1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 27.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2556 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Бъркашка срещу решение № 846 от 11. 04. 2018 г. по гр. д. № 3341/2017 г. на Софийски апелативен съд. С него след отмяна на решение № 2048 от 30. 03. 2017 г. по гр. д. № 12473/2015 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от М. Бъркашка искове, поради прецененото като непрецизно произнасяне на СГС, въззивният съд е отхвърлил предявените от Бъркашка: 1. срещу Гаранционен фонд – иск по чл. 288 КЗ /отм./ за това, че на 26. 02. 2015 г., към 18, 15 ч. водач на автобус от СКГТ, пътувайки с несъобразена с пътните условия скорост, извършил рязко спиране, вследствие на което ищцата понесла интензивни болки и страдания от счупване на долния край на лъчевата кост на лявата гривнена става и болки и ограничения в продължилия 3 месеца възстановителен период, с паричен еквивалент 30 000 лв. – част от общата претенция от 50 000 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на припадащите се лихви от 9. 10. 2015 г., когато фондът отказал плащане на претендираното от Бъркашка обезщетение; 2. срещу ЗАД „Алианц България“ – иск по чл. 226 КЗ /отм./ за това, че на 26. 02. 2015 г., към 18, 15 ч., водач на застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите автобус от СКГТ по линия 111, пътувайки с несъобразена с пътните условия скорост, извършил необосновано рязко спиране, вследствие на което ищцата понесла интензивни болки и страдания от счупване на долния край на лъчевата кост на лявата гривнена става и болки и ограничения през продължилия 3 месеца възстановителен период, с паричен еквивалент 30 000 лв. – част от общата претенция от 50 000 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на припадащите се лихви от 26. 02. 2015 г. – датата на инцидента. Със същото решение Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт в частта за присъдените разноски и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК М. Бъркашка да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 лв.
Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, като моли същото да бъде отменено. Излага оплаквания срещу извода на въззивния съд за липсата на доказано противоправно поведение на водача на неустановеното МПС – автобус по линия на масовия градски транспорт № 111. Този извод не бил съобразен със събраните по делото доказателства, установяващи рязкото спиране на автобуса, вследствие на което били причинени уврежданията на ищцата. Поддържа, че при доказаната противоправност в поведението на водача на автобуса и липсата обективни данни за втори участник в инцидента следвало да бъде приложена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд изразява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество счита касационната жалба за неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба ЗАД „Алианц България“ не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, заключение на съдебна автотехническа експертиза, основано на констативен протокол за инцидента, изготвен по данни на пострадалата, и постановление за спиране на наказателното производство поради неразкриване на извършителя, е приел, че по делото не може да се установи дали е осъществено деликтно поведение от страна на трето лице /пешеходец или ППС/ и поведението на водача на автобуса, в който е пътувала ищцата, не е спасителна маневра за избягване на ПТП или има неправомерно поведение от страна на водача, който поради невнимание осъществява закъсняло спиране на спирка. Счел е, че по делото са налице доказателства за вредата и причинната връзка на същата с действията на шофьора, без да е доказана противоправността на деянието, което сочи на липсата на предпоставките по чл. 288 КЗ /отм./ за носене на гаранционната отговорност от страна на предпочитания ответник, така и на предпоставките по чл. 226 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на евентуалния ответник – застраховател на делинквента.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1. Относно доказателствената сила, с която се ползва протоколът за ПТП, и съставлява ли същият пълно доказателство за вида на настъпилото вредоносно събитие?; 2. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Поддържа се, че въззивния съд се е произнесъл по въведените въпроси в противоречие с практиката на ВКС – с приетото в решение № 15 от 25. 07. 2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. по първия въпрос и в решение № 3 от 15. 03. 2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о. по втория въпрос. Касационната жалбоподателка твърди, че произнасянето на въззивния съд по поставените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, с което обосновава предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като сочи, че дадените от въззивния съд разрешения са очевидно неправилни.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По въпроса относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е налице задължителна съдебна практика с оглед постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и известните на настоящия състав решение № 85 от 28. 05. 2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10. 03. 2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22. 06. 2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25. 06. 2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. В същите последователно се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато фактът съставлява изявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В съответствие с формираната задължителна практика Софийски апелативен съд е съобразил доказателствената сила на констативния протокол за ПТП поради отразяването в него само на направените пред служителя на МВР изявления на пострадалата М. Бъркашка, а именно, че на 26. 02. 2015 г., около 18, 15 ч. при движението на автобус по линия 111 с неустановен рег. №, марка, модел и водач на кръстовището на бул. Ал. М. и ул. Проф. Александър Теодоров-Б., при рязко спиране същата, возеща се в автобуса, пада, при което получава фрактура на лява китка. Тъй като решението кореспондира със задължителната практика по поставения правен въпрос, касационното обжалване не може да бъде допуснато на въведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставеният втори процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, тъй като касае дейността на съда по преценка на събраните по делото доказателства. С цитираното от касационната жалбоподателка решение № 3 от 15. 03. 2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора – Тълкувателно решение № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка съответствието му с практиката на ВКС по поставения въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Освен това при аргументиране на основанието за достъп до касация „очевидна неправилност“ не е съобразена изяснената независимост на това основание от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси и разграничението му от касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационната жалбоподателка следва да внесе държавна такса в размер на 150 лв. по сметката на ВКС предвид частичното й освобождаване от внасянето на държавна такса по исковете /за сумата над 300 лв./ с определения от 28. 10. 2015 г. и 14. 06. 2016 г. от първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 846 от 11. 04. 2018 г. по гр. д. № 3341/2017 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка М. И. Бъркашка в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметката на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 150 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касационната жалбоподателка с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: