4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1489
гр.София, 21.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 936 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу решение № 202 от 12.6.2012 г. по в.гр. д. № 195 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 949 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 1495 по описа за 2011 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Р. С. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № ЧР-ДЗ-25 от 22.08.2011 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, [населено място], за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване в щата, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 857,81 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 1.09.2011 г. до 27.02.2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280, ал.1 от ГПК. Формулира следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Може ли да се приеме, че е извършен законен подбор от комисия, чиито членове не работят в поделението на съответното предприятие и нямат никакви впечатления от работата на оценяваните служители, а изводите са правени единствено на базата на оценка, давана от един от членовете на комисията, който има лично отношение към оценявания служител?
Процесуалноправните въпроси по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК според касатора са както следва:
1. Може ли неизпълнение на служебни задължения да се доказва с гласни доказателства, когато липсва заповед за дисциплинарно наказание?
2. Допустимо ли е съдът да откаже събирането на определено доказателство като неотносимо към спора, а в мотивите да обсъжда доказателство от рода на отказаното и въз основа на него да приеме за обективни свидетелски показания?
3. Длъжен ли е съдът да изпълнява задълженията си по чл.7, ал.1 от ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото чрез допускане на искани от страните доказателства?
В противоречие с практиката на ВКС, отразена в решения № 466 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 1297/2009 г. на І ГО на ВКС, № 224 от 2.7.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и № 398 от 3.2.2010 г. по гр. д. № 56 от 2009 г. на ІV ГО на ВКС, въззивният съд е допуснал разпит на свидетеля К. въпреки забраната на чл.266, ал.1 от ГПК, мотивирайки се с постановеното в течение на производството ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ОСГК. В тази връзка касаторът формулира четвъртия процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за изхода на делото: Може ли страната да иска нови доказателства пред въззивния съд в нарушение на чл.266, ал.1 от ГПК, при условие че ОСГК е постановило тълкувателно решение преди последното открито съдебно заседание на първоинстанционния съд?
Касаторът счита, че въззивният съд е постановил обжалваното решение и в противоречие с решение № 1203 от 18.8.1956 г. по гр. д. 5106 по описа за 1956 г. на І ГО на ВС и с решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216 по описа за 2008 г. на ІV ГО на ВКС по въпроса за преценката на свидетелските показания на заинтересован свидетел съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК/ предишен чл.136 от ГПК/отм.//.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Агенция по геодезия, картография и кадастър счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго за отхвърляне на исковете на касатора, въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване в щата и е извършен подбор, чиято законосъобразност се установява от показанията на разпитания пред втората инстанция свидетел К.. Въззивният съд е допуснал до разпит този свидетел, позовавайки се на обстоятелството, че Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ОСГК относно доказателствената тежест на работодателя за установяване законосъобразността на подбора е постановено непосредствено преди последното съдебно заседание на районния съд. По допускането на свидетеля въззивният съд се е произнесъл в противоречие с каузалната съдебна практика на ВКС, отразена в посочените от касатора решения № 466 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 1297/2009 г. на І ГО на ВКС, № 224 от 2.7.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и № 398 от 3.2.2010 г. по гр. д. № 56 от 2009 г. на ІV ГО на ВКС, според която разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК забранява на въззивния съд да събира доказателства, които са могли да бъдат събрани от първоинстанционния съд. Тъй като въззивният съд се е позовал на показанията на свидетеля, за да приеме, че подборът е законосъобразен, въпросът за допускането на свидетелските показания е от значение за изхода на делото. Ето защо е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по следния формулиран от касатора въпрос: Може ли страната да иска нови доказателства пред въззивния съд в нарушение на чл.266, ал.1 от ГПК, при условие че ОСГК е постановило тълкувателно решение преди последното открито съдебно заседание на първоинстанционния съд?
Касационно обжалване по останалите въпроси в изложението на касатора не следва да бъде допускано. Първият процесуалноправен въпрос няма значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е споделил резултатите от подбора по отношение на критерия „дисциплинарни наказания”. Отговорът на третия процесуалноправен въпрос поради твърде общия начин, по който той е формулиран, също не би се отразил на изхода на делото. Считаният от касатора за материалноправен въпрос всъщност е въпрос за оценката на истинността на протокола за подбор и за достоверността на свидетелските показания на заинтересован свидетел и в тази част съвпада с последния процесуалноправен въпрос относно спазването на разпоредбата на чл.172 от ГПК. Вторият процесуалноправен въпрос също се отнася до преценката на обективността на свидетелските показания. Всички тези въпроси касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, а по такива въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 12.6.2012 г. по в.гр. д. № 195 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: