Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр.София, 03.07.2018 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1666/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Ж. С., чрез адв. Н. Г. от САК, срещу въззивно решение № 8247/14.11.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр. д. № 5029/2016 г. в частта, с която е отказано да се извърши промяна в датата на раждане на С. от 10.05.1953 г. на 17.05.1953 г.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отказ да се обсъди и кредитира Свидетелство за свето кръщене.
[община] и С. о. не са изразили становище по жалбата.
Касационно обжалване е допуснато за преценка квалификацията на искането, с което е сезиран съда, евентуално за допустимостта на въззивното решение.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил изцяло решение № III–84-140 от 29.01.2016 г., постановено по гр. д. № 58614 по описа за 2014 г. на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил „молбата, подадена от Н. Ж. С., за промяна на рождената й дата от 10.05.1953 г. на 17.05.1953 г.“, на осн. чл. 38, ал. 4 ЗГР. Съдът е приел, че представеното по делото Свидетелство за Свето кръщение, в което единствено е посочена датата 17.05.1953 г. като дата на раждане на молителката Н. Ж. С., няма доказателствена стойност. Посочено е, че считано от 1949 г., факти с правно значение относно гражданското състояние на лицата се удостоверяват единствено с документи, издадени от държавната и общинска администрация, но не и от Църквата, поради което документът „правилно не е ценен от първоинстанционния съд“. Дата на раждане – 10.05.1953 г. е отразена в акта за раждана и всички официални документи на С..
Относно приетата от въззивния съд правна квалификация, настоящият състав намира, че тя е неправилна. В случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. Съгласно разпоредбите в раздел VІІІ от Закона за гражданската регистрация, по административен ред, по молба на заинтересованите лица, въз основа на официални документи, може да се извърши промяна и вписване в акта за раждане, когато се отстраняват технически грешки и неточности в изписването на името на заинтересованото лице; да се отрази промяна в имената, настъпила по силата на нормативен акт, както и промяната или възстановяването на имената на родителите по чл. 19а ЗГР, промяна на ЕГН на титуляра. Извън посочените изключения, по административен ред не може да се извършва промяна и вписване на данни в акта за раждане, които по същество променят смисъла на съставения вече акт – арг. чл. 76, ал. 1 ЗГРС. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – арг. чл. 38, ал. 4 ЗГР (нормата определя реда, а не съставлява материалноправна квалификация на спора). Приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор.
Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Когато се оспорва акта за раждане в частта относно посочената в него дата на раждането, при твърдение, че не отговаря на действителната дата на събитието, неистинността се установява с молба по чл. 547 ГПК, подадена от заинтересованото лице. Именно това е приложимият ред за защита, а не този по оспорване като административен акт на акта за раждане или исковия ред по чл. 124 ГПК. При уважаване на молбата по чл. 547 ГПК, като последица, компетентния административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението и електронния личен регистрационен картон – чл. 27, т. 4 ЗГР, както и промяна в акта за раждане. (в този см. и отговора по чл. 274, ал. 3 ГПК в определение по ч.гр. дело № 6800/2014 г. на IV г.о. на ВКС).
Решението, постановено в случая от въззивния съд, е допустимо, защото съдът се е произнесъл в рамките на сезирането. На практика не е посочил правна квалификация, а само нормата, която определя, че спорът се разрешава „по съдебен ред“.
Основателно е оплакването за допуснато нарушение на съодопроизводствените правила – отказ да се цени релевантно и допустимо писмено доказателство – Свидетелсво за свето кръщене. При твърдение, че в акт за раждане, който е надлежният документ за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 45, ал. 1, т. 4 ЗГР има несъответствие между удостовереното и обективната действителност, са допустими всички доказателствени средства, при чийто анализ съдът трябва, по вътрешно убеждение, да установи верен или не е в спорната част официалният документ.
Допуснатите нарушения не са се отразили върху крайния резултат, а на практика съображенията на съда за това, че няма да цени документа, са относими към анализа на неговата доказателствена сила. Н. С. има съставен акт за раждане (не е вярно твърдението, че такъв няма, нито, че няма архиви в кметството); актът има обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от служителите факти, като тежестта да я обори е за молителя. В акта за раждане е удостоверено, че е съставен още на 15 май, преди твърдяната от С. дата на раждането й – 17 май, а и е по силата на заявление, постъпило още на 10 май. Посоченото означава, че Н. С. не би могла да бъде родена след 10 май. Няма никакви други доказателства, че е допусната друга грешка – било в акта за раждане или документите, ползвани при съставянето му, неотговарящи на обективната действителност, имащи отношение към датата й на раждане. С. кръщене от 1953 г. не съставлява официален документ по см. чл. 179 ГПК и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Удостовереното в него отразява посоченото от неизвестно лице, без гаранция, че то или съставителят не са допуснали грешка. Само с този документ няма как да се обори доказателствената сила на надлежно съставения акт за раждане.
В заключение, въззивното решение се явява допустимо и, като краен резултат – правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8247/14.11.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр. д. № 5029/2016 г. в частта, с която е отказано да се извърши промяна в датата на раждане на Н. Ж. С. от 10.05.1953 г. на 17.05.1953 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: