О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 23.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4333/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – “С” А. – София, против въззивно решение от 14.02.2008 г. по гр.д. №1037/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-А състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че за изясняване предпоставките за прилагане нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, са налице съществени материалноправни въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите са формулирани така: “Дали с оглед ползването правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 КТ при уволнение за работника или служителя съществува задължение да уведоми работодателя, когато страда от болестите, посочени в Наредба №5/1987 г. на МЗ и следва да представи на работодателя необходимите медицински документи, удостоверяващи наличието на заболяване. Какъв е способът за работодателя да установи обстоятелствата, обосноваващи правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 КТ при уволнение в случаите, когато той не е бил информиран изрично от работника и не е могъл по друг начин да знае за наличието им”. По делото е приложено и решение №1077/08.10.1999 г. по гр.д. №1147/1998 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което касационният жалбоподател се позовава.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответницата по касация – Н. Г. А., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси, формулирани по-горе, са съществени и с оглед точното прилагане на закона въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение от 14.02.2008 г. по гр.д. №1037/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-А състав, по подадена от ответника по исковата молба – “С” А. – София, касационна жалба с вх. №8228/20.3.2008 г.
Определя държавна такса по касационната жалба в размер на 147/сто четиридесет и седем/ лева, вносима от касационния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
При невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната като това обстоятелство бъде вписано в призовката до жалбоподателите.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за връщане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: