О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 23.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3431 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Н. Б. от гр. С., А. Д. Н. и Н. Ж. Ж. – двете от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. М, против въззивното решение № 64 от 7 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 632 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 62 от 21 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 496 по описа на районния съд в гр. С. за 2002 г.
Ответникът О. управител на област С. З. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че не са налице предпоставките на чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху имота, не е установена активната легитимация на ищците, имотът е придобит правомерно от държавата, имотът не съществува реално до размера, до който е бил отчужден и е застроен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото законът не е издирен правилно, доказателствата са извратени и обсъдени избирателно, преградено е правото на защита по отношение представянето на доказателства, а изводите са необосновани. В допълнение към жалбата се излагат основания за допустимост на касационното обжалване. Касаторките сочат, че решението следва да се допусне до касационен контрол като постановено в противоречие с практиката на ВКС по съществения материалноправен въпрос следва ли да се счита възстановена по силата на закона собствеността върху отчуждена идеална част от имот, ако тази идеална част е по-малка от установените размери за регулационна единица, по съществения материалноправен въпрос могли ли са общините през 1958 г. да се разпореждат с държавни имоти без съгласието и одобрението на Министъра на благоустройството, по съществения материалноправен въпрос суперфициар ли е държавата на построеното върху имот, зает без законово основание; процесният случай бил разрешаван противоречиво от съдилищата, без да се сочат основания за това; процесният случай бил от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по отношение на съществения материалноправен въпрос относно датата, от която следва да се прилага реституцията по отношение на имоти, отнети без основание. Към жалбата се представят две решения на ВС и две решения на ВКС.
С решението си по ревандикационния иск въззивният съд приел, че ищците са наследници на собственик на имот; 1/3 идеална част от имота подлежи на реституция, защото била отнета по ЗОЕГПНС; за останалите 2/3 идеални части не са налице условията за реституция, защото за имота на две от наследниците на общия наследодател била извършена замяна по реда на ПДИ с друг държавен имот по тяхна молба, поради което имотът не бил отнет без основание; имотът понастоящем е собствен на държавата; имотът не съществува до размерите, в който е бил отчужден – към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ в имота и имало изградена лятна сцена на кукления театър, която не е временно съоръжение, като и към момента на влизане в сила на закона, така и към момента на изменението му от 22 ноември 1997 г. имотът е бил застроен и строителството е узаконено, поради което постройката има главно, а теренът – несамостоятелно, обслужващо значение.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол по поставените съществени материалноправни въпроси.
Преди всичко поставеният съществен материалноправен въпрос при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК е наистина значим, но вече е намерил своето разрешение в Тълкувателно решение № 6 от 10 май 2006 г. по т.гр.д. № 6 на ОСГК на ВКС за 2005 г. – т. 3 от Тълкувателното решение. Посоченото разрешение е задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт. Съображенията на касаторките за справедливостта на даденото разрешение не могат при това положение да бъдат разглеждани от съда.
Представените съдебни решения по останалите поставени материалноправни въпроси мотивират съда да приеме, че искането следва да се подведе под хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, а не по посочената от касаторките т. 1, защото по т. 1 законът има предвид само задължителната за съдилищата съдебна практика, а не такава на отделни състави на върховния съд. След като касаторките сочат отделни решения на ВС и ВКС, то исканото допускане до касационен контрол се преценява при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Поставените материалноправни въпроси са действително съществени, но каквото и да е разрешаването им, няма да бъде променен крайният извод на съда относно невъзможността да бъде извършена реституция при застрояването на имота с лятната сцена на кукления театър, какъвто е и крайният решаващ извод на съда. Възстановяването на собствеността по реда на ЗВСОНИ е допустимо само доколкото имотите съществуват в размерите, в които са отчуждени. Целта на реституцията безспорно е да се възстановят имотите, съществуващи като самостоятелни обекти на собственост. В случаите, когато отнетите и отчуждените имоти са загубили физическата или правната си самостоятелност, то те явно не отговарят на посочения критерий. Процесният имот е част от парцел ****, предназначен за куклен театър и построяването на лятна сцена е част от предназначението на имота. Осъщественото в отнет и отчужден имот строителство, както е в процесния случай, е пречка за неговото реституиране, а е безспорно, че от частта от имота, незаета от лятната сцена, не може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията към момента на влизането в сила на съответните норми на реституционния закон.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 64 от 7 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 632 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: