О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 161 ,
гр. София , 18. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1485/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Л. П. Х., представлявана от адвокатите Л. Т. и Т. Т. е подала касационна жалба срещу решение от 3.04.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение 2”а” състав по гр.д. № 1* от 2008 г. , с което е отменено решение от 20.9.2007 г. на Софийски районен съд , 58 състав и са отхвърлени исковете по чл.30 вр. с чл.29, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС . В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална неправилност на решението. Сочи се, че общата наследодателка Ц е била собственик на първия , партерен етаж на оригинерно основание -давностно владение, тъй като необезпокоявано го е владяла повече от двадесет години. Касаторката намира че не следва да приеме наследството под опис- чл.30, ал.2 ЗН защото приетото Тълкувателно решение от 4.02.2005 г. е станало след откриването на наследството. На последно място подържа, че приемането под опис на наследството има доказателствено значение, а не представлява условие за предявяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане обжалването на въззивното решение като се подържат всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Повдига се процесуалният въпрос за задължението на съда по чл.7, ал.1, пр.посл. ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Поставя се и въпроса за действието по време на приетите Тълкувателни решения на върховните съдилища. Представя Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ОСГК на ВКС и определение по гр.д. № 4* от 2001 г. на СГС, решение по гр.д. № 2* от 63 г. на І г.о. на ВС и др.
Ответниците С. П. Х. , Н. Х. В. и П. Х. В. не са взели становище по касационната жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на поставеният процесуален въпрос за задължението на съда да съдейства на страните за изясняването на делото от фактическа и правна страна.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният иск за делба от Л. П. Х. срещу С. П. Х. , Н. Х. В. и П. Х. В. , както и направеното искане по чл.30 вр. с чл.29 ЗН . Изводите му са формирани въз основа на установените по делото факти, както следва :
На 1.01.2001 г. е починала Ц. П. И. /у-ние за наследници № от 22.02.2001 г. / и е оставила наследници по закон две дъщери касаторката Л. П. Х. и С. П. Х. Към датата на откриване му в наследствената маса се намират два имота, които изчерпват наследството : апартамент на първия над партерен етаж ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място върху което е изградена , с площ от 204 кв.м. и съставляващо парцел ****Х- 10 от кв.76 по плана на гр. С. н.а. № 1* т. 11, н.д. № 2* от 1959 г. / и дворно място от 580 кв.м. ведно с паянтова жилищна сграда в с. Ц., Софийска област / н.а. № 51, т.08, н.д. № 1* от 1992 г. /.
Цветанка П. И. е дарила на дъщеря си С. П. Х. с н.а. № 1* т.16, н.д. № 2* от 1975 г. първият – партерен етаж от жилищната сграда в гр. С.. От своя страна С. Х. го дарява на синовете си с н.а. № 2* т.64 , н.д. № 1* от 1994 г. Няма спор, че към настоящия момент С. Х. не е съсобственик в никой от имотите за които ищцата е поискала делба. На последно място следва да се отбележи и че Софийски градски съд е намерил, че този имот няма данни да е бил някога собствен на Ц. И. Иска за делба за този имот е отхвърлен на това основание.
Със саморъчно завещание от 20.01.2000 г. , обявено на 15.09.2004 г. Цветанка И. е завещала двата недвижими имота, за които няма спор, че обхващат цялото й наследство на внука си Н. В. Софийски градски съд е счел, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН , която предпоставя като условие за намаляване на завещателното разпореждане приемане на наследството под опис , когато то е направено в полза на лица , които не са призовани към наследяване макар да са наследници по закон . Липсата на това условие е обусловило крайният резултат за отхвърляне иска за делба и направеното искане по чл.30, ал.1 ЗН. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ОСГК на ВКС и действието му се простира и върху случаите на открито наследство и преди приемането му именно защото с него се извършва тълкуване на норма, която не е променена. По действието на тълкувателните решения на ВС и ВКС липсва колебание в правната теория и в практиката. Останалите цитираните решения от касаторката са относими към тълкуването, което е дадено с Тълкувателно решение № 4 от 1964 г. на Пленума на ВС , което е обявено за загубило силата си.
Въззивният съд обаче е формирал извода си за липсата на собственост на наследодателката към 1974 г. върху партерния етаж едва във въззивната инстанция при липса на твърдения или възражения на страните в тази насока. Затова основателно е поставен и въпроса за приложението на чл.7, ал.1, пр.посл. от ГПК, който действа от 1.03.2008 г. По този текст не е формирана съдебна практика, поради което настоящия състав намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по този въпрос.
Касаторката дължи държавна такса в размер на 120 лв., които следва да се внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да се представи съответния счетоводен документ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 3.04.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, 2”а” състав по гр.д. № 1* от 2008 г. при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК
УКАЗВА на Л. П. Х. с ЕГН ********** от гр. С., ул. Ц. № 159 ,че следва да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 120 лв. по сметка на ВКС и да представи счетоводен документ по делото.
СЛЕД внасянето на таксата делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: