О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1569
С., 14.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 795 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ю. Славчева И. чрез адв. Д. Д. от АК – С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2011 г. по гр.д. № 12931/2010 г., в частта за вината за разстройството на брака и семейното жилище.
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Оплакванията за пороци по чл. 281 ГПК са за неправилност.
Насрещната страна Б. С. И. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като се е позовала на съдебната практика.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийският районен съд е прекратил с развод брака, сключен между Б. С. И. и Ю. Славчева И. като дълбоко и непоправимо разстроен, като е обявил, че вина за това имат и двамата съпрузи. Родителските права спрямо детето от брака С. Б. И. са предоставени за упражняване на майката с право бащата да го вижда и взима при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 ч. в петък до 16 ч. в неделя, както и 1 месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Б. И. е осъден да заплаща на детето С. чрез неговата майка и законен представител Ю. Славчева И. месечна издръжка в размер на 160 лв. считано от 01.01.2009 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Семейното жилище – апартамент № 11 в [населено място] ж.к „М.-3” с площ от 48,04 кв.м. е предоставен на мъжа.
Въззивният съд с решението, което се атакува е потвърдил първостепенния съдебен акт в частта за вината за разстройството на брачните отношения и за семейното жилище.
Поставен е въпроса може ли със свидетелски показания от кръга на заинтересованите /чл. 172 ГПК/ да се установи извънбрачна връзка, съответно вината за разстройството на брака.
Той е от значение за постановения резултат по чл. 49, ал. 3 СК, но няма противоречие с Р-2560-76-ІІ ГО. В приложения съдебен акт показанията на близките роднини на страните по делото не са изключени от доказателствения материал, а е прието, че съдът трябва да изложи мотиви защо ги кредитира. Това разбиране е съответно и на разпореденото в закона /чл. 136 ГПК, отм. и чл. 172 ГПК от 2007 г./, че показанията на изброените от законодателя лица следва да се преценяват с оглед тяхната възможна заинтересованост. Това, обаче не ги прави негодни или недопустими доказателствени средства. В случая въззивната инстанция е преценила в съвкупност, както писмените, така и гласни доказателства, извършила е съпоставка и изрично са изложени съображения защо кредитира показанията на майката на Б. И. /обективни, непротиворечиви, съвпадащи и с показанията на друг, незаинтересован свидетел/ и защо приема за недоказано твърдението за поддържана извънбрачна връзка от съпруга. Последното, дори и да бъде установено, няма да промени и резултата по спора – да изключи установената вина за разстройството на брака от жената, а вината на мъжа е призната от съда, макар и за други брачни провинения.
Въпросът, касаещ решението относно брачното жилище, уточнен от съда е удовлетворена ли е жилищната нужда на бивш съпруг, когато е заживял в дома на лице, с което е във фактическо съжителство и охранени ли са в този случай интересите на непълнолетното дете от брака. Отговор по него няма даден в ПП 12/1971 ВС РБ, но настоящият състав намира, че с оглед благополучието на непълнолетното дете от брака, повдигнатият въпрос следва да се разгледа, като той има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В заключение касационно обжалване следва да се допусне на въззивното решение само в частта по чл. 56, ал. 1 СК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2011 г. по гр.д. № 12931/2010 г., в частта за семейното жилище.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 20 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 01.02.2011 г. по гр.д. № 12931/2010 г., в частта за вината за разстройството на брака.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: