О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№155
София.17.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 21/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И. от гр. Г., действащ като Е. с фирма „Г”, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 179 от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 171/2008 г. на Габровския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 143 от 15.04.2008 г. по гр.д. № 1097/2007 г. на Габровския районен съд, е отхвърлен предявения срещу ПК”Н”, с. Г. иск за сумата 7 200 лева, на основание чл.59 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с правата на наемателя, който е подобрил наемания обект и, че този въпрос е решен в отклонение от задължителната и трайната практика на ВКС. Позовава се на ППВС № 6/1974 г., решение № 532/1994 г. и решение № 1587/1995 г. В касационната жалба и в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че след като икономическите отношения между страните по наемното правоотношение не са уредени с договора, то разрешаването им от съда е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – Потребителна к. „Н”, с. Г., представлявана от председателя Л. Н. П. , чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за допускане касационното обжалване на решението, а по същество се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли изцяло исковата претенция, въззивният съд е приел, че отношенията между страните не следва да се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, а въз основа на клаузите по сключения договор за наем, в който безспорно са отчетени разходите, които наемателят ще направи за своя сметка. По отношение на подписаното от страните споразумение на 28.07.2006 г. – при прекратяване на наемното правоотношение, е направен извод за липса на приемане на направеното от наемателя волеизявление за прихващане на дължимия наем и консумативни разноски със стойността на подобренията в наетия имот.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въз основа на твърденията на касатора и предвид данните по делото, следва да се формулира следният съществен материалноправен въпрос: когато страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на всички разходи за ремонт на отдавания под наем обект, направени от наемателя, с цел привеждането му в състояние, годно за предназначението на обекта – бар-дискотека, какви са правата на наемателя и може ли при прекратяване на наемното правоотношение преди изтичане на уговорения срок да се претендира стойността на подобренията съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Произнасянето на решаващата съдебна инстанция е в противоречие с ръководните за съдилищата указания по приложение на материалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 85/ 1968 г. на ОСГК на ВС. Приложените от касатора решения на ВС са само принципно относими към очертания съществен материалноправен въпрос – за това кога е налице подобрение в чужд имот; за начина на определяне размера на вземането на държателя на имота; за началото на погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот. Посочената в жалбата съдебна практика на ВС би имала значение едва след произнасяне по въпроса за реда за възмездяване на наемателя за вложените в обекта инвестиции за извършване на претендираните подобрения.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че е налице и предвиденият в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. В случая не се касае за непълнота или неяснота на закона и необходимост от тълкуването му, нито се поставя въпроса за изоставяне на дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 179 от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 171/2008 г. на Габровския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора П. С. И. , действащ като Е. с фирма „Г” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144/сто четиридесет и четири/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: