Р Е Ш Е Н И Е
№ 1491
София, 18.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 527 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. п. к. на слепите в България, гр. С. против решение от 29.06.2007 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А отделение, с което е оставено в сила решение от 5.12.2005 г. по гр.д. № 2673/2005 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав за признаване за установено по иска на ЕТ”З” З. В. П. , гр. С., че Н. п. к. на слепите в България, гр. С. не е собственик на метален павилион с площ от 9 кв.м., находящ се в гр. С., ул.”С” № 48, при граници: от изток-жилищна к. на ул.”Л” № 7, от запад-павилион на НПК на слепите, от север-ул.”С”, от юг-двор, построен върху дворно място, представляващо УПИ *, кв.143, зона Б-Г-3, цялото с площ от 374 кв.м.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба З. В. П. , действаща като ЕТ”З”, гр. С. оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от З. В. П. , действаща като ЕТ”З”, гр. С. против Н. п. к. на слепите в България, гр. С. за признаване за установено, че ответника не е собственик на описания в исковата молба павилион. Основанието на предявения иск е настъпил нов факт след влизане в сила на съдебно решение, с което е осъдена да предаде павилиона на ответника на основание чл.233 от ЗЗД, а именно придобиване права в съсобствеността на земята и погиване на стария павилион и изграждане на нов от ищцата през месец юли-август 2004 г.
Въззивният съд е изложил съображения, че в тежест на ответника е да установи правото си на собственост върху процесния имот, като в рамките на предявения иск съдът е длъжен да се произнесе относно несъществуването на вещни права на ответника само на наведените основания. Счетено е, че първото наведено от ищцата основание – павилиона не съставлява самостоятелен обект на вещни права, тъй като е изграден без строителни книжа – е неоснователно, тъй като придобиването на вещни права върху даден обект не зависи от законността на строителството, а от наличието на вещни права върху дворното място, в което обектът е построен – право на собственост или право на строеж, когато се касае за трайно прикрепен към земята обект, а ако обекта е преместваем, то се касае до движима вещ и правото на собственост върху нея принадлежи на лицето, което я е придобило по предвидените в ЗС способи за придобиване на собственост върху движими вещи. Въз основа на свидетелските показания /на свидетелските В. , П. и М. / е прието, че още през 1974-75 г. в дворното място са били изградени павилиони на циментова основана, които са били трайно прикрепени към земята и са представлявали самостоятелни обекти, годни да бъдат придобивани като такива, а доколкото липсват представени от ответника доказателства за учредено в негова полза право на строеж, то те са станали собственост на лицата, които са притежавали дворното място.
За неоснователно е прието и второто наведено от ищцата твърдение – че през месец юли-август 2004 г. е построила нов павилион, тъй като представените доказателства установяват само извършване на основен ремонт и подобрения, които не са довели до изграждане на нов обект. Тъй като обаче ответникът не е представил доказателства да е притежавал обекта преди ремонта, то не може да се приеме, че същия е собственик на павилиона.
Обсъдено е и възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност и същото е счетено за неоснователно, на основание чл. 86 от ЗС /изм. ДВ.бр.31 от 17.04.1990 г. и ДВ бр.33 он 19.04.1996 г./ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова от ДВ бр.107 от 1997 г./. Счетено е, че не следва да се обсъждат възраженията относно правото на собственост на ищцата, тъй като с оглед характера на иска, същите са извън предмета на делото.
Въззивното решение е незаконосъобразно. По принцип правилно съдът е приел, че по отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже, че притежава отричаните от ищеца вещни права, както и че придобиването на вещни права зависи от вида на вещта – при недвижимите собственика на земята се легитимира като собственик и на всичко върху нея, освен ако не се установи учредено вещно право на строеж или придобиване на даден обект по давност отделно от земята, а движимите вещи могат да бъдат притежавани независимо от наличието на вещни права върху земята. Неправилно обаче съдът е приел, че единственият предмет на спора е установяване правото на собственост на ответника. За да е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, ищецът следва да претендира, че притежава права, противопоставими и несъвместими с претендираните от ответната страна права, а за да е основателен иска следва на първо място да се установи наличието на правата на ищецът и едва след това да се пристъпи към разрешаване на спора притежава ли ответника права и противопоставими ли са същите на ищеца. В случая част от основанието на предявения иск е факта на извършена през 2004 г. кражба, демонтиране на стария павилион и изграждане но нов през юли-август 2004 г., а правния интерес е обоснован с факта, че ищцата дължи предаване на вече демонтирания павилион въз основа на облигационно задължение, установено с подлежащо на изпълнение съдебно решение. При разрешаване на спора на първо място следва да се прецени налице ли е визираното в исковата молба основание, на което се позовава ищцата, а именно погиване на павилиона, чието държане дължи да предаде на ответника и изграждането на нов обект и едва, ако се приеме, че това основание е установено, следва да се прецени дали ответникът е доказал притежанието на вещни права върху новоизградения обект. За целта е необходимо и изслушване на експертно заключение за характера на процесния павилион – дали същия е сглобяема конструкция, която може да бъде преместена без съществено увреждане, т.е. движима вещ или съставлява недвижима вещ, трайно прикрепена към земята /въззивният съд не е изложил съображения защо приема, че павилионът е трайно прикрепен към терена и съответно правото му на собственост зависи от притежанието на вещни права върху земята/, както и дали твърдените от ищцата строително-ремонтни работи са довели до възникване на нова вещ или до подобряване на острата вещ.
В обобщение съдът приема, че са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.06.2007 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: