Р Е Ш Е Н И Е
№ 1484
гр.София, 22.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 164/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. К. от гр. С., кв.”Д” и А. С. К. от гр. К., срещу въззивното решение от 01.02.2007 год. по гр.дело № 1380/1999 год. на Софийския градски съд, ІІ”а” отделение, с което е оставено в сила решението от 14.02.1997 год. по гр.дело № 6018/1994 год. на Софийския районен съд, 29-ти състав. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от касаторите иск.
Ответниците по касация И. С. К. от гр. С., кв.”Д” и „С”ООД, гр. С. не са ангажирали становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС срещу „С”ООД, гр. С. за предаване владението на парцел ****, 235, 236 и 237 в кв.11 по плана на гр. С., м.”Д” с площ 2.753 дка. Прието е, че с нотариален акт № 140/1992 год. на ответника е било учредено право на строеж върху дворното място, а ищците/сега касатори/ не са представили доказателства за собственост на имота.
Въззивният съд оставил решението в сила, като приел, че не е установена активната легитимация на ищеца на посоченото от него основание. Прието било, че през 1956 год., с договор за доброволна делба процесният имот бил даден в дял на Й. И. П. , а на 26.11.1992 год. наследниците на последния: Яна П. , С. Й. П. и Г. Й. П. , заедно с още четири физически лица учредили в полза на ответното дружество право на строеж върху посочения по-горе парцел ****, 235, 236 и 237 от кв.11 по плана на гр. С., м.”Д” с площ 2753 кв.м.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
По делото е безспорно, че ищецът С/починал на 14.12.2006 год. и заместен в процеса от синовете си И. , Й. и А. С. К. /, заедно с братята си В. И. К. и Й. И. К. , след смъртта на тяхната майка С/починала на 29.01.1954 год./, са станали съсобственици на останалия в наследство от нея процесен имот.
От представения по делото препис-извлечение от договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 20.06.1956 год./л.л.49 и 50 от гр.д. № 6018/94 г. на СРС, 29-ти състав/ е видно, че наследството, останало от С. М. Д. /починал на 01.08.1935 год./ е било поделено между дъщеря му С. С. К. и наследниците на починалата на 29.01.1954 год. друга негова дъщеря С. С. К. , а именно: И. П. К. съпруг и синовете й С. И. К. , В. И. К. и Й. И. П. /срвн. удостоверение за наследници от 28.12.1955 год. на пълномощничеството Д. , л.9 от делото в СРС/. Съгласно т.1 от договора за доброволна делба от 20.06.1956 год., на Й. И. П. се дава в дял нива от 3750 кв.м. в землището на с. Д., местността „К”, при съседи: ж.п.линия, път и наследници на П. Д. , оценена за 18 750 лева.
При тези данни, въззивният съд обосновано е приел, че съсобствеността върху процесния имот е била ликвидирана по силата на валидна доброволна делба, като изключителен собственик е станал Й. И. П. , който по-късно на 21.10.1992 год. се е снабдил с нотариален акт № 5, т. ХІ, нот.дело № 1621/1992 год. за собственост по давност върху празно дворно място от 896 кв.м., съставляващо имот пл. № 2* за който в идеална съсобственост с имоти пл. №№ 2* и 237 е отреден парцел ****, 235, 236 , 237 от кв.11 по плана на гр. С., м.”Д”/стара м.”К”/,целия парцел ****т 2753 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи на имота: ж.п.линия, Н. Б. и З. В. , наследници на П. Д. и наследници на И. В. На 26.11.1992 год. с нотариален акт № 1* т.LXXXІX, нот.дело № 19279/1992 год. в полза на ответното дружество е било учредено право на строеж върху празно дворно място, съставляващо парцел ****, 235, 236, 237 от кв.11 по плана на гр. С., м.”Д” с площ от 2753 кв.м., като между учредителите на суперфицията фигурират и Я. П. себе си и като пълномощник на С. Й. П. , както и Г. Й. П. По делото не се спори, че посочените трима съучредители на правото на строеж са наследници по закон на Й. И. П. , починал през 1992 год.
Като е анализирал събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, въззивният съд обосновано е приел, че придобилият изключителна собственост върху нивата от 3750 кв.м. в с. Д., м.”К” с договора за доброволна делба от 20.06.1956 год. Й. И. П. е брат на ищеца С. И. К. , както и на В. И. К. /и тримата-синове на И. П. К. и С. С. К. /.
Неоснователно е оплакването, че от представеното копие от договора за доброволна делба от 20.06.1956 год. не можело да се установи по безспорен начин дали са налице всички необходими реквизити на нотариално заверен договор за доброволна делба. Единственото допълнение е изписаното ръкописно цифрово изражение на площта на получената в дял от Й. И. П. нива, като печатният текст в скоби съответства на площта на нива под № 13 в м.”К” по препис-извлечението от емлячния регистър на кметство с. Д..8 от делото в СРС/, както и на площта на записаната под № 12 ливада в същата местност в преписа от решение от 20.11.1955 год. по преписка вх. № 5* на Софийската комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС/л.7 от делото/. И трите документа съдържат една и съща площ на имота в м.”К”, а именно 3750 кв.м., респ. 3.75 дка.
В обобщение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 01.02.2007 год. по гр.дело № 1380/1999 год. на Софийския градски съд, ІІ”а” отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: