О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 04.02.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 916 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Д. Й. чрез адв. Р. Р. срещу въззивно решение № 146/16.01.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 770/2010 г. , поправено с решение № 982/09.06.2012 г.
К. излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Н. К. Н. чрез адв. А. М. е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото въззивното решение е правилно, не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
А. М. В. чрез адв. Г. Д. е отговорила че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като са повдигнати въпроси, стоящи извън мотивите на съда от значение за решаването на спора. Поддържа се още, че приложените към изложението на касатора решения не могат да обусловят наличието и на допълнителните условия по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Част от съдебните актове не са влезли в сила, а в други въпросите, които са разрешение не са идентични с повдигнатите. Казусите, разгледани от съдилищата в приложените решения са различни от този по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. Д. Й. е предявила срещу Н. К. Н. – Д. и А. М. В. иск за 33 399,99 евро – неотчетена сума по мандат. В исковата молба се твърди, че ответниците действайки от името и за сметка на ищцата са продали по два нотариални акта два недвижими имота, от които Й. притежава идеални части. Доверениците са предали на Й. само част от получената от нейно име и за нейна сметка цена, като са останали задължени с исковата сума.
Н. Н. – Д. и А. В. са отговорили, че са имали договорни отношения с купувача по сделките – [фирма]. С В. Й. не се познават, нито имат валидно сключен писмен договор за поръчка с нея. Във връзка с двата недвижими имота се договаряли само с двама от съсобствениците /продавачи/.
Първостепенният Софийски градски съд установил, че Н. К. Н. – Д. и А. М. В. в качеството си на пълномощници на собствениците на два земеделски имота, между които и В. Й., са ги продали по нот. актове № № 126/2007 г. и 129/2007 г. на [фирма] на цена съответно 50 900 евро и 349 900 евро. В двата нотариални акта е записано, че 10 % от цената е платена при сключването на предварителните договори, остатъка е преведен в деня на нотариалното оформяне по банков път на посочена сметка с титуляр пълномощниците Н.-Д. и М..
Съдът установил каква част от цената се следва на Й. съобразно квотата й в съсобствеността, приспаднал приспаднал сумата, за която Й. признава в исковата молба, че е получила в отчет, а също и по 10 % от продажната цена по всяка сделка, за която е прието, че е получена при подписване на предварителните договори за продажба с купувача. Исковете са признати за основателни за сумата от 26 720,02 евро. Съдът посочил още, че няма надлежно въведено възражение за приспадане от дължимата цена на уговорено възнаграждение за доверениците. Върху главниците е присъдена и лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.
Въззивна жалба е подадена само от ответниците Н. К. Н. – Д. и А. М. В..
Състав на Софийски апелативен съд отменил решението на първата инстанция в обжалваната част и отхвърлил претенциите на Й..
Съдът приел, че пълномощните от съсобствениците дадени на Н. К. Н. – Д. и А. М. В. установяват, че в полза на последните е учредена представителна власт да получат продажната цена и се декларира, че при подписване на пълномощното е получена сума в размер на 10 % от продажната цена, като същата не е посочена в цифрова величина и няма препратка към договорен източник, в който тази цена е фиксирана. Съдът е счел, че в доказателствена тежест на ищцата е да установи правопораждащите за претенциите й факти и доколкото договорът за поръчка е двустранен – „т.е., за възложените правни действия на доверителите се дължи възнаграждение”, то подлежи на доказване по размер от страна на позоваващия се на договора за поръчка – ищцата. Представените по делото пълномощни, обаче имат естеството на едностранна сделка и не създават задължения за упълномощения /ползващ се от учредената представителна власт/. Прието е още, че неспазването на установената писмена форма за доказване на договора за поръчка, не позволява установяване на постигнатото между страните съгласие чрез гласни или несвързани с основното съдържание на договора за поръчка писмени доказателства.
В изложението към касационната жалба са поставени множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се твърди, че са разрешение от въззивната инстанция в противоречие с приложената съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Обобщени и уточнени от състава на Върховни касационен съд, повдигнатите въпроси са за същността на договора за поръчка, тежестта на доказване и доказателствените средства допустими за установяване на договора, съществуването на уговорка за възнаграждение на довереника, съответно нейното плащане, както и отчета на довереника.
Разрешението по поставените правни проблеми е обусловило и резултата в решението на апелативния съд, поради което те се явяват от значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Приложените решения на първоинстанционни и въззивни инстанции, за които няма данни, че са влезли в сила, не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване.
Определенията на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК също не попадат в категорията съдени актове по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
К. се е позовал още и на влезли в сила съдебни решения, в които има дадено разрешение по поставените правни въпроси – решение № 208/26.05.2008 г. на ОС Русе по гр.д. № 128/2008 г., решение № 350/04.03.2009 г. на ОС –Повдив по гр.д. № 3546/2008 г., 6-ти състав, решение № 792/2009 г. на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1594/2008 Г., решение № 166/16.05.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 168/2009 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1190/30.09.2009 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 1064/2009 г., решение № 208/26.05.2008 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 128/2008 г.
По цитираните дела, във всички случаи, когато са предявени искове по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, основани на договор за поръчка, при който довереника продава от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, в приложените съдебни актове е прието, че наличието на договорни отношения се установява от упълномощителната сделка и съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, където е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. Обобщени, разрешенията по повдигнатите въпроси са, че договорът за поръчка е неформален и по правило едностранен договор; двустранен е при уговорено в него възнаграждение. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Често договорът за поръчка се съчетава с друга правна сделка и, когато довереникът е поел задължение да продаде недвижим имот от името и за сметка на доверителя, винаги последният дава пълномощно, за да може да се извършат правните действия по поръчката и довереникът да встъпи в правоотношения с трети лица от името и за сметка на доверителя. Наличието на допълнителни уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат установени, могат да имат значение за намаляване на претенцията /напр. чрез прихващане/. Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този, който ги твърди.
Налице е противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 146/16.01.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 770/2010 г. , поправено с решение № 982/09.06.2012 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1306 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: