Р Е Ш Е Н И Е
№ 1452
София, 29.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.12.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 226/2008 година
Производството е по член 218 ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. Ц. от гр. С. против решение от 16.07.2007г. на Софийски градски съд,ІV”а” гр.отд.,постановено по гр.д. №1779/2005г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба З. А. С. от гр. С. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си ,въззивният съд е оставил в сила решение от 14.04.2004г. постановено по гр.д. №3115/1999г. по описа на Софийски районен съд,29 състав,с което е отхвърлен предявеният от М. А. Ц. против З. А. С.,иск по член 19 ал.3 от ЗЗД,за обявяване на сключения на 02.08.1989г. предварителен договор в окончателен,като неоснователен и недоказан.
В жалбата си,касаторът прави оплаквания,че при постановяване на решението,въззивният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил и преценил поотделно и в тяхната съвкупност,поради което неправилно и необосновано е приел на първо място-че процесният договор се явява унищожаем, и с оглед направеното възражение срещу неговата действителност не е годен да породи валидно задължение в тежест на ответницата за сключване на окончателен договор. Това оплакване е неоснователно. Видно от съдържанието на приложения на лист 12 от делото предварителен договор за покупко-продажба,същият е сключен на 02.06.1989г. между З. А. С. като продавач и М. А. Ц. като купувач,за продажба на една стая от собствения й апартамент, с описани размери,разположена в съседство с жилището на купувачката,за сумата 3000 лева,броени при сключване на договора,а в т.2 от същия е посочено,че окончателното прехвърляне на продаваемата стая ще се извърши в срок от 15 дни след получаване на одобрен архитектурен проект и строително разрешение за присъединяването на стаята към апартамента на купувачката и разрешение от надлежните органи от общината. Към момента на сключване на предварителния договор-02.06.1989г.,безспорно продавачката по същия З. А. С.-родена на 20.06.1971г., не е навършила 18 годишна възраст. При това положение, съдът правилно е приложил материалния закон,като е приел,че сключения предварителен договор се явява унищожаем,тъй като при сключването му продавачката З. С. като непълнолетна е следвало да действа със съгласието на своите родители,респективно договора да бъде подписан и от тях,а също и да бъде спазено изискването при разпореждане с недвижими имоти,собственост на непълнолетни лица, да е налице разрешение от районния съд по местоживеене на непълнолетното лице,след преценка на съда,че сключваната сделка в негова нужда и интерес. В случая е налице хипотезата предвидена в член 27 от ЗЗД,поради което с оглед изричното възражение срещу действителността на договора от ответницата З,не може да се породи задължение за последната за сключването на окончателен договор. Наред с това,разпоредбата на член 32 ал.3 от ЗЗД предвижда възможност за ответника по иск за изпълнение на унищожаем договор да поиска унищожението ме чрез възражение,каквото е направено в настоящия случай,и след като давността е изтекла.
На второ място, касаторът твърди,че съдът неправилно е приел,че искът по член 19 ал.3 от ЗЗД е погасен по давност,като срокът е изтекъл на 02.06.1994г. Навеждат се доводи,че окончателен договор не е сключен между страните поради обстоятелството,че ответницата не е предприела необходимите действия за изработване и одобряване на архитектурен проект и необходимите разрешения в тази връзка от съответните орани,което е било нейно задължение. Тези оплаквания също са неоснователни. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот не прехвърля собствеността върху имота,като владението на имота се предоставя на купувача, с оглед бъдещата продажба на имота и ако тази продажба не може да се осъществи поради погасяването на правото на купувача да иска изпълнение на договора,купувачът не може да се противопостави на продавача с владението на имота. По принцип купувачът по договора има само правната възможност да иска по съдебен ред да се признае предварителния договор за окончателен,като предяви иск за валидирането му по член 19 ал.3 от ЗЗД. Предварителният договор за покупко-продажба между страните е бил сключен на 02.06.1989г.и правилно съдът е приел,че правото да се иска сключването на окончателен договор е възникнало за всяка от страните от датата на сключването му,и като облигационно правоотношение същото е погасено с изтичане на петгодишния давностен срок на 02.06.1994г. В настоящия случай ищцата не се е възползвала от тази възможност,като не е поискала обявяване на сключения договор за окончателен в продължение на 5 години след сключването му,поради което това нейно субективно право се е погасило по давност,като в такъв случай отпада и основанието да се владее имота от купувача. Ето защо, поради невъзможността да се валидират правните последици, във връзка със сключения предварителен договор за покупко- продажба между страните,поради посоченото по-горе,в случая без значение за изхода на спора са обстоятелствата и доводите по отношение предмета на договора-процесната стая,дали същата отговаря на действащите строителни правила и законови норми за приобщаването й към жилището на ответницата.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.07.2007г. на Софийски градски съд,ІV”а” гражданско отделение,постановено по гр.д. №1779/2005г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. А. Ц. от гр. С. да заплати на З. А. С. от гр. С. сумата 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: