Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. София, 19.02.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
изслуша докладваното от съдията Томов гр.д. № 877/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д. и С. А. Я. срещу въззивно решение от 30.07.2007г по гр. д. № 2219/2005г г. на Софийски градски съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция е оставено в сила решение от 26.11.2001г по гр.д. 3382/2001г на Софийски районен съд . Предявен срещу касаторите иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на реституиран земеделски имот , е бил уважен изцяло .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неговата процесуална и материална незаконосъобразност ,основания по чл. 218б б. „в” от ГПК . Съдът не е изследвал материалните предпоставки за реституция на конкретната спорна площ , нейната идентичността с цитираните в решенията на поземлена комисия документи за собственост – делбен протокол от 1956г. Въприки че този документ не е представен по делото, искът за собственост е уважен, без да се изследва бил ли е наследодателя на ищците „компенсиран” след ликвидацията на ТКЗС за имотите по този протокол ,с кои имоти и къде е местоположението им ,т.е съдът не е упражнил изискуемия контрол по отношение положителните решения на поземлена комисия за да даде отговор на изрично поставените в касационната жалба въпроси . Съображения са развити в писмена защита .
Ответниците по касация М. А. Г. и С. А. С. оспорват наличието на отменителни основания в писмена защита и претендират разноски .
Касационната жалба е депозирана в срок ,от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди решението , с което е уважен изцяло предявеният иск за ревандикация на земеделска земя ,в площта от 500 кв.м.,имот пл. № 73, част от призната за възстанвовяване бивша нива от 2 300 кв.м. , възстановена в полза на ищците с решение на ПК П. в реални граници от 1596 кв.м. по реда на ЗСПЗЗ, въззивният съд се е позовал положително приключила реституционна процедура в частта относно процесния имот по комбинирания план на местността , възстановен в реални граници . Съдът е приел за установена активната вещно правна легитимация съгласно чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ в полза правоимащите по реституция, като при повторното разглеждане на делото е имал за задача да изясни обстоятелства , свързани с пасивната легитимация на ответниците като наследници на М. Н. Я. действително ли последният ,с претенциите си за ползване върху бивш имот пл. № 31 по неодобрен кадастрален план от 1988г.,накърнява права на реституираните собственици . Видно от прието по делото заключение на вещо лице , задържаният от Я. имот с пл. №31 по к.л. от 1988г., претендиран като отстъпен за ползване по реда на ПМС № 21/31.01.1963г , е идентичен с част от възстановения на ищците по к.л. Г-14-16-А с нов пл. № 73 по КВС ,по решението на ПК П. и заверената скица. При формално установената актива легитимация в полза на ищците, предвид конститутивния характер на положителните решения на органите по земеделската реституция и при установената по делото пасивна легитимация , безспорна е липсата на основание за ответниците да задължат земеделски имот, предвид наличието на заповед по §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която на М. Я. са отказани права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и друга такава , за изземване на имота по реда на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Тези три обстоятелства са изтъкнати като решаващи от въззивния съд с оглед уважаването на ревандикационния иск .
Решението е правилно и законосъобразно. Действително, въпросът за материалните предпоставки, при които ПК П. е признала за възстановяване спорния имот в реални граници, не са изследвани ,но те не са били въведени в процеса с възражение , а с писмена защита на ответника М след приключване на устните състезания пред районния съд и в неговата жалба, без да се сочат факти и да се ангажират доказателства за установяването им . Тезата на ответника , поддържана и от наследниците му пред настоящата инстанция , е била , че без да представи по делото делбения протокол от 1956г., въз основа на който е признато право на възстановяване в положителното решение на ПК П. , ищцовата страна не може да докаже претенцията си като активно легитимиран собственик в сега определените реални граници , които са „през три местности”. Тази теза е несъстоятелна като касационен довод , с оглед общото правило на чл. 127 ал.1 от ГПК (отм.) и специалното по чл. 142 ГПК(отм) вр. чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ , а и единственият аргумент в нейна подкрепа неоснователно се извежда от различните названия на местността в съставени по различно време, от различни органи, документи . Възприетото по делото заключение на вещото лице П. изяснява , че описания в заповед №РД 09 154/05.05.2000г имот в м. „Т” е идентичен с процесния и възстановен на ищците имот пл. № 73 в м.”Р”. При конкретната индивидуализация на имота като подлежащ на възстановяване в реални граници в самото административно производство, предвид наличието на стар кадастрален план от 1954г, при наличието на издадена от ПК П. надлежно заверена скица на основата на изработен план (карта) за възстановими стари реални граници , се касае за установена активна легитимация на ищците ,съответно не е установено нито едно обстоятелство, което съдилищата е следвало да преценят по реда на косвения съдебен контрол във връзка с отлагането на имота на терена или признаване на правото на реституция. При положение, че собствеността е реституирана по възстановими, а не в съществуващи на терена стари реални граници – видно от приложеното решение № 5181/03.10.1997г на ПК П. , въпросът за доказването на местоположение по документи за собственост от преди кооперирането и съответствието им спрямо сега отложените граници , не може да се поставя като доказателствена задача пред вече легитимиран по земеделската реституция ищец ,по иска му срещу владеещия несобственик , а още по-малко тази задача може да поставя един ответник по ревандикация , който задържа без основание имот, попадащ под административния режим на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Вторият довод на касаторите , че съдът не е изследвал дали ищците не са „компенсирани” с друг имот (по време на реституцията или преди нея ) , не сочи нито на допуснато от съдилищата процесуално нарушение , нито на необоснованост или нарушение на приложимия закон , доколкото във връзка с поставения въпрос липсват заявени в хода на делото обстоятелствени твърдения , а и установени факти ,които да внесат конкретност , яснота и понятност в подобно твърдение. Така формулираните въпроси в касационната жалба , на който съдът не бил изискал отговор от насрещната страна или не е дал собствено отговор , не обосновават нито едно отменително основание и поначало не са аргументация за неправилност на постановеното решение .
Неоснователно е оплакването, че въззивният съд формално се е позовал на конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ и скицата към него ,без да изследва законосъобразност. Ответната страна по иска за собственост не въвежда , а и не се установява правно релевантен факт, който да изключва ищцовите права на възстановени собственици. Неправилно касаторите считат, че гражданските съдилища служебно проверяват актовете на поземлените комисии по реституцията за случаите, когато същите негативно засягат лице без несрещни или противопоставими материални права, които да са накърнени при реалното връщане на имот.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна , правилно е приложен материалния закон и решението е обосновано.
Жалбоподателите в настоящето производство Н. М. Д. и С. А. Я. следва да заплатят установените по делото разноски на ответната страна в размер на 400 лева .
Водим от гореизложеното , Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.07.2007г по гр. д. № 2219/2005г г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. М. Д. и С. А. Я. ,да заплатят на М. А. Г. и С. А. С. сумата 400 лева разноски по делото за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: