5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
С., 09.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 50/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 446 от 30.07.2010 г. по т. д. № 174/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение № 103 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 1170/2006 г., е уважен предявеният от В. С. С. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в същото дружество, проведено на 16.06.2006 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, аргументирана с твърдението, че същият няма качеството „акционер” в [фирма], [населено място]. Релевирани са оплаквания и за неправилност на обжалвания акт, произтичаща от неговата необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според касатора, изводът на съда, че ищецът В. С. е собственик на твърдяния брой акции в ответното дружество, не съответства на събраните по делото доказателства. Твърди, че въззивната инстанция неправилно е преценила доказателствената стойност на представените по делото ксерокопия на временни удостоверения № 1 и № 2, както и заведената на 01.03.2006 г. Книга на акционерите, без да отчете несъответствието им с чл. 101 ГПК /отм./, а също и факта, че тази книга не е съобразена с изискванията на чл. 179 ТЗ. Като съществен порок на въззивното решение е посочена липсата на мотиви относно валидността на временни удостоверения № 1 и № 2 и на положените върху тях джира, в т. ч. за нищожност на джирата поради неспазване на предвидените в закона изисквания относно формата им и поради отсъствие на основание за извършването им. Като противоречащ на закона касаторът определя и извода на въззивния съд относно значението на вписването в Книгата на акционерите.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ТЗ допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за делото са поставени въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да елиминира доказателства, които не са представени във вида и заверени съобразно изискванията на ГПК; 2. Осъществено ли е валидно прехвърляне на права, удостоверени с временни удостоверения № 1 и № 2, при положение, че същите са нищожни, тъй като не съдържат необходимите реквизити; 3. Достатъчно ли е само да съществува твърдение в исковата молба за наличие на качеството акционер, което да обуслови наличието на правен интерес от водене на иска, при положение, че това право е оспорено; 4. Допустимо ли е съдът да основава решаващите си правни изводи на предположения, вместо на доказателствата по делото; 5. Валидно ли е джиро на акции, което не се предшества и не е извършено вследствие на някакви каузални /облигационни/ отношения между джиранта и джиратаря.
По отношение на посочените въпроси се твърди, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: по първия и третия въпрос – противоречие с решение № 235 от 23.06.2008 г. по т. д. № 911/2007 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 656 от 02.10.2008 г. по т. д. № 304/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; по втория въпрос – противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 34 от 31.03.2005 г. по гр. д. № 415/2004 г. на ВКС, ІІ т. о.; по четвъртия въпрос – противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953 г. и ППВС № 2 от 30.11.1967 г., както и с решение № 2236 от 08.07.1982 г. по гр. д. № 1798/82 г. на ВС, ІІ г. о. и по петия въпрос – противоречие с решение № 670 от 05.12.2008 г. по т. д. № 298/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. По последния въпрос касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – В. С. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280 ГПК. Подробни съображения за това са изложени в депозирания по делото писмен отговор от 12.01.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от В. С. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в това дружество от 16.06.2006 г., въззивният съд е счел, че същите са взети в противоречие с разпоредбите на чл. 230, ал. 2 и чл. 221, т. 1 ТЗ относно формирането на мнозинство за приемането им. Според решаващия състав, незаконосъобразността на оспорените решения произтича от обстоятелството, че в Общото събрание са участвали и гласували лицата К. П. и Е. Б., които към този момент вече не са имали качеството „акционери”, а че такова качество е притежавал ищецът В. С.. В тази връзка въззивният съд е приел, че: материалноправната легитимация на ищеца се установява от представените с исковата молба две временни удостоверения, издадени му от ответното дружество на 10.04.2006 г., удостоверяващи притежаването на 106 750 броя поименни акции от капитала на същото, надлежно отразено и в Книгата на акционерите; ищецът е придобил тези акции чрез бланково джиро от лицата К. П. и Е. Б., които са се легитимирали с временни удостоверения № 1 и № 2; по отношение на джирото е спазена предвидената от закона форма /чл. 468, ал. 2 ТЗ/; прехвърлянето на временните удостоверения е породило действие по отношение на дружеството, тъй като в съответствие с чл. 185, ал. 2 ТЗ същото е вписано в Книгата на акционерите от 01.03.2006 г., която именно е актуалната книга на акционерите към датата на процесното Общо събрание. По отношение направеното от ответника по иска оспорване на временни удостоверения № 1 и № 2, с които лицата К. П. и Е. Б. са се легитимирали като притежатели на джиросаните 106 750 броя акции, съдебният състав го е приел за недоказано по съображения, че представените други временни удостоверения на тези лица и книга на акционерите на [фирма] касаят период /2000г./, към който капиталът на дружеството е бил разпределен на 205 000 броя поименни акции /докато към датата на процесното Общо събрание той е разпределен на 450 000 броя акции/, от което е направен извод, че акциите, посочени във временните удостоверения, са от различни емисии.
Що се отнася до допустимостта на предявения иск, въззивният съд е обосновал същата със спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 14-дневен срок и с наличието на правен интерес за ищеца да атакува решенията на процесното Общо събрание, аргументиран с поддържаното в исковата молба твърдение, че ищецът е акционер в ответното дружество.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по единия от поставените от касатора въпроси, а именно – по въпроса, свързан с валидността на джирата, с които са прехвърлени правата по временни удостоверения № 1 и № 2, издадени в полза на К. Иванова Д.-П. и Е. К. Б.. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на делото, така и поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Необсъждането на релевираните от търговското дружество /сега касатор/ доводи за липса на валидно прехвърляне на акциите, предмет на спора, сочи на извод за отклонение на въззивното решение от задължителната съдебна практика, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Останалите посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол.
По отношение на въпроса /№1/ за приложимостта на чл. 101 ГПК /отм./ и на въпроса /№5/ за валидността на джирото, което не е основано на каузални отношения между джиранта и джиратаря – не може да се приеме, че са значими за изхода на конкретното дело, тъй като същите изобщо не са въведени като спорни в процеса и поради това по тях липсва произнасяне в обжалваното решение. Отделно от това, по последния въпрос не е заявено надлежно и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – заявена е само част от това основание /значение за точното прилагане на закона/, без да са съобразени задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до въпроса /№3/ за правния интерес от предявения иск по чл. 74 ТЗ и въпроса /№ 4/ за обосноваването на правните изводи на съда с предположения, същите са относими изцяло към правилността на въззивния акт и произнасянето по тях следва да се извърши при разглеждане на касационната жалба по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 446 от 30.07.2010 г. по т. д. № 174/2010 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: