Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
София, 24.02. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 155 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218и ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Д като процесуален представител на “Х” АД С. срещу въззивното решение Бургаския окръжен съд, постановено на 04.VІІ.2007г. по гр.д. № 450/2006г.
Ответницата по касационната жалба З. С. Г. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Останалите ответници по жалбата К. М. К., К. Я. К. , Г. Х. Г., Н. Й. Н., И. Й. Н., М. Н. Ж., Н. Й. С., Г. Й. С., Г. П. Г., К. С. М., Р. К. Х. и К. К. М. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд след връщане на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е оставил в сила решението на Бургаския РС от 05. ХІ.2003г. по гр.д. № 2608/2001г., с което е отхвърлен предявеният от “Х” АД срещу К. М. К., К. Я. К. , Г. Х. Г., Н. Й. Н., И. Й. Н., М. Н. Ж., Н. Й. С., Г. Й. С., Г. П. Г., К. С. М., З. С. Г., Р. К. Х. и К. К. М. иск за установяване, че дружеството е собственик на изоставена нива с площ 2.309 дка, находяща се в м.”А”, землището на с. Ч., община С., представляваща имот № 0* по картата на землището.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на ТП “Б” С. , нито твърдението си, че е правоприемник на това туристическо предприятие. Имотите в м.”А” са били земеделски земи преди образуването на ТКЗС. През 1962г. те са били предадени на новообразуваното ДЗС с. Ч., като към момента на изготвяне на плана от 1963г. те не са били обработвани, а отразени в него със сигнатура “мокра почва” и “мера”. През 1971г. комисия, назначена от председателя на Д. комитет за планиране, определила площадки за курортни комплекси и къмпинги по южното черноморие. Със заповед от 09.V.1972г. на председателя на ДКП на основание чл.8 от Закона за опазване на обработваемата земя за нуждите на ДСО “Б” е определена окончателна площадка в размер на около 2300 дка в землището на С. , без в нея да е включена земя от землището на с. Ч.. За първи път къмпинг “Ч” се визира в протокол на междуведомствена комисия от 26.ІІІ.1987г. при извършен оглед на терените, предоставени съгласно териториалноустройствения план на Ч. крайбрежие за нуждите на стопанския туризъм. Според този документ къмпинг “Ч” /Тарфата/ към 1987г. е бил изграден с капацитет 1500 места. В протокола е отбелязано, че за терена съществувал протокол за отреждане от 1978г., какъвто не е представен по делото, като се препоръчва да се направят постъпки за отчуждаването му пред К. по земята. Към 1988г. на процесното място съществувал обособен и ограден къмпинг, като при заснемането през 1988г. са отразени постройки, бунгала, алеи, теренни форми и др.
С решение от 09.V.1990г. по ф.д. № 2697/1990г. е регистрирана фирма с държавно имущество “Х”. С решението е постановено и прекратяване като юридическо лице на ТП “Б” С. с преминаване на съответната част от активите и пасивите му към новообразуваната фирма. С решение от 20. ХІ.1991г. по ф.д. № 7410/1991г. е вписано ЕАД “Х”, чийто капитал през 1995г. е увеличен в резултат на изпълнение на ПМС № 179/1991г. и на включването в капитала на цената на земята. С АДС № 195/06.VІІІ.1996г. е актуван за държавен целият терен на къмпинг “Ч” с площ 110 дка, като е отбелязано, че той е включен в капитала на “Х” ЕАД и че не е заплатен.
При тези обстоятелства е прието, че макар и внесени първоначално в ТКЗС, впоследствие предоставени на ДЗС, терените на къмпинг “Ч” не станали държавна собственост. Не са представени доказателства за причисляването им към ДПФ съобразно чл.21 от ЗТПС /отм./ и за отчуждаването им на каквото и да е основание. Не са представени доказателства за провеждане на процедурата по чл.6 и сл. от ЗОРЗ /отм./ – за определяне на обезщетения и заплащането им на собствениците. В тази връзка процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил с писмена молба, че има започната процедура по чл.7 и чл.8 от посочения закон през 1966г. за отчуждаване на земята, но и че тя не е довършена. За терена на къмпинг “Ч” няма данни да е предоставен за стопанисване и управление на ТП “Б”. От друга страна, от представените доказателства не може да се направи извод, че дружеството е универсален правоприемник на ТП “Б”. Не са представени разделителни протоколи и приемо-предавателни такива за установяване коя “съответна” част от активите и пасивите на прекратеното предприятие е поета от него. Последвалото /след преобразуването и преди приватизацията/ увеличаване капитала на дружеството с правото на собственост върху земята не създава права на ищеца, тъй като фактическият състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./ не е бил осъществен. С оглед на това ищецът не е доказал процесният имот да е в неговия патримониум.
Касационната жалба на “Х” АД срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд не е преценил всички доказателства и доводите на ищеца относно предоставянето на ТП “Б” на правото на стопанисване и управление върху процесния имот от държавата и за правоприемството на ищеца. Неправилно е прието, че не са налице в случая предпоставките на чл.17а от ЗППДОП /отм./. Изложени са и съображения, че производството пред втората инстанция е проведено с участието само на едната страна, тъй като пълномощникът на ищеца не е бил надлежно упълномощен, което е причина за несъбиране на всички доказателства по спора. Въззивният съд не е изпълнил и указанията на ВКС за събиране на доказателства, дадени с решението му по гр.д. № 2211/2004г. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за лишаването му от възможност да участва във въззивното производство поради ненадлежното му представляване. Пред въззивния съд са проведени три съдебни заседания – на 18.ІХ.2006г., на 27. ХІ.2006г. и на 19. ХІІ.2006г. За първото съдебно заседание ищцовото дружество е било редовно призовано чрез връчване на призовка на 04.VІІ.2006г. на деловодител съобразно разпоредбата на чл.48 от ГПК /отм./. За следващите съдебни заседания призоваването е съобразено с разпоредбата на чл.41 ал.6 от ГПК /отм./. Дружеството е било представлявано от адвокат Ж. К. в с.з. на 27. ХІ.2006г., упълномощен още от първоинстанционното производство с пълномощно с нотариална заверка на подписа на 19. ХІ.2001г. /л.54/, без данни по делото пълномощията му да са били оттеглени. Адв. Киров е правил доказателствени искания /с молби от 11.VІ. и 07. ХІ.2006г. и в с.з. на 27. ХІ.2006г./, които са удовлетворени изцяло.
Неоснователно е и оплакването за неизпълнение от въззивния съд на указанията на ВКС на РБ, дадени с решението му по гр.д. № 2211/2004г. Именно в изпълнение на тези указания съдът е поставил допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза с определението си от 05.VІ.2006г., като е разпоредил вещото лице да се произнесе и по поставените от страните въпроси. С определението си от 08. ХІ.2006г. е допуснал и допълнителни съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, поискани от ищеца, приети са и всички представени от него писмени доказателства.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.188 от ГПК /отм./. Въззивният съд е подложил на преценка всички представени по делото доказателства и доводи на страните, при което е извел обосновани правни изводи по съществото на спора. Несъмнено установено е, че по делото не са представени доказателства процесната земя да е отчуждавана от държавата на каквото и да било основание, да е включена в държавния поземлен фонд, да е била предоставена по предвидения в нормативната уредба ред за стопанисване и управление на ТП “Б”, да е била предназначена за къмпинг “Ч”, нито че именно тя е преминала по правоприемство у ищцовото дружество.становено е в тази връзка, че от ТП “Б” са създадени няколко държавни фирми, включително ДФ “Д”, като липсват разделителни и приемо-предавателни протоколи за конкретното имущество, което е било предоставено на всяка от тях. Законосъобразен при това положение е и изводът по приложението на чл.17а от ЗППДОП /отм./. Според посочената разпоредба държавното имущество, предоставено за стопанисване или управление на държавни предприятия, се предоставя в собственост на преобразуващите се такива предприятия с акта на преобразуването, каквито обстоятелства в случая не са осъществени. Правилно при това положение въззивният съд е приел, че последващото включване в капитала на дружеството и на терена на къмпинга, въпреки, че държавата не е била негов собственик, не е създало права за него /предвидената с пар.34 от ПЗР към ЗИДЗППДОП, в сила от 15. ХІІ.1995г. /ДВ бр.109/95г./, възможност за включване в баланса на предприятията и на ползваната от тях земя се отнася само за земята, която е собственост на държавата или общините/.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на ответницата по касация З. С. Г. следва да бъдат присъдени 500лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено на 04.VІІ.2007г. по гр.д. № 450/2006г.
ОСЪЖДА “Х” АД С. да заплати на З. С. Г. от с. Ч., област Б. , 500лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: