4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. София, 26.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря А. Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3867/2018 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С. В. Кмиечик, чрез адвокат Л. Д. К. e подал касационна жалба номер по регистъра на БОС /Бургаски окръжен съд/ – 7220/21.05.2018 г. против решение № ІV – 33 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1893/2017 г. на БОС, четвърти граждански въззивен състав.
Ответникът „СИЧЕС ПОЛСКА Сп.з.о.о., гр. Бургас не е взел становище.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 1845 от 15.11.2017 г. по гр. дело № 1734/2017 г. на БРС /Бургаски районен съд/ – ХL гр. състав, в частта с която са отхвърлени следните искове, предявени от С. В. Кмиечик против „СИЧЕС ПОЛСКА Сп.з.о.о., гр. Бургас: иск за заплащане на възнаграждения за извънреден труд, положен за времето от 29.08.2013 г. до 31.10.2014 г., включващ сумата 8250.38 лв. за 314.5 часа в работни дни, сумата 9104.06 лв. за 311 часа в почивни дни, сумата 2261.94 лв. за 60.5 часа в празнични дни; иск за обезщетения за забавено плащане на тези суми в размер на сумата 4932.78 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.03.2017 г. до окончателното им изплащане. БОС е изложил извод, съгласно който от ангажираните от ищеца доказателства не се установява полагането на извънреден труд през процесния период /ищецът е работил по срочен трудов договор от 29.08.2013 г. на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“/. Съдът е приел още, че оплакването на въззивника, че БРС е следвало на основание чл. 161 ГПК да приеме за доказан факта на полагане на извънреден труд от ищеца е неоснователно, тъй като изложените в жалбата оплаквания „нямат отношение към спецификите на обжалваното в настоящето производство решение на РС – Бургас, поради което съдът не дължи произнасяне по тях“. Направен е извод, че неоснователността на претенциите за главници, обуславя неоснователност на акцесорните искове за заплащане на обезщетения за забавено плащане, както за минало време, така и считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главниците. БОС е приел, че предвид отхвърлянето на предявените искове, не следва да се произнася по направените от ответника възражения за погасителна давност и за прихващане.
С определение № 377 от 15.05.2019 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение в обжалваната част /в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявените от С. В. Кмиечик против „СИЧЕС ПОЛСКА Сп.з.о.о., гр. Бургас искове – по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 3453.67 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава при изпълнение на парично задължение в размер на сумата 828.86 лв., касационната жалба на ищеца е оставена без разглеждане/. По поставения въпрос –„Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?“, ВКС в настоящия си състав споделя разрешенията, обосновани в решение по гр. дело № 405/2011 г. на състав на ІV г.о., съгласно които в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, както и че неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС приема следното:
За да постанови решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя Кмиечик, съдържащо се във въззивната жалба за допускане до разпит на свидетели. Страната е предявила същото искане по реда на чл. 614 ГПК, вр. чл. 163, ал. 1 ГПК, за разпит на свидетели от полския съд. Определението на второинстанционния съд от 31.01.2018 г. е постановено по съображение за очевидното несъответствие на въззивната жалба с обжалвания съдебен акт, без да бъде мотивирано така приетото несъответствие. Така окръжният съд е процедирал при постановяване и не предхождащите определението свои актове, с които се е произнесъл по доказателственото искане на въззивника – разпореждане № 5670/21.12.2017 г. и разпореждане № 149/16.01.2018 г. От данните по делото е установено, че ищецът е предявил посоченото искане за събиране на доказателства с исковата молба, като районният съд е отхвърлил молбата с мотив, че разпитът на свидетели по делегация не би било удачно, предвид принципа за непосредственост при събирането на доказателства /определение от 27.09.2017 година/, а освен това не било необходимо събирането на тези доказателства за правилното решаване на делото и би забавило разглеждането му /определение № 3513/25.05.2017 г./. При тези обстоятелства въззивният съд е следвало да съобрази проведеното от районния съд в отклонение от практиката на ВКС процедиране, още повече като се има предвид, че въззивникът в жалбата си е въвел доводи за допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение. Следвало е БОС да предприеме процесуални действия по събиране на относими към делото доказателства. Като не е предприел процесуални действия по събиране на относими към делото доказателства, второинстанционния съд е осъществил дейността си по събиране на доказателствата в противоречие с разрешенията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допуснатото процесуално нарушение е обусловило неправилност на въззивното решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка относно установяване на твърденията за положен извънреден труд. Изложеното налага извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи неправилност на въззивното решение в обжалваната част, неговата отмяна в същата част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.
По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІV – 33 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1893/2017 г. на Бургаски окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав в обжалваната част.
ВРЪЩА делото в отменената част на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: