О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
[населено място], 15.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1337 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІ-30 от 14.06.2010г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 617 /2009г., с която е отменено решение на Районен съд Несебър от 12.01.1997г. по гр.д. № 407/2004г. и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между И. М. К., Д. Х. К., Г. Х. К., Е. Д. К., Е. Д. К., Д. Д. К., Т. Г. М., П. В. К., П. В. П., С. Ц. М. и Х. Ц. М. на: УПИ ІІІ-261 в кв. 4801 с площ 693 кв.м., УПИ V-261 в кв. 4801 с площ 694 кв.м., VІ-261 в кв. 4801 с площ 692 кв.м. и УПИ VІІ-261 в кв. 4801 с площ 693 кв.м., всички по плана на к.к. С. бряг, [община] при квоти: по 1/24 ид.ч. за Х. Ц. М. и С. Ц. М., по 1/12 ид.ч. за П. В. П. и П. В. К., 2/16 ид.ч. за Г. Х. К., по 1/16 ид.ч. за И. М. К. и Д. Х. К., ? ид.ч. за Т. Г. М. и по 1/12 ид.ч. за Е. Д. К., Е. Д. К. и Д. Д. К..
Касационната жалба е подадена от съделителя Г. Х. К., чрез пълномощника му адв. Г.. Той обжалва решението в частта по допускане на делбата и определяне на квотите. Счита го за незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че в постановеното решение съдът се е произнесъл по три въпроса, обусловили изхода на спора, а именно: 1. вписването на нотариалното завещание представлява ли действие, с което се дава гласност на завещанието и може ли да се счита, че от този момент заветникът е упражнил правата си по завещанието с оглед началото на давностния срок за правата по чл. 30 ЗН; 2. откога започва да тече погасителната давност за правото по чл. 30 ЗН в хипотеза на нотариално /публично/ завещание; 3. може ли да бъде уважено възражение за накърняване на запазена част, ако наследникът по закон е придобил от наследодателя безвъзмездно друго жилище, без да се образува наследствена маса. Касаторът счита, че въпросите са разрешени от съда в противоречие със задължителната практика, изразена в ППВС № 7/1973г., както и са решавани противоречиво от съдилищата. Представя три решения на Върховния съд, както и ППВС № 7/1973г.
Ответниците по жалбата И. К. и Д. К. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба, във фазата по допускане на делбата, между наследниците на Г. А. К., починал 1958г. С влязло в сила решение е допусната делбата на четири земеделски имота. Производството е висящо досежно делбата на четири поземлени имота в к.к. С. бряг, а именно: УПИ ІІІ-261, V-261, VІ-261 и VІІ-261, всички в кв. 4801 по плана на курортния комплекс. Производството пред въззивната инстанция е по чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна на предходно въззивно решение на същия съд. С оглед дадените указания от Върховния касационен съд в отменителното решение № 860 от 23.11.2009г. по гр.д. № 2161/2008г. на ІV г.о. при новото разглеждане съдът следва да даде отговор на въпроса дали е погасено по давност правото на И. М. К. и Д. Х. К. да искат възстановяване на запазената си част от наследството на Х. Г. К. – син на общия наследодател, починал през 1997г., накърнена чрез извършено от него нотариално завещание, с което завещава цялото си имущество на сина си Г. Х. К. – касатор в настоящето производство. След съвкупна преценка на събраните доказателства и имайки предвид разрешението в ППВС №7/1973г., Б. окръжен съд е приел, че претенцията по чл. 30 ЗН не е погасена по давност. Отчел е, че завещанието на Х. К. е нотариално и не подлежи на обявяване, за разлика от саморъчното такова. Взел е предвид, че снабдяването с препис от завещанието не съставлява действие, с което наследникът по завещание упражнява правата си. Преценил е свидетелските показания и другите писмени доказателства и е счел, че Г. К. е упражнил правата си по завещанието със сключването на договор за доброволна делба през 2002г., където е участвал като единствен наследник на Х. К. по силата на завещанието. Тъй като от 2002г. до предявяване на възражението за накърняване на запазена част на 08.12.2004г. не са изтекли пет години, то правото не е погасено. С оглед на този извод съдът е извършил намаляване на завещателното разпореждане с полагащите се по закон запазени части на съпругата И. К. и сина Д. К.. Приел е, че наследникът по завещание Г. К. получава 1/2 от наследството на завещателя / ? неговата запазена част плюс ? разполагаема част/, а другите наследници получават по ? от наследството на Х. К., равняваща се на техните запазени части. Въз основа на тези изводи съдът е определил квотите на всички съделители в четирите делбени имота, представляващи наследство на Г. А. К. и е допуснал делбата между тях.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът на първо място поставя въпроса дали вписването на нотариалното завещание е достатъчно да осигури неговата гласност или са необходими и други действия на заветника, за да се счита, че е упражнил правата си по завещанието спрямо наследниците по закон. Този въпрос е свързан и с втория – за началния момент на погасителната давност по чл. 30 ЗН досежно нотариални завещания. Разрешението на тези въпроси в обжалваното решение е в пълно съответствие с указанията, дадени в ППВС № 7/73г. Според постановлението срокът започва да тече от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието. Това разрешение е приложимо както за нотариалните, така и за саморъчните завещания, тъй като във всички случаи, упражняването на правата по завещанието е фактически въпрос. Видно от мотивите на постановлението изхожда се не от възможността наследникът със запазена част да узнае за завещанието, а от правото на наследника по завещание да прецени дали да приеме наследството по завещание или не. Затова началото на срока не може да е от откриване на наследството при нотариалните завещания, тъй като в този момент не е ясно дали посочения в завещанието наследник ще го приеме. Едва след като той демонстрира несъмнено, че ще се възползва от правата по завещанието, то за наследника със запазена част възниква правото да претендира възстановяване на накърнената със завещанието запазена част.
Приложените две решения: Решение № 1436 от 13.07.1967г. по гр.д. № 405/1967г. на І г.о. на ВС и Решение № 992 от 07.04.1972г. по гр.д. № 393/1972г. на І г.о на ВС са неприложими, понеже са постановени преди обобщаването на съдебната практика по този въпрос, извършено[населено място] на Пленума на ВС № 7 от 1973г., което има задължителен характер. Решение № 233 от 23.02.2001г. по гр.д. № 1523/2000г. на V г.о. на ВКС, постановено в производство по отмяна на влязло в сила решение, визира, че е налице публичност на вписванията и страната е имала възможност да се снабди с публично завещание. То е напълно неотносимо към настоящия спор.
Третият, посочен от касатора, въпрос визира безвъзмездно придобиване на имот от наследник по закон, което според касатора е пречка за упражняване правото на възстановяване на запазена част. Не е ясно каква безвъзмездна сделка се има предвид. Извършените от наследодателя дарения също подлежат на намаляване на основание чл. 30 ЗН, ако накърняват запазената част, но по делото няма такива данни. Що се отнася до формирането на наследствена маса – несъмнено е че при универсално завещание такава не се образува, а намалението се извършва в идеални части.
Съобразно изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по наведените от касатора съображения. Същевременно съдът счита, че следва да се допусне касационно обжалване поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението. В такава хипотеза съдът има правомощие служебно да стори това – виж ТРОСГКТК №1/2009г. от 19.02.1010г., т.1. По делото са налице данни, че касаторът Г. К. е извършил разпореждане с единия от процесните недвижими имоти – УПИ ІІІ-261 с н.а.№ 115, т.VІ, рег. № 3101, д.№ 1058/2004г. по време на висящността на процеса. Видно от н.а. № 96, том VІІІ, рег. № 5539, д. № 1275/2006г., че този имот понастоящем е собственост на Г. Г. К.. Съгласно указанията, дадени в ТРОСГК № 1/2004г. в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, като в противен случай тя е нищожна. Всички съсобственици на имота са задължително необходими другари в производството по делба, а съдът в случая не е предприел действия по конституиране като страна на приобретателя на един от делбените имоти. Поради това следва да се допусне касационно обжалване само на тази част от решението, с което е допусната делба на УПИ ІІІ-261.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение на № ІІ-30 от 14.06.2010г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 617 /2009г. в частта му, с която е допусната съдебна делба на следните имоти: УПИ V-261 в кв. 4801 с площ 694 кв.м., VІ-261 в кв. 4801 с площ 692 кв.м. и УПИ VІІ-261 в кв. 4801 с площ 693 кв.м., всички по плана на к.к. С. бряг, [община].
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в частта му, с която е допусната съдебна делба на УПИ ІІІ-261 в кв. 4801 с площ 693 кв.м. по плана на к.к. С. бряг, [община] по касационната жалба на Г. Х. К. от[населено място].
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет /лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.