6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
С., 19.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 150/2011 година
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА.
Образувано е по предявен от [фирма] против [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 26.11.2010 г., постановено по в. а. д. № 00011/2010 г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” – [населено място], в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумите 33 628.99 лв. – неизплатен остатък от задължение по § 2 от Споразумение от 10.11.2009 г. за неплатени суми по фактури, посочени в Приложение № 1 към Споразумението, ведно със законната лихва от 13.04.2010 г. до окончателното плащане, 10 000 лв. – договорна неустойка по § 4 от Споразумението, и 6 477.01 лв. – арбитражни такси и разноски.
Ищецът [фирма] – [населено място], моли за отмяна на арбитражното решение като се позовава на основанията по чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА. Твърди, че решението е нищожно и недопустимо, тъй като е постановено от арбитражния съд при отсъствие на валидно арбитражно споразумение между страните в арбитражното производство. Поддържа, че още с отговора на исковата молба е оспорил компетентността на арбитражния съд с възражение за нищожност на Споразумението от 10.11.2009 г. и на съдържащата се в неговия § 7 арбитражна клауза поради неподписването му от законния представител на дружеството или от друго овластено за целта лице, но въпреки това арбитражният съд се е произнесъл с решение по съществото на спора. Отсъствието на компетентност на сезирания арбитражен съд е релевирано от ищеца и като порок, довел до несъвместимост на арбитражното решение с действащия в Република България обществен ред.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне, заедно с присъждане на разноските. Изразява несъгласие с тезата на ищеца за нищожност на Споразумението от 10.11.2009 г. и на обективираната в съдържанието му арбитражна клауза. Релевира доводи за изрично признаване на компетентността на арбитражния съд в депозирания от [фирма] отговор на искова молба, за последващото й потвърждаване посредством извършените от дружеството процесуални действия в хода на арбитражното производство и за преклудиране на възражението за липса на компетентност по силата на чл.20, ал.1 ЗМТА. Застъпва становище, че арбитражното решение е постановено от компетентен арбитражен орган в съответствие със закона и правилника на арбитражния съд, поради което не противоречи на обществения ред в Република България.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Производството по в. а. д. № 00011/2010 г. е образувано пред Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” – [населено място], по искова молба на [фирма], с която дружеството – ищец е предявило евентуално съединени искове против [фирма] и И. В. И. за заплащане на сумите 33 628.99 лв. и 10 000 лв., претендирани като дължими по силата на Споразумение от 10.11.2009 г. В исковата молба ищецът е обосновал компетентността на арбитражния съд с клаузата на § 7 от споразумението, с която страните са постигнали съгласие всички спорове помежду им във връзка с тълкуването, прилагането, изпълнението или неизпълнението на споразумението да се отнасят за решаване пред Международния арбитражен съд /МАС/ при „Алианс за правно взаимодействие” – [населено място].
На 20.04.2010 г. на ответника [фирма] е връчен препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея Споразумение от 10.11.2009 г., като му е указана възможността в 7 – дневен срок да подаде отговор и да посочи арбитри. В рамките на срока ответникът е депозирал писмен отговор вх. № 54/28.04.2010 г., в който /т.1/ е заявил изрично, че не оспорва компетентността на МАС при „Алианс за правно взаимодействие” да разгледа спора, дал е съгласие за служебно назначаване на арбитър и резервен арбитър на дружеството, изразил е становище по исковете като е признал иска за сумата 33 628.99 лв. и е оспорил иска за неустойка, ангажирал е доказателства. В отговора е релевирано възражение за нищожност на Споразумението от 10.11.2009 г. в частта относно клаузите на § 4, § 5 и § 6, уреждащи задължението за неустойка и солидарната отговорност на евентуалния ответник И. И., поради неподписването му от законния представител и управител на [фирма] – ответникът И. И..
На 11.06.2010 г. е проведено първото открито заседание по в. а. д. № 00011/2010 г., в което [фирма] е представлявано от надлежно упълномощен адвокат. Последният не е оспорил компетентността на арбитражната институция, не се е противопоставил да бъде даден ход на делото, взел е становище по исковете и по доказателствата, направил е искания за нови доказателства. В същото заседание са изслушани обяснения на ответника И. И., който е заявил, че Споразумението от 10.11.2009 г. не е подписано от него като управител на [фирма], а от съпругата му /съдружник в дружеството/ с негово знание и съгласие.
В хода на арбитражното производство – на 21.07.2010 г., по делото е депозирана молба от адв. Н. Г. в качеството му на процесуален представител на [фирма], с която е направено възражение срещу компетентността на арбитражния съд да разгледа предявените от [фирма] искове. Възражението е аргументирано с „възникналите нови обстоятелства във връзка с несъществуване и недействителност на арбитражното споразумение”, а именно – установеният в съдебно заседание на 11.06.2010 г. факт, че подписът в Споразумението от 10.11.2009 г. не принадлежи на законния представител на [фирма]. Решаващият арбитражен орган е отхвърлил възражението като неоснователно с определение в съдебно заседание на 21.07.2010 г., мотивирайки се с изричното потвърждаване на компетентността му в отговора на исковата молба и с последващото активно участие на ответното дружество в арбитражния процес. С аналогични мотиви са отхвърлени и следващите възражения за некомпетентност, като е акцентирано и върху недоказването на уважителни причини за оспорване на компетентността извън предвидения в правилника и в чл.20, ал.1 ЗМТА преклузивен срок.
При така изложените обстоятелства настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд приема, че искът за отмяна на постановеното от МАС при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” арбитражно решение по в. а. д. № 00011/2010 г. е неоснователен по следните съображения :
Отмяната на решението на първото поддържано основание – това по чл.47, т.2 ЗМТА, е аргументирана от ищеца с твърдения за отсъствие на валидно арбитражно споразумение между страните, а оттук – и на компетентност на сезирания арбитражен съд, за разглеждане на въведения с исковете на [фирма] правен спор.
Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, от съществуването на която е обусловена компетентността на арбитражния съд да се произнесе с решение по повдигнатия пред него спор. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение или като клауза в друг договор, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, в който е обективирано, и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж /чл.19, ал.2 ЗМТА/.
При изрично определени условия законът признава компетентност в полза на арбитражния съд да се произнесе с решение по конкретен правен спор, въпреки отсъствието на нарочно писмено споразумение по чл.7, ал.1 ЗМТА. Съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган. Ако са изпълнени условията на чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се презумира за съществуващо и постановеното от арбитражния съд решение по съществото на спора не подлежи на отмяна на основание чл.47, т.2 ЗМТА.
Поради значимостта на арбитражното споразумение за стабилитета на арбитражното решение разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗМТА задължава арбитражния орган да се произнесе относно компетентността си, когато тя се оспорва с възражение за несъществуване или недействителност на споразумението за арбитраж. Възражението за некомпетентност е обвързано с предвиден в чл.20, ал.1 ЗМТА преклузивен срок – срокът за отговор на исковата молба. Пропускането на срока стабилизира компетентността на арбитражния орган и същият се счита за овластен да разреши спора, с който е сезиран, дори ако споразумението за арбитраж е опорочено до степен на нищожност. Оспорване на компетентостта извън преклузивния срок по чл.20, ал.1 ЗМТА е допустимо само при уважителна причина за пропускането му, доказана от страната, която се позовава на нея.
Производството, в рамките на което е постановено атакуваното по реда на чл.48 ЗМТА арбитражно решение, е инициирано при наличие на изрично писмено споразумение за арбитраж, оформено като клауза – § 7, в Споразумението от 10.11.2009 г. В отговора на исковата молба ответникът – ищец по иска с правно основание чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА, [фирма] е оспорил действителността на отделни клаузи в споразумението като се е позовал на тяхната нищожност поради неподписване на споразумението от законния представител на дружеството. Оспорените като недействителни клаузи са изброени изрично и видно от съдържанието им, уреждат материалните правоотношения между страните. Клаузата на § 7, която има процесуален характер и възлага компетентност на МАС при „Алианс за правно взаимодействие” да разгледа евентуалните спорове по повод на споразумението, не е оспорена като недействителна, каквито доводи релевира процесуалният представител на [фирма] в откритото съдебно заседание по настоящото дело. Нещо повече – в т.1 на отговора дружеството – ответник е заявило ясно и недвусмислено съгласие за разглеждане на предявените от [фирма] искове от сезирания арбитражен съд. За наличието на съгласие спорът да бъде разгледан и разрешен от МАС при „Алианс за правно взаимодействие” сочат и извършените от [фирма] – чрез надлежно упълномощен адвокат, процесуални действия в първото открито съдебно заседание по арбитражното дело. В това заседание ответникът не само не се е противопоставил на разглеждането на делото, а е взел активно участие като е изложил защитните си възражения срещу исковете, изразил е становище по доказателствата и е ангажирал доказателства в подкрепа на тях. Процесуалното поведение на дружеството от момента на получаване на преписа от исковата молба до приключване на първото съдебно заседание мотивират настоящия състав да приеме, че дори да е истинно твърдението за нищожност на Споразумението от 10.11.2009 г., арбитражното споразумение между страните следва да се презумира за валидно сключено при предпоставките на чл.7, ал.3 ЗМТА. Постигнатото при условията на чл.7, ал.3 ЗМТА съгласие за разглеждане на спора, предмет на образуваното в. а. д. № 00011/2010 г., от МАС при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” е достатъчно за възникването на компетентност на арбитражния орган, поради което евентуалната нищожност на споразумението и на неговата арбитражна клауза не рефлектира върху компетентността на арбитражната институция и не обосновава отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2 ЗМТА. Предвид изложеното, искът за отмяна на арбитражното решение при предпоставките на чл.47, т.2 ЗМТА е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска може да бъде мотивирана и с разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗМТА, която отрича правото на страните в арбитражното производство да възразяват срещу компетентността на арбитражния съд след изтичане на преклузивния срок за отговор на исковата молба. След като в срока за отговор на исковата молба ответникът и настоящ ищец [фирма] не само не е оспорил компетентността на сезирания арбитражен съд, а изрично я е признал за съществуваща, последващото възражение за некомпетентност поради липса на валидно арбитражно споразумение е преклудирано по силата на чл.20, ал.1 ЗМТА. Предприетото след първото заседание по делото оспорване на компетентността е правно ирелевантно, тъй като не е наложено от уважителни причини по смисъла на чл.20, ал.3 ЗМТА, а е основано на обстоятелства, които са били известни на страната към момента на връчване на препис от исковата молба.
Като неоснователен следва да се отхвърли искът за отмяна на арбитражното решение и на второто поддържано основание – противоречие на решението с обществения ред в Република България по смисъла на чл.47, т.3 ЗМТА. Противоречието с обществения ред е аргументирано от ищеца единствено с твърденията за некомпетентност на арбитражния съд да разгледа и разреши повдигнатия с исковете на [фирма] правен спор поради липса на арбитражно споразумение. С оглед извода за наличие на валидно постигнато при предпоставките на чл.7, ал.3 ЗМТА съгласие за арбитраж, настоящият състав приема, че арбитражното решение е постановено от компетентен арбитражен орган и не противоречи на обществения ред, формиран от основните принципи на правопорядъка в Република България.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените в производството по чл.48 ЗМТА разноски в размер на сумата 3 000 лв. /договорено и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.04.2011 г./, поискани своевременно с отговора на исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.3, ет.5, със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.2 – адв. Н. Г., против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 26.11.2010 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 00011/2010 г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” – [населено място], като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ – разноски за производството по чл.48 ЗМТА, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :