Решение №1503 от по търг. дело №383/383 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
594_11_opr288_dopust_pr.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1503
С., 29.11. 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 594 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] срещу въззивно решение от 27.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 337 /2010 г. на окръжен съд – М., с което е обезсилено решение на Районен съд – Монтана, с к. са отхвърлени два субективно съединени иска на Н. П. Н. и С. П. Н. срещу ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] за прогласяване на нищожност на решение на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] от 08.04.2010 г., с което двамата са изключени като членове на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] и делото е върнато на Районен съд – Монтана за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.39 ЗЖСК.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като след указания излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Н. П. Н. и С. П. Н. оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и исковете са неоценяеми.
Спорът е за разпределение на суми, получени от гражданско дружество.
Исковете са основани на твърдения, че ищците са изпълнили задълженията си към ж.с.к., поради което решението за изключването им е незаконосъобразно, също така ж.с.к. е постигнала целта си – жилищата се ползват повече от 10 години. Ищците искат от съда да прогласи решението за изключването им за нищожно.
В доклада си първоинстанционният съд е приел, че исковете са с правна квалификация чл.39 ЗЖСК.
В мотивите към решението си, след като е обсъдил наведените факти, първоинстанционният съд е приел, че ищците искат от съда да прогласи решението за изключването им за нищожно и същевременно в обстоятелствената част (на исковата молба) позовават своя иск на чл.39 ЗЖСК. След това съдът е изложил съображения, че в чл.30 ЗЖСК законодателят е уредил няколко хипотези на възможна нищожност на решенията на ж.с.к., но само на тези, касаещи приемане на членове и е обсъдил хипотезите, като е приел, че по делото не се установява наличието на нито една от трите, никоя от които не се отнася до изключване на член – кооператори. Съдът е изложил съображения и за това, че в случая е неприложим институтъг на нищожността, уреден в чл.26 ЗЗД, т.к. решенията са особен вид сделки и не могат да се приравнят на договори и а тях липсва текст, като този за едностранните волеизявления – чл.44 ЗЗД. Съдът е приел също, че пороците на решенията ги прави не нищожни, а незаконосъобразни, т.е. отменяеми в сроковете по чл.39 ЗЖСК.
Ищците са обжалвали първоинстанционното решение с твърдение, че е неправилно, че не са били налице основанията за изключването им като член-кооператори и правят искане до съда да го отмени като незаконосъобразно, след което са изложили отново твърденията си за отношенията си с ж.с.к.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.30 ЗЖСК, като основание на исковата молба били посочени факти, които сочат незаконосъобразност на решение на о.с. на ж.с.к. за изключване на членове – а именно че не са налице основанията по чл.21 ЗЖСК, основанието попадало в хипотезата на чл.39 ЗЖСК, петитумът бил непрецизно формулиран, т.к. в този случай трябвало да се иска отмяна на решението, като незаконосъобразно, което , поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице нередовност на искането, тази нередовност – противоречие между основание и петитум е основание съдът да остави исковата молба без движение и да даде указание за отстраняването им, но тя била отстранена с въззивната жалба, с която ищците са посочили, че се касае за искане до съда за отмяна на решението на ОС на ж.с.к. поради неговата незаконосъобразност, с което нередовността била отстранена и безспорно се касаело до предявен иск по чл.39 ЗЖСК. Районният съд също бил приел такава правна квалификация в проекто – доклада си и в доклада, а после се произнесъл по иск с правно основание чл.30 ЗЖСК, какъвто не е предявен.
Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е неправилно, че първоинстанционният съд не се е произнесъл недопустимо, че ако е установил неправилна квалификация, въззивният съд е следвало сам да определи правилната и да се произнесе по съществото на спора.
Във връзка с това оплакване жалбоподателят в изложението си е извел въпроса дали при констатиране на неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне, или е длъжен, като определи правилната квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора, както е прието в решения № 45 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 516 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и № 1386 от 16.07.20202 г. по гр.д. № 1341 /2001 г. на ВКС, ІV г.о.
Видно от изложението по-горе този въпрос е обуславящ и е разрешен в противоречие с приетото в посочените решения, което обуславя основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 50 лева.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 27.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 337 /2010 г. на окръжен съд – М..
Указва и дава възможност на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 50 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top