О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1477
С., 23.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 516 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ИА „Б. с. за а.”, [населено място] срещу въззивно решение от 20.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 5888/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна А. К. С. чрез адв. К. К. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Първостепенният Софийски районен съд е осъдил А. С. да изплати на ИА „Б.с. за а.” сумата от 12 115,67 лв. – вреди, причинени от разпоредителни действия на С. в качеството й на изпълнителен директор за периода 28.06.2000 г. – 26.01.2007 г. Решението е постановено по реда на чл. 299 ГПК от 1952 г. /отм./ въз основа на акт за начет, съставен от А. за държавна финансова инспекция и съпроводително писмо.
Въззивният съд е обезсилил решението на районния съд и е прекратил производството по делото. Посочил, че констатациите в акта не касаят липси, които да са вреди с неустановен произход. В акта за начет няма твърдения, че вредите са причинени умишлено, че са резултат от престъпно деяние или, че са предизвикани не при или по повод изпълнение на служебните задължения на С.. Направено е заключение, че не е налице нито една от хипотезите, при които от отчетника може да се търси пълна имуществена отговорност по реда на особеното исково производство по чл. 299 ГПК от 1952 г. /отм./. Когато в констатациите на ревизионния акт се съдържат данни, че се касае за ограничена имуществена отговорност, съдът не разглежда делото, а го прекратява.
Поставен е въпросът дали министърът на икономиката и енергетиката, освен като орган по назначаването е и работодател по смисъла на пар. 1 ДР КТ, но той е от значение за решението по съществото на спора. Разрешението на този правен проблем не е предопределил извода на въззивната инстанция за недопустимост на производството.
Въпросът /уточнен от съда/ за кои вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 – 3 от Закона за Държавната финансова инспекция, установени при финансова инспекция по същия закон, е допустимо производството по гл. ХХХІ ГПК от 1952 г. /отм./ е от значение за постановения резултат, а също и за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 20.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 5888/2009 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: