О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1532
С., 17.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 574 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Й. К. от Б. чрез адв. С. Ц. Ц. от АК – С. срещу въззивно решение № 537/03.12.2010 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 767/2010 г.
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна И. А. И. от Б. чрез адв. В. Х. В. от АК – С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по иск с цена над 5000 лв, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Ботевградският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение в полза на И. А. И. срещу Й. Йорданов Й. за сумата от 6000 лв. по договор за заем от 10.05.2004 г., лихва за забава върху главницата, считано от 27.04.2009 г., както и 725 лв. разноски.
Длъжникът е възразил и И. А. И. е предявил иск за установяване на вземането.
Първостепенния Ботевградски районен съд е уважил частично претенцията, като е приел, че има частично плащане по разписка от 10.09.2005 г.
Кредиторът /ищец/ И. И. е обжалвал това решение в отхвърлителната му част.
Въззивният съд е уважил жалбата.
В хода на процеса ответникът Й. Й. е починал и е заместен от Р. К..
Въззивният съд е установил, че И. И. е дал на Й. Й. на 10.05.2004 г. в заем 6 000 лв. при уговорен падеж на 31.12.2004 г. и лихва за просрочие от 3 %.
Договорът е оформен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
И. И. е подписал на 10.09.2005 г. разписка, че „от общата сума остават 3 680 лв. Останалата част е върната”. Документът е подписан и от Й. Й..
Въззивният съд е приел, че разписката не доказва частично плащане, защото съгласно чл. 77, ал. 3 ЗЗД, при частично погашение, кредиторът е длъжен да отбележи това върху документа, който е основание за задължението, а такова отбелязване в случая липсва. От друга страна, И. И. е заявил в съдебно заседание, че има и други облигационни отношения с насрещната страна и представената разписка установява плащане по заем за сумата от 7000 лв. Съдът поради това е приел, че съществува вероятност погасяването да е по друг договор, а ищецът И. И. не носи доказателствена тежест да установи съществуването и на друго облигационно отношение.
Повдигнатите от касатора Р. К. въпроси във връзка с оспорването на документ по чл. 193 ГПК, включително доказателствената тежест във връзка с оспорването, нямат отношение към казуса, защото не е оспорена истинността на разписката. Спорът е за относимостта й към спорното заемно правоотношение.
Въпросите за доказване на самото заемно правоотношение и във връзка с това за доказване на „положителни” и „отрицателни” факти също са ирелевантни, защото страните не спорят относно наличието на заемното правоотношение от 10.05.2004 г., а за това има ли частично плащане по него, съответно въпросната разписка удостоверява ли плащането.
Въпросите по приложението на чл. 12 ГПК в случая касаят оплаквания за неправилност и поради това не могат да са основание за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът относно приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, в случая е от значение за постановения резултат. Въпросът, уточнен от съда, който има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото е: разписка от кредитора за частично погасяване на дълг, удостоверява ли плащане по установено задължение, когато има твърдение за наличие и на друго еднородно вземане на кредитора от същия длъжник и как се разпределя тежестта на доказване за релевантните факти; каква е последицата от липсата на отбелязване по чл. 77, ал. 3 ЗЗД.
По така изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 537/03.12.2010 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 767/2010 г.
УКАЗВА на касатора Р. Й. К. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 46,40 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: