Р Е Ш Е Н И Е
№ 1450
гр.София, 19.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 640/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Е., Л. А. Е. , С. А. Е., К. С. Е., А. А. Е. и С. А. Е., срещу въззивното решение № 79 от 30.08.2007 год. по в.гр.дело № 845/2006 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 253 от 30.01.2006 год. по гр.дело № 377/2004 год. на Петричкия районен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението и за нарушение на материалния закон с искане за обезсилването му и прекратяване на делото или отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск.
Ответниците по касация Г. И. К., С. И. И., И. С. Я., И. К. Д., И. И. Д. и В. И. Д. не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за обезсилване, респ. отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че Г. И. К. и С. И. И., като наследници на З. П. К. , са собственици на нива от 6.193 дка в м.”П”, землището на с. П.. Съдът приел, че наследодателят на ищците И закупил с нотариален акт № 30/1931 год. шест декара ниви в м.”П”, землището на с. М., при съседи: от две страни-андък и С. Н. След смъртта на П. на 06.02.1948 год., нивите били наследени от съпругата му З. П. К. , която ги внесла в ТКЗС. В качеството си на наследник на починалата на 13.06.1989 год. З. К. , ищецът Г. И. К. поискал със заявление № 161/10.02.1992 год. да бъде признато на наследниците й правото на възстановяване собствеността върху нива от 6 декара в м.”К”. С решение № 33161/08.07.2004 год. поземлената комисия признала правото на собственост по това заявление върху 6.193 дка в м.”П”. Със същото решение била възстановена собствеността в съществуващи възстановими стари реални граници върху нива от 2.106 дка в м.”П”, а за разликата от 4.087 дка от нивата, комисията отказала да възстанови собствеността с мотив, че е налице спор за материално право, тъй като след идентифициране на имота по НПОКСВС същият попада във възстановена собственост на наследниците на С. И. Я. Районният съд приел, че З. К. и ищците/нейни наследници/ са придобили по наследство собствеността върху нивата от 6 декара след смъртта на И. П. и до момента на образуване на ТКЗС не са се разпоредили с нея, а ответниците не са доказали, че са придобили същата нива чрез дарение, покупка или давностно владение.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че имотът, за който претендират ищците, изцяло попада във възстановения на ответниците имот № 0* без последните да са доказали, че наследодателят на ищците е отчуждил закупения от него през 1931 год. имот или пък друго лице да е придобило правата на собственост върху имота, описан в нотариален акт № 30 от 12.03.1931 год. Прието е, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим, тъй като е налице спор за материално право – за един и същи земеделски имот, възстановяващ се в съществуващи/възстановими/ реални граници имало две насрещни претенции от различни собственици.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим.
Предявяването му срещу ответниците/в качеството им на наследници на починалия на 28.08.1990 год. С. И. Я. / е обусловено от наличие на претенции от страна на последните, че правото на възстановяване собствеността върху процесния земеделски имот им принадлежи. Правният интерес от установяването произтича от обстоятелството, че по заявление на ищците е било постановено решение на ОСЗГ- П. № 3* от 08.07.2004 год., с което след като им е признато правото на собственост като наследници на З. П. К. върху нива от 6.193 дка в м.”П”, землището на с. П., собствеността е била възстановена в съществуващи стари реални граници върху част от посочената нива – т.е. върху нива от 2.106 дка, като за останалите 4.087 дка е било отказано възстановяването с мотив, че е налице спор за материално право: „… След идентифициране на имота по НПОКВС с молба вх. № 4* се установи, че 4.087 дка от имота попадат във възстановена собственост на наследниците на С. И. Я. 33097, имот № 18040”. Доколкото от устните разяснения към заключението на вещото лице инж. И/л.124 от делото в ПРС/ е видно, че действително отказаните с решение № 33161/08.07.2004 год. 4.087 дка попадат изцяло във възстановените в полза на ответниците с решение № 33097/18.04.1999 год. 8.314 дка, имот 18040, налице е спор за материално право, който подлежи на разрешаване по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Неоснователно се поддържа довод, че липсвал правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като ищците не били обжалвали отказа на поземлената комисия по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Правен интерес от установяването ще е налице и тогава, когато спрямо ищеца е бил постановен отказ с влязло в сила решение на поземлената комисия/ОСЗГ/ да му бъде възстановена собствеността върху заявената по реда на чл.11 ЗСПЗЗ земеделска земя, ако собствеността върху същия имот е била възстановена в лицето на друг заявител/както е в настоящия случай/. Понятието „окончателен отказ” съгласно раздел втори от съобразителната част на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС има по-широко съдържание. Такъв окончателен отказ би бил налице, само ако по отношение на всички лица, подали заявление за възстановяване е било постановено влязло в сила решение, с което в производството по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ е отказано възстановяване правото на собственост върху същата земеделска земя.
Неоснователен е и довода, че възстановяването на собствеността е станало чрез план за земеразделяне. Както от представеното решение № 3* от 18.04.1999 год. по заявление вх. № 3* така и от заключението на вещото лице е видно, че собствеността е възстановена в съществуващи стари реални граници на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Оплакването за нарушение на материалния закон също е неоснователно. Въззивният съд е преценил документите за собственост на праводателите на двете страни – нотариален акт № 30/1931 год. и записка от 20.05.1936 год. на името на П. Т. Д. /л.52 от в.гр.д. № 845/2006 г./ и след като ги е съпоставил с показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, обосновано е приел, че спорът касае един и същи земеделски имот, собствеността върху който подлежи на възстановяване в съществуващи/възстановими/ реални граници, макар и ищците да са заявили право на собственост в м.”П”, а ответниците – в м.”К” в землището на с. П..
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 30.08.2007 год. по в.гр.дело № 845/2006 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: