О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№149
[населено място], 15.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 40 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.12.2009г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-б отделение, по гр.д. №474/2008г., с което е оставено в сила решение от 29.11.2007г. на Софийски районен съд, 36 състав по гр.д. № 11834/2007г. за отхвърляне на предявените от В. Т. М. против О. с. „З.” – Н. и. обективно съединени искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Т. Д. М. върху земеделски земи в землището на[населено място], подробно описани в решението и по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за възстановяване собствеността на същите наследници върху гора в местн. “К. д.”, като неоснователни.
Жалбоподателката В. Т. М. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. От съдържанието на изложението може да се конкретизира, че това е въпросът дали извлечението от емлячния регистър е годно доказателство за установяване правото на собственост на наследодателя върху претендираните земеделски земи и гори. Посочени са решения на районни и окръжни съдилища.
Ответникът по жалбата О. с. „З.” – Н. и. и контролиращите страни С. община-Район “Н. и.”, Т. д. по горите – София и Д. г. с. – София не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Производството е по предявени искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.2 ЗСВГЗГФ. Съдът е приел от една страна, че за ищцата е налице правен интерес и тя е активно легитимирана да предяви иска в качеството си на наследник на Т. Д. М., починал през 1998г., тъй като не е било подавано заявление за възстановяване на собствеността от негово име или от наследниците му. За да отхвърли обаче предявените претенции съдът е приел, че представеното извлечение от емлячния регистър, в което са посочени като собственост на наследодателя процесните земи и гори, не е достатъчно убедително доказателство за собствеността на наследодателя, тъй като представлява едностранно волеизявление на заинтересована страна. Показанията на разпитания свидетел са потвърдили собствеността, но съдът не ги е ценил с оглед забраната на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Искът по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен по същите съображения, а именно че представеното извлечение от емлячния регистър не доказва правото на собственост на наследодателя върху гората преди одържавяването й.
По наведените предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
Поставен е процесуалноправния въпрос за значението на извлечението от емлячния регистър като доказателствено средство по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на собственост върху подлежащи на възстановяване земеделски земи и гори. Този въпрос действително е обуславящ изхода на спора.
Представените решения на районни и окръжни съдилища няма данни да са влезли в сила, но те удостоверяват, че въпросът за доказателственото значение на емлячния регистър не е решаван еднозначно от съдилищата, т.е. налице е противоречива практика по този въпрос.
Същевременно, по този въпрос са постановени решения на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК. Така, Решение № 223 от 10.05.2010г. по гр.д. № 205/2009г. на ВКС, ІІг.о. приема, че в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване на собствеността с документи, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост, извършени преди образуване на ТКЗС и съставени именно по този повод, а именно: емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС и др. В същия смисъл относно доказателственото значение на емлячните регистри са Решение № 330 от 26.04.2010г. по гр.д. № 952/2009г. на ВКС, І г.о. и Решение № 498 от 11.06.2010г. по гр.д. № 840/2009г. на ВКС, І г.о. С оглед задължителния характер на тези решения, установен в ТРОСГКТК № 1/2009г. от 19.02.2010г., т.2, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с посочената задължителна практика на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2009г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-б отделение, по гр.д. №474/2008г. по касационната жалба на В. Т. М. от[населено място], общ. Н. и..
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в допуснатата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: