О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
[населено място], 15.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 89 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение без дата на Софийски градски съд по гр.д. № 7319/2009г., с което е оставено в сила решение от 19.05.2003г. на Софийски районен съд, 40 състав по гр.д. № 10421/2001г. за отхвърляне на предявения от К. С. Ш. против Областния управител на Област София иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване на владението върху част от магазин № 33 в[населено място], на [улица], която част е с площ 17,22 кв.м. и понастоящем е придадена към магазин № 32 на същия адрес.
Жалбоподателят К. С. Ш., чрез пълномощника си адв. Д. поддържа, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи два материалноправни въпроса, по които се е произнесъл съда и които са от значение за изхода на спора. Първият въпрос е дали настъпва възстановяване на собствеността върху магазин, изкупен по реда на ПМС № 60/1975г., ако той съществува реално, но с част от него е извършено преустройство чрез изграждане на преградна стена и присъединяване към съседен магазин. Твърди, че в тази част изводите на съда са в противоречие[населено място] № 642 от 13.05.2002г. по гр.д. № 811/2001г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 1052 от 14.11.2008г. по гр.д. № 6476/2001г. на ВКС, ІІІг.о. Вторият въпрос е в кои случаи е „стопански неоправдано” възстановяването на предишното положение на магазина и дали засягането на стопанското предназначение на съседен магазин е пречка за възстановяване на собствеността. По този въпрос се твърди, че липсва съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На последно място поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТРОСГК № 1/2000г. досежно задължението на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви по правния спор. Според касатора в случая съдът се е посочил, че изводите му съвпадат с тези на първоинстанционния съд, но в първата инстанция искът е отхвърлен поради недоказване връщането на цената на магазина, а пред въззивната инстанция такива доказателства са представени.
Ответникът по жалбата О. управител на Област София-град не е представил писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Ищецът К. С. Ш. твърди, че е собственик на магазин № 33 в[населено място] на [улица] с площ 69,17 кв.м. Собствеността върху магазина е възстановена по ЗВСНМРСА, но в него е извършено преустройство като чрез изграждане на нови преградни стени част от площта на магазина е придадена към съседен магазин № 32, собственост на държавата и стопанисван от Областния управител. По делото е безспорно установена собствеността на наследодателя на ищеца върху магазина, извършеното през 1980г. изкупуване на имота по реда на ПМС № 60/1975г., връщането на цената от продавача. Установено е също извършеното след продажбата на магазина по реда на ПМС № 60/1975г. преустройство, при което е изградена преградна неносеща стена и 16,77 кв.м. от магазина са присъединени към съседния магазин № 32, който е държавна собственост. Спорът е за това дали възстановяването на предишното положение може да стане без значителни затруднения за собствениците и дали това е стопански оправдано по смисъла на чл.3 от закона. Дадени са указания в предходно отменително решение на ВКС, че въпросът следва да се реши като се прецени възможността магазин № 32 да функционира като годен стопански субект след намаляване на площта му. Приетата експертиза е посочила, че при възстановяване на старото положение площта на магазин № 32 ще остане 22,20 кв. с лице 1,15 м. и дълбочина 6,90 м. и същият може да се използва за различни услуги – бижутерийни, часовникарски, ксерокс, обущарски, пакетиране на стоки и др. Отразено е, че към момента на огледа магазин № 32 се ползва като склад към часовникарски магазин.
При тези данни въззивният съд е счел, че стопанското предназначение на магазин № 32 се засяга от евентуалното преустройство, поради което магазин № 33 не подлежи на реституция и претенцията за част от площта му от 16,77 кв.м. е неоснователна.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторът поддържа, че е налице противоречива практика по въпроса дали настъпва възстановяване на собствеността върху магазин, изкупен по реда на ПМС № 60/1975г., ако той съществува реално, но с част от него е извършено преустройство чрез изграждане на преградна стена и присъединяване към съседен магазин. Решение № 642 от 13.05.2002г. по гр.д. № 811/2001г. на ВКС, ІV г.о. сочи, че реституционният ефект настъпва и ако магазините са преустроени при условията на чл. 3 от закона, като решаващо е съществуването на магазините. Решение № 1052 от 14.11.2008г. по гр.д. № 6476/2001г. на ВКС, ІІІ г.о. обръща внимание на предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСНМРСА, които са: имотът да е продаден по ПМС № 60/1975г., продажната цена да е върната от продавачите в едногодишен срок, като е без значение дали собствеността съществува реално във вида, в който е отчуждена или е трансформирана в нов обект. В последната хипотеза се възстановяват идеални части от новообразувания имот, които съответстват на оценката спрямо общата цена на имота. Решение № 1758 от 02.02.1994г. по гр.д. № 430/1992г. на ІV г.о. приема, че е възможно без значителни затруднения за собствениците и е стопански оправдано да се възстанови съборена преградна стена. Видно, че първите две решения не разрешават пряко релевантния за настоящия спор въпрос, а принципно разглеждат предпоставките за възстановяване на собствеността, включително и в идеални части, ако магазинът съществува реално, но в преустроен вид. Третото решение визира хипотеза на преустройство, обратна на настоящата. Поради това те не обосновават противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания втори въпрос – в кои случаи е „стопански неоправдано” възстановяването на предишното положение по смисъла на чл.3 ЗВСНМРСА и дали засягането на стопанското предназначение на съседен магазин е пречка за възстановяване на собствеността. По този въпрос няма съдебна практика, поради което изясняването му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Що се отнася до посочения трети въпрос – относно задължението на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви по правния спор, както изисква ТРОСГК № 1/2000г., то въззивният съд не е разрешил подобен въпрос и същият не обуславя изхода на спора. Непълнотата на мотивите и пороците при формирането им са основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, тъй като води до неправилност на решението. Независимо от това, в случая съдът е изложил свои мотиви, макар и кратки и те са различни от тези на първоинстанционния съд, като е посочил, че е налице съвпадение само в крайния резултат. Именно такава е дейността на въззивния съд по ГПК /отм./, с което са спазени указанията, дадени в ТРОСГК № 1/2000г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение без дата на Софийски градски съд, ІV-г състав, по гр.д. № 7319/2009г. по касационната жалба на К. С. Ш. от[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя К. С. Ш. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 310/триста и десет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: