6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3323 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. П. И., чрез адв. А. П. от АК-В., срещу въззивно решение № 738 от 12.05.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 913/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено.
Насрещната страна [фирма], представлявано от изпълнителния директор Г. Г., чрез юрисконсулт Албена М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отмененил решението на първостепенния съд, отхвърлил исковете на А. П. И. против [фирма], [населено място], за отмяна на уволнение със заповед № БТГ-ЕВ/ЧР-З..-5/31.05.2016 г. и акт за прекратяване № БТГ-ЕВ/ЧР-З..-6/31.05.2016 г, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „диспечер, газопреносна/ газоразпределителна мрежа/районен диспечер“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът А. П. И. бил в трудово правоотношение с [фирма] Дисциплинарното наказание „уволнение“ му било наложено за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ, системни нарушения на трудовата дисциплина – неизползване на цялото работно време за възложената работа; неуплътняване на работното време; нарушаване на забраната за заснемане, записване и други на територията на дружеството; конституционната забрана за следене, филмиране, фотографиране и други, нарушение на Етичния кодекс на дружеството – да не допуска поведение, което нарушава добрите нрави и неизползване на служебно положение за реализиране на лични интереси. Съдът намерил, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал обяснения от служителя, като е достатъчно искането да е относно тези действия или бездействия, които работодателят е преценил, че представляват нарушения на трудовите задължения, без да е необходимо да квалифицира вида на нарушението, нито да цитира законови текстове. Съдът установил, че искането за даване на обяснения е връчено лично на И. на 03.05.2016 г. за монтираната видеокамера на външната страна на санитарно помещение на третия етаж в сградата на работодателя. Не било необходимо, но въпреки това, работодателят посочил и нарушените разпоредби на закона, правилника за вътрешен ред в предприятието, етичния кодекс и други вътрешноведомствени актове. В писмен вид И. признал, че е монтирал видеокамерата, като заявил, че с това действие не е нанесъл вреди за дружеството-работодател.
Според Варненския окръжен съд заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение, съдържала всички необходими реквизити, за да породи предвидените от закона правни последици, а именно: фактическа част и правни изводи. В допълнение, съдът намерил, че били нарушени посочените в заповедта законови и подзаконови разпоредби.
На 4.05.2016 г. ищецът депозирал писмените си обяснения, от които било видно, че същият признавал, че е монтирал видеокамерата, като заявил, че с това действие не е нанесъл вреди за дружеството-работодател.
Съдът приел, че ищецът е отделял време и внимание да монтира и демонтира видеокамерата за дълъг период от време, което означавало, че същият не е използвал цялото си работно време, за да полага труд. С това свое поведение И. е нарушил Етичния кодекс на дружеството – накърнил е добрите нрави, като е използвал служебното си положение за осъществяване на лични интереси.
Окръжният съд обосновал, че системността на нарушението (което не било реализирано само на посочената в заповедта дата, а преди това), комбинирана с неглижирането на законови и подзаконови актове и с липсата на разкаяние за стореното от страна на ищеца, налагали извод за необходимост от налагане на най–тежкото дисциплинарно наказание.
В обобщение, съдът формирал извод, че уволнението на А. П. И. било законно, поради което предявеният главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ следвало да се отхвърлят.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) със следните въпроси:
Длъжен ли е въззивният съд да изготви доклад по чл. 312 ГПК, вр. чл. 317 ГПК и чл. 146 ГПК, в който да даде точни указания относно подлежащите на доказване факти чрез разпределението на доказателствената тежест между ищеца и ответника, в случай че липсва доклад от районния съд относно разпределението на доказателствената тежест, касаеща законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение; невръчването на писмен доклад представлява ли процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на ищеца с оглед липсата на разпределение на доказателствената тежест от страна на районния съд; нарушено ли е правото на защита на ищеца и поставен ли е същият в положение на процесуална изненада в хипотезата, при която за пръв път в мотивите на въззивното решение установи, че е следвало да ангажира доказателства за определени обстоятелства, от които черпи права; представлява ли съществено процесуално нарушение несъответствието на дадената от въззивния съд в мотивите на съдебния му акт правна квалификация на прекратителното основание на трудовото правоотношение с квалификацията, посочена в заповедта за уволнение; длъжен ли е въззивният съд при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, да упражни съдебен контрол по въпроса за съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение, като отчете тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, липсата на наказания в досието на уволненото лице; може ли обяснения, дадени по чл. 193 КТ за други нарушения, да се ценят от работодателя и от съда като такива, дадени във връзка с оспорената заповед за уволнение; нарушено ли е правото на защита на ищеца при искане на писмени обяснения във връзка с допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 126, т. 9, т. 10, т. 13, чл. 187, т. 8, т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, т. 3.4.12 от Правилника за вътрешния трудов ред, а след това е уволнен за допуснати нарушения на други разпоредби – чл. 126, т. 3, чл. 187, т. 1 КТ, т.3.4.6, т.3.4.12, т.3.4.18 от Правилника за вътрешния трудов ред, т.7.2 от Правилника за охранителния и пропускателния режим в обектите на [фирма], чл. 32 от Конституцията на РБ, т.4.8.3 от Инструкция за мерките и средствата за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани от [фирма], т.1.1 и т.2 от Етичния кодекс на [фирма], за които не са искани обяснения на служителя.
Въпросите, свързани с доклада на първостепенния съд и задълженията на въззивната инстанция във връзка с това, са разрешени не в противоречие, както се твърди от касатора, а в съответствие с разясненията в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, с изключение на случай, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. Тогава той служебно и без да е сезиран с такова оплакване, за да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Служебно действа и, когато по силата на закона има задължение да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Във всички останали случаи съдът не предприема служебно действия по поправка на доклада, а само, когато във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада – тогава, с оглед оплакването и допуснатото нарушение въззивният съд, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
По настоящия казус няма основания за служебна намеса на въззивния съд, нито във въззивната жалба на работодателя има оплаквания за допуснати нарушения от първостепенния съд, свързани с доклада.
Само по себе си неточното квалифициране на нарушението от работодателя в заповедта за уволнение няма отражение върху законосъобразността й, същественото е дали посоченото в заповедта деяние представлява действително нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка, ако има разминаване в квалификацията на нарушението, дадена от работодателя и от съда по спора с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, това няма значение за законността на заповедта, съответно за правилността на решението. В тази връзка, поставеният правен въпрос: „представлява ли съществено процесуално нарушение несъответствието на дадената от въззивния съд в мотивите на съдебния му акт правна квалификация на прекратителното основание на трудовото правоотношение с квалификацията, посочена в заповедта за уволнение“ е разрешен от въззивния съд при пълно съобразяване с трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, вкл. цитираната от самия касатор – решение № 135/2012 г. по гр.д. № 994/2011 г. на III. г.о. на ВКС.
Въпросът във връзка с приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, уточнен от съда е за обстоятелствата, които трябва да прецени работодателя, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението. Въпросът е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат. Посочените от касатора съдебни актове не дават разрешение точно на повдигнатия въпрос. Налице е евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (редакция до изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
Въпросите, свързани с приложението на чл. 193 КТ, обобщени и уточнени от съда, се заключават в питането кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Този въпрос е също от значение за постановения резултат, като разрешаването му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ (редакция до изм. ДВ бр. 86/2017 г.) по въпросите, свързани с тълкуване на чл. 189, ал. 1 и чл. 193 КТ..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 738 от 12.05.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 913/2017 г.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: