Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1725_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 02.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1725 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. кооперативна банка АД срещу въззивно решение от 17.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 618 /2009 г. на Л. окръжен съд, г.о., ІІ г. с-в., в частта, с което е отменено решение на Районен съд Троян от 23.10.2009 г. по гр.д. № 720 /2003 г. в частта, с която са отхвърлени искове на Д. Н. Ж. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният за периода от 25.06.2009 г. до 24.09.2009 г. за сумата 2,526.08 лева и вместо това исковете са уважени в тази част.
Решението не е обжалвано от Д. Н. Ж. и е влязло в сила в частта, с която първоинстанционното решение по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ е обезсилено и производството по него е прекратено в една част – за период след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуално-правни въпроси, свързани с относимостта на доказателства към предмета на спора и установяването на конкретни трудови задължения на ищцата и тяхното неизпълнение, за които твърди, че представляват основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК
Ответникът Д. Н. Ж. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен.
Въззивният съд е уважил исковете, защото не е установил извършването на дисциплинарни нарушения от страна на ищеца, обосноваващи дисциплинарно уволнение, като за основната част от твърдените нарушения е приел, че не са представлявали нарушения на трудови задължения на ищеца, доколкото тя е била на длъжност главен счетоводител, а не ръководител на банковия салон (клон) и не са събрани доказателства, че са и връчени заповеди, с които са и възлагани трудови задължения, за които се твърди, че е нарушила (подпис на ищеца в регистър за заповеди на банката, в който били отразени накратко, не бил такова доказателство, защото не бил отразен способът за запознаване), за друга част от нарушенията съдът е приел, че не са индивидуализирани, други са погасени по давност. Уважаването на първия иск е обусловило уважаването на другите два, последния за периода до приключване на съдебното дирене от първата инстанция.
От наведените от жалбоподателя въпроси от значение за изхода на спора е въпросът кои са допустимите доказателствени средства за установяване на възложени на работника трудови задължения и по-конкретно необходимо ли е да се доказва по какъв начин е доведена заповед до знанието на адресат, след като работодателят има регистър за заповеди с графа запознат и в него е положен подпис на адресата (ищеца) срещу заповедта, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 110.52 лева (по 30 лева по всеки един от първите два неоценяеми иска и 50.52 лева по третия).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 618 /2009 г. на Л. окръжен съд, г.о., ІІ г. с-в., в обжалваната част – с която са уважени искове по чл.344,ал.1,.т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният от които за периода от 25.06.2009 г. до 24.09.2009 г. и до размер 2,526.08 лева.
Указва и дава възможност на Ц. к.б.АД в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 110.52 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.