4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София,13.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 274/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. П. от [населено място] против решение № 614 от 23.12.2011 г. по в. т. д. № 991/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 76 от 06.07.2010 г. по т. д. № 204/2009 г. на Хасковски окръжен съд, изцяло е уважен предявеният от С. И. Г. от [населено място] срещу И. А. П. от [населено място], иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 25 682 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.10.2008 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54/2009 г. на Ивайловградски районен съд.
К. поддържа становище, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Счита извода на въззивния съд за неоснователност на иска поради липса на връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение за неправилен, като твърди, че не съществува законова пречка задължението на едно търговско дружество да бъде обезпечено от съдружник в него, като физическо лице, какъвто именно е настоящият случай. В касационната жалба са изложени подробни съображения и по отношение изпълнението на договора за изработка между двете търговски дружества – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], /чиито управители са съответно издател и поемател по процесния запис на заповед/, като според касатора от събраните в двете инстанции доказателства, в т. ч. заключенията на допуснатата техническа експертиза, се установява, че дължимо по този договор е възнаграждение в размер на 5 736 лв., а не твърдяната от ищеца сума 25 682 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационния контрол е обосновано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по следните значими материалноправни въпроси: 1. Налице ли е правна връзка между едностранната сделка запис на заповед с издател физическо лице и каузалната сделка, чието изпълнение записът на заповед обезпечава, сключена между търговски субекти, ако издател на записа на заповед е управителят на едно от юридическите лица, страна по каузалната сделка, а едностранното волеизявление по записа на заповед е направено в полза на физическо лице, управител на другото юридическо лице, също страна по каузалната сделка и 2. Какво е съотношението между записа на заповед и каузалната сделка и основателен ли е иск по чл. 422 ГПК по запис на заповед, за който е издадена заповед за изпълнение, при недоказаност на договор за заем, като каузална сделка, или на друга сделка, послужила като повод за издаване на записа на заповед. По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на втория въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърдяното от касатора противоречие в съдебната практика е подкрепено с три решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК и с едно определение по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касация – С. И. Г. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 21.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да уважи изцяло предявения от С. И. Г. от [населено място] срещу И. А. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 25 682 лв. лв., произтичащо от запис на заповед от 17.10.2008 г., въззивният съд, макар да е признал за установено от събраните по делото доказателства /товарителници, свидетелски показания и заключения на вещи лица/ наличието на твърдяното от ответника правоотношение по договор за изработка /извършване на изкопни работи/, сключен между [фирма], [населено място] като възложител и [фирма], [населено място] като изпълнител, е преценил, че доколкото страните по него са различни от страните по делото, то не може да се счете, че с процесния запис на заповед е обезпечено именно изпълнението по договора за изработка и че между двете сделки е налице правна връзка. С оглед на това е направен извод, че договорът за изработка не игнорира предизвикания от записа на заповед менителничен ефект, поради което материализираното в него субективно право на парично вземане в полза на ищеца подлежи на изпълнение в пълния му размер.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора въпрос, като в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС конкретизира същия в следния смисъл: Може ли менителнично правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица. Поради липсата на изрична законова регламентация, а също и на съдебна практика по този въпрос, който безспорно е от значение за изхода на конкретното дело, следва да се счете, че са осъществени предпоставките на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до втория заявен въпрос – за съотношението между записа на заповед и каузалното правоотношение, доколкото решаването му предпоставя проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, не може да се приеме за осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и затова не следва да се обсъжда наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 614 от 23.12.2011 г. по в. т. д. № 991/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на И. А. П. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 513.64 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: