5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.София, 05.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Александър Цонев
при участието на секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 886 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. И. против решение № 512 от 8.02.2017 г., постановено по в.гр.д. №761 по описа за 2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 455 от 21.06.2017 г. по гр. д. №414 по описа за 2017 г. на Великотърновския районен съд в частта за осъждане на [фирма] да заплати на касатора 9 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила в края на месец август 2015 г. злополука, постановено е друго решение за отхвърляне на иска и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която искът над 9 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. е отхвърлен.
Касаторът С. М. И. твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от него иск.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила решението на Великотърновския окръжен съд.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на С. М. И. срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с цена над 5 000 лв.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 557 от 4.7.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно. По този въпрос е създадена непротиворечива, последователна и трайна практика на ВКС, съдържаща се в решения № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416 по описа за 2010 г. на III Г.О. на ВКС, № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I Г.О. на ВКС, № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89 по описа за 2012 г. на IV Г.О. на ВКС, № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III Г.О., № 7 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на II Г.О. , № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на II Т.О., № 22 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4581/2014 г. на I Г.О. на ВКС и много други. Според тази практика въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество. Ето защо този съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е прекият факт да не е оставил следа/доказателство/ или да не може да бъде намерен носител на тази следа/доказателствено средство/, годен да бъде представен пред съд. Изводът е, че косвените доказателства не трябва да се разглеждат изолирано и догматично да се приема за недоказано дадено обстоятелство, а следва да се преценява дали натрупването на тези доказателства не създава една цялостна картина, която безспорно установява спорния факт/решение № 554 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. От решаващо значение за правилността на решението на въззивния съд е крайните изводи да съответстват на логичните, научни, опитни и процесуални правила при обсъждане на противоречиви доказателства.
При този отговор на въпроса по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Касаторът е посочил в исковата молба, че е работил през юни, юли и август 2015 г. в предприятието на ответното дружество като общ работник, без обаче да е подписал трудов договор. В края на август 2015 г. помагал на дърводелеца при работата му на банцига, поемайки отрязаните дъски. Тогава порязал показалеца на дясната си ръка на гладката част на банцига. В резултат от порязването е получил травма с разкъсване на екстензорното сухожилие на палеца. Според приетата по делото медицинска експертиза на касатора е било причинено срязване на късия и дългия екстензори на десния палец, флексионна контрактура на първата метакарпо-фалангеална става. Периодът на възстановяване е продължил 15-20 дни, докато се получи вторично страстване на получената срезна рана. Уврежданията са невъзстановими, освен ако не бъде извършена операция. Дори да бъдат зашити двете увредени сухожилия, то резултатът ще бъде непълно възстановяване на функцията заради настъпилата вече трайна флексионна контрактура в първата метакарпо-фалангеална става. Болките и страданията са продължили около три седмици, като първите няколко дни болките са били трайни до силни, след което са станали непостоянни и по-слаби и със срастването на раната са намалели значително. Механизмът на нараняване е срязване от остър режещ предмет. Въз основа на експертизата и на показанията на свидетелите Великотърновският районен съд е приел, че порязването е причинено в дърводелската работилница на предприятието. Обосновал е отговорността на ответното дружество за обезщетение за причинените на касатора вреди със задължението му като работодател да осигури безопасни и здравословни условия на труд съобразно чл.14 от ЗБУТ. Определил е размера на обезщетението на 10 000 лв., приел е съпричиняване от 1/10 заради несвоевременното лечение и замърсяване на раната, поради което е присъдил на касатора 9 000 лв. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лв. Великотърновският районен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната част, отменил го е в осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявения иск. Въз основа на показанията на заинтересовани свидетели, които са заявили, че получената в предприятието рана била малка по площ и некървяща, този съд е приел, че сериозното нараняване е било причинено някъде другаде, а не в предприятието. Според второинстанционния съд противоречията между свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза били само привидни, тъй като описаното от вещото лице нараняване е друго, различно от повърхностната рана, получена в предприятието. Тези изводи на въззивния съд противоречат на дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Въззивният съд е пренебрегнал логичните, научни, опитни и процесуални правила при обсъждане на противоречиви доказателства. Заключението, че раната била получена някъде другаде противоречи на житейската логика и най-вече- на медицинската експертиза, основаваща се на научни медицински познания. Вещото лице е посочило, че повърхностната рана не би оставила белег- т. нар ръбец и че няма следи от повторно нараняване Логичното обяснение на описанието на раната като незначителна, дадено от работници и служители на ответното дружество, е, че те са заинтересувани от изхода на спора и желаят да омаловажат последиците от злополуката, затова в тази част показанията им не следва да се кредитират. Въззивният съд не е взел предвид също обяснението на управителката, съдържащо се на стр.89-90 по описа на предварителното производство, което съдържа признание, че злополуката е станала в предприятието. Това извънсъдебното признание на управителя може и следва да бъде взето предвид от гражданския съд по аргумент от разпоредбата на 177, ал.1, т.2 от ГПК.
Допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение при преценката на противоречивите доказателства налагат касиране на обжалваното решение. За да се разреши спорът по същество е необходимо да се извършат допълнителни процесуални действия от въззивния съд: да се обсъди възражението на ответното предприятие за съпричиняване, както и възраженията и доводите на касатора, наведени в неговата насрещна въззивна жалба. Ето защо след отмяната на обжалваното решение делото трябва да се върне на друг състав на въззивния съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 512 от 8.02.2017 г., постановено по в.гр.д. №761 по описа за 2017 г. на Великотърновския окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: