О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София 19.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2902/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. А. И. против решение № 629 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 1381/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 20 от 12.03.2007 г. по гр.д. № 450/2006 г. по описа на Асеновградския районен съд в частта, с която дяловете на съсобствениците Х. Д. С. и М. А. И. в допуснатия до делба недвижим имот /апартамент/ са определени в размери по 1/2 идеална част за всеки от тях. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му в същата и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд или постановяване на решение по същество, с което квотите на съделителите в съсобствеността бъдат определени в размери 5/6 ид. ч. за М. И. и 1/6 ид. ч. за Х. С. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Х. Д. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Не изразява становище за наличие или липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Делото има за предмет предявен от Х. Д. С. против М. А. И. иск за делба на недвижим имот – апартамент, за който се твърди, че е придобит от страните на основание сключен през време на брака договор за покупко-продажба и прекратена с развод съпружеска имуществена общност. Първоинстанционният съд е допуснал делба на жилищния имот при равни дялове. Решението на районния съд е обжалвано от М. И. в частта, с която квотите на съделителите са определени в размери по 1/2 ид.ч. и е направено възражение за частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал.2 СК. Същата е въвела твърдения, че 2/3 от продажната цена на жилището е заплатена с парични средства, представляващи нейна лична собственост /дарени й от родителите й, брат й и сестра й/, поради което 2/3 идеални части от правото на собственост е нейно лично притежание и само 1/3 идеална част е придобита от двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност, поради което дяловете в съсобствеността са 5/6 идеални части за нея и 1/6 идеална част за Х. С. За доказване на възражението си съделителката е поискала допускане на двама свидетели. Съдът е допуснал само един свидетел. В решението си е приел, че възражението за частична трансформация е недоказано, че дяловете на съсобствениците са равни и е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната част.
Извършвайки преценка относно това доказано ли е възражението за частична трансформация по чл. 21, ал.2 СК, която преценка е направена въз основа на показанията на допуснатия до разпит един свидетел на съделителката и при неуважено искане за допускане на повече свидетели за същите обстоятелства, въззивният съд всъщност е разгледал съществен процесуалноправен въпрос, а именно: може ли да се приеме за недоказано твърдение на страна, ако за установяването на това твърдение същата е искала допускане на повече свидетели, но съдът е допуснал разпит само на един от тях и е оставил без уважение искането за събиране на повече гласни доказателства. Иначе казано – може ли да се приеме от съда за недоказан и да се отхвърли на това основание предявен иск, ако в нарушение на чл. 129 ГПК /отм./ съдът, след като е отказал допускане разпит на повече от един свидетел за установяване на твърдяните от страната факти и след разпита на допуснатия свидетел, не е предоставил възможност на страната да ангажира и останалите поискани гласни доказателства.
Въпросът е съществен, тъй като има отношение към крайния резултат и би могъл да повлияе на изхода на делото.
Разглеждането му би допринесло за точното прилагане на разпоредбата на чл. 129 ГПК /отм./, съотв. чл. 159 ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 620 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 1381/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: