О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1457
София, 27.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 852 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Българската н. б. чрез юрисконсултите Н. С. и Е. Д. , против въззивното решение без номер от 12 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 10 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и вместо него заповедта на касатора за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. П. И. е отменена, И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати 4953,60 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 6 ноември 2006 г. – 6 май 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът е нарушил забраната за допускане на нови фактически твърдения и доказателства във въззивното производство като е приел документ, издаден преди приключването на устните състезания в първата инстанция; работодателят добросъвестно е изпълнил задълженията си да събере предварителна информация от служителя във връзка със закрилата по чл. 333 ал. 1 от КТ; служителката не е представила пред работодателя доказателство за заболяването й, въпреки че такова й е било издадено две години преди уволнението й; влизането в сила на решението на ТЕЛК не е елемент на фактическия състав на уволнението. В жалбата е инкорпорирано и изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК. Сочи се, че се иска допускане до касационен контрол на основание чл.280 ал. 1 т. 1 от ГПК поради противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса относно момента, към който предварителната закрила при уволнение трябва да бъде осъществена и задълженията в тази връзка на работодателя и на служителя, като се цитират и представят три решения на състави на ВКС; на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК поради противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса, свързан с мнението на ТЕЛК по чл. 333 ал. 2 от КТ, като се сочат две решения на административни състави на СГС и едно на ВАС, което се представя; на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по непротиворечивото прилагане на чл. 333 ал. 2 от КТ и Наредба № 5 относно това задължени ли е работодателят в случаите по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ след като получи мнение на ТЕЛК, че работникът не страда от болести по Наредба № 5, да изчака влизането му в сила, преди да предприеме уволнението, както и необходими ли са други допълнителни действия от работодателя за установяване дали работникът страда от заболяване, за което се полза закрила.
Ответницата Е. П. И. от гр. С., чрез процесуалните си представители адв. И, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че след обжалването на решението на ТЕЛК е коригирано становището на комисията и е налице защита при уволнение, налагащо предварителното разрешение на Инспекцията по труда; към момента на прекратяване на трудовото правоотношение И. е имала заболяване по Наредба № 5; работодателят изобщо не е довършил процедурата по искането до Инспекцията на труда; работодателят е бил длъжен да пита за всички заболявания, които се съдържат в здравното досие на И. , а не само за избрани от него заболявания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че длъжността на ищцата не е идентична с длъжностите “одитор” и “координатор”; длъжността е била за една щатна бройка, която е била премахната и подбор не е бил нужен; липсват доказателства за трудоустрояване на ищцата; решението на ТЕЛК от 2006 г. е било обжалвано от ищцата и е било отменено от НЕЛК през 2007 г.; работодателят не е изчакал влизането в сила на решението на ТЕЛК, поради което е нарушено правилото на чл. 333 ал. 1 от КТ, а ищцата е завила на работодателя, че страда от заболявания.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по първият поставен материалноправен въпрос. Този въпрос е основополагащ за изхода на конкретното дело и разрешаването му от съдилищата е противоречиво, а не както касаторът е посочил – в нарушение на практиката на ВКС, тъй като задължителна практика по поставения въпрос няма. По конкретния проблем не е налице противоречие със задължителна практика на ВКС.
По втория поставен материалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, както се сочи от касатора. Макар поставеният въпрос да е принципно значим, представените от касатора съдебни решения не могат да обосноват наличие на противоречива съдебна практика по него. Това е така, защото в рамките на административния процес се разглеждат друг тип правоотношения, а касаторът не е представил разрешаване на спорния проблем от гражданските съдилища, за да може да се счете, че е налице разнобой в практиката в рамките на гражданскоправните спорове.
Третият поставен въпрос всъщност е вариация и доразвиване на първия поставен въпрос, поради което с отговора по първия въпрос ще се даде отговор и на последния поставен материалноправен въпрос и то в рамките на противоречивото разрешаване на спорния проблем, а не при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
За касационното разглеждане на спора касаторът не дължи държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 12 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 10 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и вместо него заповедта на БНБ за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. П. И. е отменена, И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и БНБ е осъден да й заплати 4953,60 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 6 ноември 2006 г. – 6 май 2007 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: