4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
София.17.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 4391/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Василева Д. и Л. Р. Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., срещу решение № 865 от 09.05.2013 г. по гр.д. № 4749/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 70 от 29.07.2008 г. по гр.д. № 2040/2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-7 състав за отхвърляне на предявените срещу Д. [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.06.2004 г. смърт на П. Д., за разликите над 50 000 лв. до 110 000 лева /за всеки един от ищците/, ведно със законната лихва от увреждането.
В адресната част на жалбата като касатор е посочен и Х. Н. Х., но видно от цялостното съдържание на жалбата е, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение – за разликата над 12 000 лв. до 20 000 лв. по предявения от този ищец иск с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ, не е предмет на касационно обжалване.
Касаторите Н. и Л. Досеви поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Считат, че в нарушение на чл.52 ЗЗД, въззивният съд не е съобразил изцяло всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и не е отчел в достатъчна степен лимитите на отговорност на застрахователя към момента на произшествието. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на решението на Апелативен съд – София в неговите обжалвани части и присъждане на претендираните обезщетения в пълен размер – по 110 000 лв. за всеки един от касаторите, ведно със законната лихва от увреждането и разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т-.1 ГПК се поддържа, че е допуснато отклонение от ППВС № 4/1968 г. относно конкретните критерии за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като са формулирани изрично и следните правни въпроси: „1. Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание по чл.226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл.266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ и 2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените в законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени”. Допускането на касационно обжалване по тези въпроси е основано на т.1, т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, с позоваване на: ППВС № 4/1968 г., както и на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика. В подкрепа на твърденията, че поставените материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, са представени заверени ксерокопия от първоинстанционни и въззивни съдебни актове, без обаче да са налице данни за влизането им в сила.
Ответникът по касация – [фирма] и третото лице помагач – И. Г. К. не са заявили становища.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел, че ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на И. К., е отговорно съобразно приложимата разпоредба на чл.407 ал.1/отм./ ТЗ за неимуществените вреди, претърпени от ищците Н. Д. и Л. Д. по повод смъртта на техния 19-годишен син П. Д., причинена от застрахования водач при ПТП, настъпило на 10.06.2004 г. Съобразена е влязлата в сила присъда, с която е установена деликтната отговорност на водача на МПС, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица 0276642/27.12.2003 г. За неоснователни са счетени възраженията на ответния застраховател за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, както и доводите, свързани с присъдените от наказателния съд обезщетения за неимуществени вреди, на основание чл.45 ЗЗД. В тази насока решаващият състав е съобразил задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 2/2012 г. на ОСТК на ВКС.
По отношение на присъдените от първата инстанция обезщетения за понесени от Н. и Л. Досеви неимуществени вреди, решаващият състав на САС е счел за неоснователно оплакването в тяхната въззивна жалба за занижаване на размера им. Изложени са мотиви, че действително в резултат на ПТП е отнет живота на 19-годишен абитурент от математическа гимназия, който е щял да продължи своето образование и който е живеел задружно заедно с родителите си, търпените от последните болки и страдания в резултат на безвъзвратно загубената подкрепа, грижи, обич и признателност, но с оглед годината на настъпване на събитието – 2004 г. на пострадалите следва да бъде присъдено обезщетение от по 50 000 лв. Налице е позоваване на решение № 749/05.12.2008 г. и на решение № 124/11.11.2010 г. на ВКС, ІІ т.о. за значението на икономическата конюнктура за непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие, имащи значение за формиране на критерия за справедливост.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпросите, с които касаторите са обосновали приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК се свеждат до критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, които са от значение за определяне на обезщетениeто за неимуществени вреди. Така уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпросът е значим за делото, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърляне на исковете по чл.407, ал.1/отм./ в посочените по-горе части. Изводите, до които е достигнал решаващият състав на АС – София относно размера на справедливите обезщетения за претендираните неимуществени вреди сочат на известно отклонение от задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 4/1968 г. , както и за противоречие с цитираната от касаторите задължителна практика на ВКС, ІІ т.о. – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г., както и с надлежно публикуваното решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о. С оглед доказаността на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, не следва да се преценяват останалите поддържани от касаторите допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторите са освободени от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължат такава за разглеждане по същество на касационната жалба.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 865 от 09.05.2013 г. по гр.д. № 4749/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Насрочва делото за : за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: