Р Е Ш Е Н И Е
№ 1492
София, 18.12. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 574 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на З. Т. К. против решение № 333 от 15.12.2006 г., постановено по гр.д. № 955 по описа за 2006 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 600 от 5.08.2005 г. по гр.д. № 1099/2004 г. на Бургаски районен съд за унищожаване на сключения между Д договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 1* том ІІІ, рег. № 451 от 3.06.2003 г., като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, като З. Т. К. е осъдена да заплати на Д. Д. Д. разноски за първоинстанционното производство в размер на 350 лв. и за въззивното производство в размер на 1000 лв.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на събиране на доказателства, необсъждане в съвкупност на събраните доказателства и възприемане не на фактите, а на голословните обяснения на вещите лица без да се прецени тяхната обективност. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и да се отхвърли предявения иск, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Подадена е жалба и против решението в частта за разноските с твърдения, че същите са неправилно присъдени, тъй като липсват данни за направата на такива разноски.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с с иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1* том ІІІ, рег. № 3* дело № 451 от 3.06.2003 г., основан на твърдението, че в резултат на заболяване продавачът Д. Д. Д. не е разбирал свойството и значението на извършеното.
Въззивният съд е обсъдил събраните експертни заключения /на вещото лице Г. , изслушана в първоинс8танционното производство/ и на вещото лице С. , изслушана във въззивната инстанция/, както и събраните гласни доказателства /показанията на св. Ч, Г. и И. / и е приел, че ищецът страда от психично заболяване – шизоафективна психоза, маниен тип, диагностицирано през месец ноември 2003 г., когато е бил въдворен на принудително лечение в психиатрична болница гр. Р., като психиатричната проблематика датира още от 1999 г., задълбочавала се е в резултат на липсата на лечение, проявила се е в поведението му /станал агресивен, изкъртил бойлера в апартамента и предизвикал наводнение, изтръгнал контакти и увредил ел.инсталация, била изгорена вратата на банята/, като състоянието му представлява качествено продължително разстройство на съзнанието, което е направило ищецът недееспособен в този период от време, тъй като макар да бил с ясно съзнание и запазена ориентация, поведението му се определяло от налудната симтоматика. Въз основа на посочените изводи съдът е приел, че към момента на изповядване на процесния договор Д. не е разбирал свойството и значението на постъпките си и съответно договорът е унищожаем при условията на чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения в процеса на събиране на доказателства са свързани с отказа на въззивния съд да назначи нова единична експертиза и да отложи делото за представяне на личната амбулаторна карта на ищеца. Заключението на вещото лице С. е било прието в съдебно заседание на 15.11.2006 г., когато е даден ход и на устните състезания. З. К. , чрез процесуалния си представител, е оспорила същото с твърдения, че липсва заключение по поставените от нея въпроси, а дадените такива не отговарят на обективната истина. Въззивният съд е допуснал експертното заключение по реда на чл.205 от ГПК /отм./, поставяйки му задача да отговори на формулираните във въззивната жалба въпроси, включително с каква диагноза и епикриза ищецът е бил в П. болница-гр. Смолян, с каква диагноза е бил освидетелстван и от какво медицинско лице през 2001 г. по прокурорска преписка № 1* от 24.01.2001 г. на Районна прокуратура-Бургас, по какъв метод и медицински средства е установена диагнозата на ищеца на 18.11.2003 г. в ОДПЗС-гр. Бургас, от какво медицинско лице, от къде са известни първите медицински данни за съществуването на първи пристъп на заболяването на ищеца, установено ли е било, че ищецът не може да разбира и ръководи действията си, и ако е установено, кое медицинско лице е причината същият да не е би поставен под пълно или ограничено запрещение; възможно ли е симулирането на тази болест, като подготовка за воденето на този процес, като се има предвид, че ищецът съгласно прецесния нотариален акт е получил 10000 лв., а с унищожаването на договора ще получи недвижим имот, чиято стойност е нараснала моногократно, както и да се извършат изследвания, които да докажат, ищецът приемал ли е и приема ли изписаните му лекарства или не; възможно ли е ако не е могъл да ръководи постъпките си и действията си, ищецът да заяви това което е написано в нотариалния акт и да постави подписа си; съществуват ли два пристъпа, касаещи болестта на ищеца /както коментира вещото лице Г. / и ако съществуват кога е началото и края на първия пристъп, кога на втория и кога ще настъпи следващият пристъп и от къде е видно, че първия пристъп не е лекуван, а втория е лекуван; поради какви медицински методики в.л. Главанова, която е извършила първата експертиза, с която е изпратила на лечение ищеца, е установила давността, т.е. началото на болестта и извършила две години по-късно втората експертиза, е установила същата давност. Процесуално нарушение е допуснато от въззивния съд още при поставяне на задачата на експертизата, тъй като не е съобразено кои от исканията са свързани с необходимите специални знания на вещото лице, които изискват даване на лични мнения или предположения, а не експертно заключение, кои са неотносими към правния спор и не е посочено въз основа на каква документация вещото лице да даде заключението си. За повечето от посочените по-горе въпроси, включени от съда в задачата на вещото лице, липсва заключение, като съдът е отхвърлил възраженията на ответницата без да изложи мотиви, поради което не може да се прецени налице ли е било законно основание за отказ да се събере допуснато от него доказателство. Не е отчетено и, че експертното заключение за първите прояви на заболяването е основано изцяло на съобщеното от ищеца при изготвената през 2003 г. съдебно-психиатрична експертиза, както и от свидетелски показания, отразени в сл.преписка № 9430/03 г. Последната не е приобщена към доказателствения материал, нито пък са изслушани по реда на раздел ІІ от глава ХІІІ от ГПК /отм./ гласни доказателства по делото, съдържащи твърдения за такива прояви, поради което основателен е довода, че въззивният съд не е преценил обосноваността на експертните заключения. Съдът не се е произнесъл и по искането на З. К. в съдебно заседание от 11.10.2006 г. за разпит на д-р Ж с оглед факта, че същата е извършила психиатричен преглед на ищеца през 2001 г.
Допуснатите процесуални нарушения са основание за касиране на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне нова експертиза, преценявайки кои от формулираните във въззивната жалба задачи изискват специални знания, кои от въпросите се явяват недопустими и кои целят установяване на обстоятелства неотносими към правния спор относно възможността на ищеца да разбира свойството и значението на постъпките си към 3.06.2003 г. При поставяне на задачата следва да се укаже на вещото лице да даде заключение въз основа на наличната медицинска документация, като посочи в заключението си и къде се съхранява същата, а също и въз основа на събраните гласни доказателства /ако липсва медицинска документация от посочения период/.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 133 от 15.12.2006 г., постановено по гр.д. № 955 по описа за 2006 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: