3
Р Е Ш Е Н И Е
№150
Гр.София, 29.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря Красимира Атанасова и при участието на прокурора Раева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3548 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.18 ЗПП.
Образувано е по касационна жалба на И. А. П., [населено място], като заявител за вписване в регистъра на Софийски градски съд на п п „К – г на Б и Е”, срещу решение от 14.06.2013г., постановено по ф.д.№ 366/13г. от Софийския градски съд, с което е отказано вписването на партията в регистъра на политическите партии.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че политическата партия е учредена по инициатива на 100 лица – български граждани с избирателни права; на 17.10.2012г. е приета учредителна декларация, публикувана на 06.01.2013г. в ежедневника „Преса”; на 17.01.2013г. е проведено учредително събрание, на което е взето решение за учредяване и регистрация на партията и са избрани председател, изпълнителен комитет и Ц. ревизионна комисия, както и че са налице изискванията по чл.14, ал.2 ЗПП.
Представени са 590 декларации за членство по смисъла на чл.11 ЗПП, от които в 519 бр. не е посочена датата, на която са подписани; списък на 2694 члена на партията, нотариално заверен подпис на председателя по 15, ал.3, т.6 ЗПП и нотариално заверени декларации по смисъла на чл.15, ал.3, т.8 ЗПП.
Софийският градски съд е постановил отказ за вписване поради неспазване на изискванията на чл.12, ал.2 ЗПП. Съдът е констатирал, че дати са поставени на 71 бр. от подписаните декларации, от които на 70 бр. датата е преди откриване на учредителното събрание, докато на останалите 519 бр. липсва дата и следователно не може да се установи дали на събранието са присъствали 500 български граждани с избирателни права, подписали декларации по чл.11 ЗПП.
Решението е правилно.
По силата на чл.12, ал.2 ЗПП учредителното събрание за образуване на политическа партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права, подписали декларации по чл.11 ЗПП, с които изразяват личната си воля за членство и декларират, че приемат основните принципи и цели на политическата партия от учредителната декларация и че не членуват в друга политическа партия.
Декларацията за индивидуално членство е по образец, утвърден от инициативния комитет, като законът не поставя изрично изискване на декларациите по чл.11 ЗПП да бъде поставена дата. Независимо от това, разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПП предписва, че декларацията за индивидуално членство следва да се попълни и подпише саморъчно до провеждане на учредителното събрание. Законността на учредителното събрание е предпоставена не само от броя на присъстващите учредители /500 лица/, но и от притежаваните от тях качества – българско гражданство, избирателни права, липса на членство в друга политическа партия и от изразената лична воля за членство и приемане на основните принципи и цели на политическата партия чрез декларацията по чл.11 ЗПП. Следователно, законодателно е въведен краен срок, до изтичането на който декларациите по чл.11 ЗПП трябва да бъдат подписани от учредителите. В този смисъл, са неоснователни доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение със закона с оглед на твърдяната възможност декларациите по чл.11 ЗПП да бъдат подписани и след провеждане на учредително събрание.
Касаторът се позовава в жалбата на липса на законови ограничения на доказателствените средства, с които се удостоверява изпълнението на изискванията на чл.12 ЗПП, от което извежда оплакване за нарушение на процесуалните правила при поставяне на решението – неизпълнение на съда на задължението да отдели спорното от безспорното и неоспорване на представените декларации от участвалия в първоинстанционното производство представител на прокуратурата.
Доводите са неоснователни. На първо място вписването в регистъра на политическите партии се извършва въз основа на молба по чл.15, ал.2 ЗПП, придружена с изброените в разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗПП документи, включително декларациите за индивидуално членство по чл.11 ЗПП – т.5. Следователно, специалният закон – ЗПП определя писмената форма чрез декларация за доказване на законността на учредителното събрание – в декларациите по чл.11 ЗПП учредителите изразяват волята си, а в конкретния случай и българското си гражданство, избирателните си права, пълнолетието, липсата на членство и на законови забрани за членуване в политическа партия. Волята за индивидуално членство и приемането на основните принципи и цели на партията следва да бъдат изразени в писмена форма /декларацията по чл.11 ЗПП/, като относно момента на декларирането й действително не са поставени специални изисквания за дата, но поради същественото значение за законността на събранието /до провеждането му/, молителят следва да удостовери пред съда този момент. На второ място, по силата на чл.602, ал.2 ГПК съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване въз основа на представените от молителя документи към искането по чл.601, ал.2 ГПК. Производството по вписване на юридически лица е охранително и по общото правило на охранителните производства по чл.533 ГПК съдът служебно проверява дали са налице условията за издаване на искания акт, като може да взема предвид и факти, непосочени от молителя. В този смисъл, съдът по регистрацията не е задължен „да отделя спорното от безспорното” и да съобразява липсата на оспорване на документите от участващия в делото прокурор. На трето място, проверката на законността на учредителното събрание е предоставена на съда по регистрация, докато в протокола от учредителното събрание е направена констатация за присъствието на 564 членове – учредители, но въз основа само на списъка за регистрацията на присъствалите на събранието, без декларациите по чл.11 ЗПП, за които не е установено дали да подадени до провеждането му.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че не са налице законовите изисквания за вписване на политическата партия в регистъра на Софийския градски съд, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2013г., постановено по ф.д.№ 366/13г. от Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: