Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
София 09.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 282/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Великотърновската апелативна п. срещу въззивно решение № 246 от 23.11.2007г. по в.гр.д. № 390/2007г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд, № 224 от 02.07.2007г. по гр.д. № 54/2007г. в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ да заплати на П. Н. Я. от гр. П. сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В жалбата са изложени оплаквания за завишен размер на присъденото обезщетение.
Ответникът по касация П. Н. Я. от гр. П. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, /Загл. изм. ДВ бр. 30/2006г./, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на две тежки умишлени престъпления от общ характер – по чл. 150, ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 2, т. 1 НК за които е оправдан с влязла в сила присъда. Отговорност за незаконното обвиняване на ищеца носи П. на Р. Б. , която е съставила обвинителен акт и е поддържала обвиненията срещу него. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство – около четири години, обстоятелството, че обвиненията са били за две тежки умишлени престъпления; преживените от ищеца притеснения, нервно напрежение и унижение, влошаване на отношенията му със съседи и приятели, установени от показанията на св. Н.
Решението е правилно.
Обстоятелствата, които съдът е взел предвид при определяне на размера на обезщетението, са установени от събраните по делото доказателства. Преценени съгласно разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./ свидетелските показания на Н. Я. – баща на ищеца, и В. Я. – негова сестра, са годни доказателства за установяване на психическите преживявания на ищеца. Същите са конкретни и непротиворечиви, и не са опровергани от други доказателства. Показанията на св. Р, че е виждала П. Я. в компанията на момичета и момчета, не опровергават показанията на близките му родственици, че тежко е преживял повдигнатото срещу него обвинение, бил е напрегнат и разстроен от коментарите, недоверието и отдръпването на съседи, познати и приятели. Правилно при определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид тежестта на обвиненията и периода на наказателното производство. Определеното обезщетение от 3 000 лв. справедливо репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и не са налице основания за неговото намаляване.
По изложените съображения решението на Великотърновския апелативен съд следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 246 от 23.11.2007г. по в.гр.д. № 390/2007г.
Председател:
Членове: