4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
София.31.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2561/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], с адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 1, срещу решение № 210 от 09.05.2014 г. по в.гр.д. № 221/2014 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 771 от 07.11.2013 г. по гр.д. № 437/2013 г. на Районен съд – Хасково. С посоченото първоинстанционно решение е прието за установено, че Н. Т. дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 19 856.95 лева, от която: 18 860.01 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 08.02.2008 г., сключен между него и [фирма] и 996.94 лв. – договорна лихва за периода от 08.02.2008 г. до 01.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.12.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3620/2012 г. на Районен съд – Хасково, като в полза на [фирма] са присъдени разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че ищецът не е легитимиран да заяви и претендира вземането, тъй като липсва надлежно уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземанията от страна на [фирма] на [фирма] и съответно от последното дружество на [фирма]. Поддържат се и доводи във връзка с изискуемостта на вземането. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковите претенции, или делото да се върне за ново въззивно разглеждане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с: надлежното съобщаване на извършените прехвърляния на вземането; началният момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит, както и с връчване на съобщения при условие на чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК. По всички въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на множество задължителна практика, като само по въпроса, свързан с приложението на чл.99, ал.4 ЗЗД се поддържа и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Третите лица помагачи – [фирма]/с предишно наименование [фирма]/ и [фирма] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличието на валидно възникнало между ответника и третото лице помагач [фирма] договорно правоотношение по договор за потребителски кредит от 08.02.2008 г., по който ответникът е преустановил плащанията през м.март 2009 г., поради което и на основание чл.15 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо волеизявление на страните. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК и приравняването на правните последици от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с тези, от подаване на исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е поканен да плати исковата сума.
Решаващият съдебен състав е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника за липса на надлежно съобщаване на прехвърлените вземания на банката, произтичащи от договора за потребителски кредит. Изложени са съображения както във връзка с валидноста на договорите за цесия и момента, от който новият кредитор/кредитори са материалноправно легитимирани да претендират вземането, така и с действието на съобщението до длъжника. Прието е, че в случая съобщаване на извършеното прехвърляне на вземането е извършено както чрез връчване на препис от заповедта за изпълнение, така и чрез връчване на исковата молба, с приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на вземания. За надлежно е прието и връчването на изпратеното на адреса на длъжника уведомление от 07.01.2011 г., при спазване на чл.43, ал.1, вр. с чл.46 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по значимия за изхода на делото правен въпрос/ съответно конкретизиран, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, отнасящ се до началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо. Даденото от въззивния съд разрешение по този правен въпрос е в противоречие с приетото понастоящем разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съответно приложимо и при договор за потребителски кредит, сключен при действието на Закона за потребителския кредит от 2006 г./ отм./.
Останалите правни въпроси са относими към правилността на решението и не биха могли да се преценяват в рамките на производството по чл.288 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 210 от 09.05.2014 г. по в.гр.д. № 221/2014 г. на Окръжен съд – Хасково.
УКАЗВА на касатора Н. Г. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 198.57 лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: