Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 24.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2279/2014 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Предявени са обективно съединени искове от Д. К. С. от [населено място], [община], област Велико Т. срещу А. П. К. от [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 24.03.2014 г. по в. а. д. № 45/2013 г. на Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация.
С атакуваното решение ищцата по настоящото дело Д. К. С. е осъдена да заплати на ответника А. П. К. сумата 122 257.44 лв. – получена на отпаднало основание поради развалянето на сключените между страните два предварителни договора за покупко-продажба от 13.02.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 12 438.20 лв. – арбитражни разноски.
В исковата молба се поддържа, че ищцата не е била надлежно уведомена за образуваното срещу нея арбитражно производство, което е довело до невъзможността й за участие в същото – за депозиране на писмен отговор; за оспорване компетентността на съда; за представяне на доказателства; за избор на арбитър и др. Релевирано е също изрично оплакване за неизпращане на препис от исковата молба и доказателствата, за неуведомяване за избор на арбитър и за непризоваване за арбитражните заседания. С доводите за допуснато нарушение на императивни правни норми, свързани с участието на ищцата в арбитражния процес, е аргументирано и основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА – противоречие на арбитражния акт на обществения ред на Република България. Освен това, според ищцата, арбитражният съд е разрешил спор, непредвиден в арбитражното споразумение (отменително основание по чл. 47, т. 5 ЗМТА), тъй като претенцията за неоснователно обогатяване, каквато именно е предявена от А. П. К. и е разгледана от Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация, не е включена в обхвата на арбитражната клауза.
Ответникът – А. П. К. от [населено място] – оспорва исковете като неоснователни по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 27.10.2014 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания, приема следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от съдържащото се по делото известие за доставяне № ИД PS 1142 004N18P на „Български пощи” (лист № 122 от арбитражното дело), препис от арбитражното решение е получено от ищцата на 08.04.2014 г. С оглед на тази дата, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 27.06.2014 г. установеният в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявените искове.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА:
От приложеното арбитражно дело се установява, че препис от исковата молба и доказателствата към нея, заедно със списък на арбитрите и копие на Правилника на Т. при Н. са изпратени на Д. К. С. (ответница по арбитражното дело) на адреса, посочен в исковата молба – [населено място], [община], Област Велико Т., който адрес всъщност е посочен и от самата нея като „постоянен адрес” в процесните два предварителни договора от 13.02.2009 г. Видно от известие/обратна разписка № ИД PS 1142 004DIR F от 04.09.2013 г., пратката не е доставена по причина, че „получателят се е преместил на друг адрес”. С оглед на това отбелязване, арбитражният съд е изискал данни и по делото е представено удостоверение № 2813 от 09.12.2013г., издадено от СДВР, Сектор „Български документи за самоличност”, в което е отразено, че единственият регистриран адрес за лицето Д. К. С. е в [населено място], [община], Област Велико Т. № 21. Изпратените на този адрес нови две призовки по арб. дело № 45/2013 г. с приложено към тях разпореждане за назначените арбитри, са върнати отново с отбелязване в обратна разписка № ИД PS 1142 004F13 C от 21.12.2013 г. и в обратна разписка № ИД PS 1142 004F3R 2 от 27.12.2013 г., че „получателят се е преместил на друг адрес”. Същите данни се съдържат и в известие/обратна разписка № ИД PS 1142 004HUB F от 10.02.2014г., с която на ответницата е изпратен препис от протокола от арбитражното заседание от 27.01.2014 г. и призовка за насроченото за 10.03.2014 г. ново заседание.
Освен на официално удостоверения от компетентния държавен орган единствен регистриран адрес на ответницата в [населено място], арбитражният съд е постановил уведомяването на същата и изпращането на призовки и другите книжа до нея да бъде извършено и на адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, посочен в предварителните договори като адрес за кореспонденция във връзка с породените от тях правоотношения. Всички изпратени на този адрес уведомления чрез писма с обратни разписки, обаче, в т. ч. и препис от арбитражното решение, са върнати в цялост с отбелязване, че „получателят е непознат на посочения адрес” или че „пратката не е потърсена от получателя”.
С оглед на тези данни, настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищцата, че е допуснато нарушение на правилата за призоваване, което е осуетило възможността й да участва в арбитражното производство, приключило с постановяване на атакуваното решение. Предприетите от арбитражния състав действия за установяване на адреса на лицето Д. К. С. чрез получаване на информация от единствения оторизиран за това държавен орган – МВР, покриват изискването за „старателно издирване” на адреса на страната, предвидено в чл. 23, ал. 1 от Правилника на Т. при Н. и в чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Нещо повече, без да е бил длъжен, решаващият орган е положил усилия за уведомяване на ответницата по арбитражното дело и на адрес, който е предвиден от страните само във връзка с възникналите между тях материални правоотношения по процесните предварителни договори, но на същия адрес получаването на книжата се е оказало невъзможно.
Неоснователно е оплакването на ищцата за непълнота на адреса в [населено място], предвид обстоятелството, че в него не е посочена [улица]. Твърдението, че адресът включва и конкретна улица, е напълно произволно и недоказано, тъй като в удостоверения от СДВР адрес не фигурира улица, нито по делото е представена описаната от ищцата нотариална покана от 18.04.2011 г., за която същата твърди, че съдържа посочване на [улица]в адреса й.
Не може да бъде споделено и становището за липса на „старателно издирване” на адреса на страната, тъй като арбитражният съд е направил само един опит за връчване на исковата молба и доказателствата на адреса в [населено място]. Очевидната несъстоятелност на това становище произтича от безспорно установения факт, че на ответницата по арбитражното дело са били изпратени още множество призовки и книжа на този адрес, като всички те са върнати като неполучени с отбелязване на една и съща причина – „преместване на получателя от адреса”. При тези данни напълно основателно арбитражният състав е приложил установената в чл. 23, ал. 1 от Правилника на Т. при Н. и в чл. 32, ал.1 ЗМТА презумпция за получаване на книжата и е счел страната за редовно призована за арбитражните заседания.
Що се отнася до факта, че на 08.04.2014 г. на адреса в [населено място] К. С. е получила лично препис от протокола от последното арбитражно заседание и препис от арбитражното решение, същият не обосновава извод, че ответницата е пребивавала на този адрес непрекъснато през целия период на арбитражното производство и че неуведомяването й за него се дължи на допуснати процесуални нарушения.
Поради изложените съображения не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на атакуваното арбитражно решение.
По иска с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА:
Безспорно, нарушението на процедурните правила, свързани с призоваването на страните в арбитражното производство, води и до нарушаване на основополагащите за правовия ред в Република България принципи за състезателност и за равенство на страните в процеса. Доколкото, обаче, това нарушение е предвидено като самостоятелно основание за отмяна на арбитражното решение (чл. 47, т. 4 ЗМТА), същото не може да бъде преценявано и като основание по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. С оглед на това, този иск подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 47, т. 5 ЗМТА:
В чл. 21 на всеки от сключените между страните два предварителни договора е предвидено, че „всички спорове, които са породени от този договор или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат разрешавани от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, [населено място]”. Тълкуването на посочената договорна разпоредба налага категоричния извод, че арбитражната клауза обхваща не само споровете, възникнали по време на съществуването на правоотношенията между страните, но и тези, възникнали в резултат на преустановяване на облигационната връзка между тях. Такъв именно е разгледаният по в. а. д. № 45/2013 г. спор, тъй като негов предмет е връщане на сумата, получена от ответницата по арбитражното дело (ищца в настоящото производство) на отпаднало основание предвид извършеното от нея едностранно разваляне на процесните предварителни договори, водещо до прекратяване на облигационната връзка. Поради това, не може да се счете, че е разгледан спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение. Оттук и изводът, че и последният обективно съединен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените за същото разноски в размер на сумата 6 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, чието заплащане се установява от представената фактура № 173 от 24.10.2014 г. и вносна бележка от 28.10.2014 г., издадена от Ц. АД, Клон С., [населено място].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. С. от [населено място], [община], област Велико Т. срещу А. П. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] искове с правно основание чл. 47, т. 4, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 24.03.2014 г. по в. а. д. № 45/2013 г. на Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация.
ОСЪЖДА Д. К. С. от [населено място], [община], област Велико Т. да заплати на А. П. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] направените по делото разноски в размер на сумата 6 000 (шест хиляди) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: