007 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Г. Д. от гр. Я. да заплати на С. В. Д. от същия град с. и петдесет/ лева разноски за касационното производство.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top