Р Е Ш Е Н И Е
№ 1453
София, 22.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.12.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 291/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е подадена от Р. В. С. и Р. В. Ч. против решение №169/21.06.2007г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №60/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба С. Ж. Л. ,в писменото си становище,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответниците по касационната жалба Ф. М. Х.,А. Г. С.,А. М. Л.,В. З. С. ,Е. Е. П.,К. Х. Д.,К. З. С. ,Н. Й. К. ,Н. Г. С. със съгласието на майка си С. Р. С.,С. Е. Л.,Р. Е. Л.,С. Р. С. ,С. З. М. и Т. Й. Д. не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №388/9.11.2006г. постановено по гр.д. №68/2006г. по описа на Златоградски районен съд,с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,като неоснователен и недоказан. Съдът е констатирал,че на общия наследодател на първоначалната ищца М. М. С. /починала в процеса на производството по делото и заместена от законните си наследници/- А. Х. Г. 1935г.,съгласно представеното по делото удостоверение има декларирани през 1928г. в емлячния регистър:нива в м.”М” с площ 4 дка,,нива в м.”В” с площ 0,5 дка,нива в м.”К” с площ 4 дка,нива в м.”С” от 3 дка,пасбище в м.”М” с площ от 2 дка,нива в м.”С” с площ от 0,5дка и в м.”Ч”с площ от 1 дка,като само за част от горепосочените имоти-нива в м.”М”-от 4 дка,пасбище в м.”М”-от 2 дка,нива в м.”С”от 3 дка и пасбище в м.”С”- от 0,5 дка,с решение по гр.д. №196/2002г. по описа на Златоградски районен съд,в производство по реда на член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,е признато правото на възстановяване на собствеността на гореописаните имоти,за които в исковата молба се твърди,че понастоящем се намират на едно място-в.местн.”С”,и са били възстановени с посочените номера по картата на землището на гр. Н.,с посочените решения на ПК Н. ответниците С. Ж. Л. и Е. Ж. Л. ,като към момента на образуване на ТКЗС-1958г. принадлежали на общия наследодател А,респективно на неговите наследници,които ги владеели след смъртта му до внасянето в ТКЗС. Съдът е анализирал доказателствата по делото и след тяхната цялостна преценка е стигнал до извода,че изложените твърдения в исковата молба са останали недоказани. В тази връзка са наведени аргументи,че липсват доказателства,след смъртта на наследодателя Г през 1935г. кой е декларирал процесните имоти,също така кой от наследниците ги е внесъл в ТКЗС,както и не е установено по категоричен начин твърдяното владение от първоначалната ищца след 1935г.,което упражнявано в продължение на 20 години ,за да я легитимира като собственик на процесните имоти.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторите правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи на съда,които не съответстват на доказателствата по делото. Навеждат се доводи за установено право на собственост върху процесните имоти,като принадлежали на общия наследодателя А. Г. ,като се сочи отново декларираното на същите по емлячния регистър от 1928г.,признаването на правото на собственост с горепосоченото решение на Златоградски районен съд и се сочи липса на основание за възстановяване на право на собственост върху същите на ответниците ,съгласно посоченото в декларации по член 12 ал.3 от ЗСПЗЗ. Тези оплаквания са неоснователни. Преди всичко искът по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ има характер на установителен такъв,като неговия предмет е свързан с установяване правото на собственост върху земеделските земи към един минал момент,а именно към момента на образуване на ТКЗС. В настоящия спор е установено,че образуването на ТКЗС,с включване на земеделските имоти в землището на гр. Н., е осъществено през 1958г. Именно към този момент следва да е налице по несъмнен начин установено правото на собственост върху процесните земи на общия наследодател на ищците,респективно неговите наследници,за което изцяло доказателствената тежест е на ищците. Позоваването единствено и само на декларираното в емлячния регистър през1928г. от общия наследодател Г на описаните земеделски имоти,може да служи само като начало на писмено доказателство,като следва пълно и категорично да се установи по делото,че към 1958г.,при образуване на ТКЗС тези земи са принадлежали на неговите наследници. За това обаче не са налице събрани по делото доказателства,както правилно е преценил съда,нито е установено по какъв начин и от кого тези имоти са внесени в ТКЗС,както и е останало недоказано твърдението за упражнявано непрекъснато давностно владение от наследниците на общия наследодателя,или конкретно от един от тях,за периода след смъртта му през 1935г. до включването им в ТКЗС. Тези факти и обстоятелства е следвало да бъдат доказани по несъмнен начин от ищците и именно липсата на категоричното им установяване с доказателства по делото е довело съда до крайния извод по спора ,свързан с недоказаността и неоснователността на заявената претенция. Наред с това,съгласно данните по заключението на вещото лице Е. Е. , местностите,в които са се намирали земеделските земи на общия наследодател Г са „М” ”Дрене” и „Старата колиба”,намиращи се под връх „С”,а възстановените на ответниците земеделски имоти се намират в местн.”С”,както и че по картата за възстановяване на собствеността в землището,тези местностни са поотделно отразени,което налага извода,че не е доказана идентичност на възстановените на ответниците имоти по площ ,местонахождение и граници с процесните. Ето защо,съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателства по делото.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №169/21.06.2007г. на Смолянски окръжен съд,гражданска колегия,постановено по гр.д. №60/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: