О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр. София, 19.07. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
т.дело № 557/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Ц. и Перо Н. Ц., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник – адв. Д. и насрещна касационна жалба на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /Н./, [населено място], чрез процесуалния му пълномоник – адв. Д..
Касационната жалба е срещу решение № 1582 от 21.07.2016 г. по в.гр.д. № 1957/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 25 от 04.01.2016 г. по гр.д. № 10038/2014 г. на СГС в частта, в която Н. е осъдено да заплати на Л. и Перо Ц. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им – Н. П. Н., причинена при ПТП, настъпило на 09.10.2012 г. в Р. Ч., за разликата от 18 824.16 лв. до 120 000 лв. за всеки родител, както и в частта относно законната лихва върху главниците за периода от 09.10.2012 г. до 08.07.2014 г., като вместо това исковете на касаторите за заплащане на обезщетение за разликата над 18 824.16 лв. и на лихви от датата на деликта са отхвърлени.
Насрещната касационна жалба е срещу същото решение в частта, с която е присъдена законна лихва върху главниците за периода от 08.07.2014 г. – подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумите.
И в двете касационни жалби се съдържат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК – нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения, всяка от страните претендира отмяна на въззивното решение в атакуваната от нея част, с присъждане на сторените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищците, искането за допускане на касационно обжалване е относно следните правни въпроси: 1. „Когато сдружение Н. е ответник по дело за репариране на неимуществени вреди и делото се гледа от българския съд, материалното право на коя държава е приложимо – българското законодателство или законодателството на държавата, където е настъпил деликтът?“, 2. „Допустимо ли е, когато Н. е ответник по дело за репариране на неимуществени вреди, основани на деликт, който е осъществен извън границите на Република България, определено от съда обезщетение за неимуществени вреди да бъде базирано, респективно ограничено по размер от нормативен акт на държавата, където е осъществен деликтът, респективно, където за делинквентът е било налице задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“, 3. „В случаите, в които сдружение Н., в качеството си на компенсационен орган, е ответник по дело за репариране на неимуществени вреди, основани на деликт, който е осъществен извън границите на Република България и делото се разглежда от българския съд по реда на КЗ, допустимо ли е при определяне размера на дължимото обезщетение съдът да се ръководи от нормативен акт на чужда държава, респективно от нормативен акт на държавата, на чиято територия е настъпил деликтът?“, 4. „При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило извън границите на Р България, обвързан ли е българският съд от нормативен акт на държавата, на чиято територия е настъпил деликтът, респективно, където е било налице задължение спрямо делинквента за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“, 5. „Задължен ли е българският съд, ако приеме, че следва да приложи чуждо материално право, да установи същото по съответния процесуален ред – съгласно Европейската конвенция за обмен на правна информация, респективно Регламент (EО) № 1206/2001 на Съвета?“, 6. „Неустановяването на чуждестранно материално право, залегнало в основата на съдебното решение, представлява ли липса на мотиви и основание ли е за отмяната му?“, 7. „Представлява ли правото на обезщетение за вреди от смърт на близък случайно събитие?“, 8. „При определяне на приложимото право по реда на Регламент (ЕО) № 864/2007г. на ЕП и Съвета, следва ли да се прави разграничение между вредите за причинени телесни увреждания и вредите от смърт съобразно това, кои са увредените лица?“ и 9. „Наследниците на починало от деликт лице представляват ли увредени лица на собствено основание? Вредите им преки такива ли са, или представляват вторични, непреки вреди от смъртта на пострадалия?“.
По посочените въпроси касаторите поддържат наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, с бланкетно посочване, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – Националното бюро на българските автомобилни застрахователи – е представил отговор, с който оспорва нейната основателност, както и счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, съобразно чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационната жалба, искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. „Когато в законоустановения двумесечен срок Компенсационният орган е дал отговор на увреденото лице за полагащото му се обезщетение, дължи ли Компенсационният орган законна лихва за забава върху така посочената сума и в частност – дължи ли законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане?“ и 2. „Когато в законоустановения двумесечен срок Компенсационният орган е дал отговор на увреденото лице за полагащото му се обезщетение, но увреденото лице не е предоставило банкова сметка за изплащането му, дължи ли Компенсационният орган законна лихва за забава върху така посочената сума и в частност – дължи ли законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане?“. Касаторът твърди, че решението в обжалваната от него част е изцяло обусловено от отговорите на посочените материално-правни въпроси, а допълнителните предпоставки за достъп до касация са тези по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, мотивирани с твърдения за празнота в закона и непълнота /неяснота/ на нормата на чл.285 ал.2 КЗ /отм./.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по насрещната касационна жалба с писмен отговор поддържат, че същата е неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускането й до разглеждане по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба изхождат от легитимирани страни, подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и чл. 287 ал.2 ГПК и са насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел за безспорно между страните по делото, че на 09.10.2012 г. в [населено място], Република Ч., водачът на л.а. „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № 4Р3 6989 Р. Карабина е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил пътен инцидент с пътуващия в насрещното платно л.а. „Рено“, модел „К.“ с рег. № 4Р0 0352, управляван от водача Н. Н. – син на ищците, вследствие на което последният е починал. Безспорно е също така, че делинквентът по това време не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че починалото лице е имало обичайно местопребиваване в Република Ч..
От правна страна съдът е установил, че към момента на образуване на исковото производство е действал Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. /отм./, предвиждащ обосноваване на международната компетентност на сезирания съд в случая, в който ответникът има местоживеене на територията на съответната държава-членка. Въз основа на това и с оглед седалището на ответника е приел, че международната компетентност на СГС възниква по силата на чл.2 от цитирания регламент. Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника за липса на пасивна легитимация по така предявените искове, с оглед разпоредбата на чл. 284, ал.3, т.2 КЗ /отм./. Приел е, че без значение за допустимостта на производството е обстоятелството, че по вътрешното законодателство на страната, в която е настъпило събитието, увреденият има право на пряк иск срещу органа, който изплаща обезщетение в случая, в който ПТП е било причинено от лице, което не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочил е, че в тази хипотеза също е налице възможност да се ангажира отговорността на Н., ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки. Когато Бюрото действа в качеството си на компенсационен орган, въпросът за неговата отговорност стои в случая, в който застрахователят или неговият представител, респ. институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, не са определили и изплатили обезщетението, или изрично са отказали изплащането му. Само ако обезщетението е било платено от посочените лица, отговорността на НБААЗ като компенсационен орган отпада, в т. см. Определение № 469 от 01.06.2016 г. по т.д. №276/2015 г. на ВКС, I т.о. В конкретния случай това, че ответникът се е произнесъл в законния срок и изявил готовност да плати обезщетение в размер, съобразен с чешкото законодателство, е факт, относим единствено към основателността на предявената акцесорна искова претенция.
След като е приел, че ответникът не отговаря в качеството си на оторизиран представител на чужд застраховател, а като компенсационен орган, който замества институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, съдът е намерил, че в случая приложимото материално право следва да се определи по реда, посочен в чл. 4 от Регламент ЕО № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета. Според цитираната разпоредба, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. С оглед горното, въззивният съд е приел, че приложимото материално право е това на Република Ч.. Изводът е мотивиран с това, че увреждането /респ. смъртта/ е настъпило на нейна територия, че делинквентът и увреденото по смисъла на Регламента лице са имали обичайно местопребиваване в тази държава към момента на инцидента, както и че болките и страданията, които търпят родителите му, съставляват непреки последици от деликта и са ирелевантни за определяне на приложимото право според горната разпоредба.
Съгласно § 444 ал.3 от Гражданския кодекс на Република Ч., в случай на смърт на съпруг, родител или дете, се изплаща еднократно обезщетение от 240 000 чешки крони за всяко увредено лице. Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени до посочения размер, като на ищците се присъди левовата равностойност на това обезщетение към момента на настъпване на деликта. Въззивният съд е счел за неоснователни твърденията на ищците, че е налице противоречие между вътрешното законодателство на Република Ч. и Директива 2009/103/ЕО, тъй като действащите лимити по договори за застраховка „ГО“ представляват горната граница на отговорността за обезщетение.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд е достигнал до извода, че предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени до размер от 18 824.16 лв., а за разликата до 120 000 лв. – да бъдат отхвърлени. По отношение на исковете за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането до подаване на исковата молба в съда, решаващият състав е приел, че същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, т.к. ищците са получили от ответника в рамките на срока по чл.285 ал.2 от КЗ /отм./ отговор с готовност за заплащане на обезщетение в размер на по 240 000 крони за всеки, съобразно чешкото право, но, поради несъгласие с така определения размер, са отказали изплащането му и са предявили претенциите си пред съда.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че решението в обжалваната от ищците част не следва да бъде допуснато до касационен контрол, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се отбележи, че касаторите изобщо не са обосновали приложението на допълнителния селективен критерий, на който се позовават, в който случай касационният съд няма служебни правомощия /а и възможност/ да преценява, дали и в коя възможна хипотеза отговорите на поставените от тях правни въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В този смисъл са разясненията на т.1 вр. т.4 на ТР № 1/2009 г. от 10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС със задължителен за отделните състави характер.
Независимо от горното, въпросите нямат значение за изхода от материалноправния спор по конкретното дело, който е изцяло основан на нормите на посочените във въззивното решение регламенти – Регламент (ЕО) № 44/2001 г. /Б. І/ на Съвета от 22.12.2000 г. /отм./ – относно компетентността на съдилищата и Регламент (ЕО) № 864/2007 г. /Р. ІІ/ на ЕП и Съвета от 11.07.2007 г. – относно приложимото материално право към извъндоговорни задължения и не могат да бъдат поставяни извън техния контекст. Единственият въпрос, относим към Регламент (ЕО) № 864/2007 г., имащ включително значение за кръга на легитимираните лица и за размера на дължимото обезщетение /чл.15, б.В и б.Е/, съответно приложен от съда, е дали при определяне на приложимото материално право при деликт следва да се прави разграничение между вредите от причинени телесни увреждания и вредите от смърт съобразно това, кои са „увредените” лица. Той е разрешен от съда в съответствие с практиката на С. /вж.решение по дело С-350/14/, единствено компетентен да тълкува посочения нормативен акт. Според Съда на ЕС, разпоредбата на член 4 § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г., за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, следва да се тълкува в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в една държава членка, претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като непреки последици от това произшествие, респективно такива, които нямат значение за определяне на приложимото право по спора за обезщетяването на вредите. Що се отнася до въпросите, касаещи установяването на приложимото чуждестранно материално право следва да се посочи следното: Въззивният съд е приел, че съдържанието му е надлежно установено. Извлечението от съответния Чешки закон, придружено с превод на български език, е представено от ответника и е прието от първоинстанционния съд, без ищците да оспорят неговото съдържание или да наведат твърдения, че други специални норми на съответната държава изключват приложението му, или изобщо да възразят относно реда на представянето му. Напротив, защитната теза на ищците, несподелена от съда, винаги е била, че приложимо по делото е българското материално право и издирването на друго такова е неотносимо към спора. Същевременно, предприетият начин на установяване на приложимото международно право съответства на нормата на чл.43 ал.2 КМЧП и е един от алтернативно предвидените способи за установяване на съдържанието му. Останалите формулирани от ищците въпроси са резултат от смесване на приложимото към спора процесуално и материално право, несъобразяване с функциите на Н. в конкретната хипотеза, незачитане на правилата на Регламента Р. ІІ и пр., като, както се посочи по-горе, не са обусловили решаващата правораздавателна воля на съда.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касаторите – ищци не са доказали при условията на кумулативност общите и факултативни предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което искането им в този смисъл е неоснователно.
При така формираните изводи и с оглед изричната разпоредба на чл.287 ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба на Н. следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1582 от 21.07.2016 г. по в.гр.д. № 1957/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ-ти състав в обжалваната от ищците Л. В. Ц. и Перо Н. Ц. част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Сдружение „Н.” против същото решение в частта относно законната лихва.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване е окончателно, а в останалата му част същото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред друг състав на ВКС – ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: