1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. София, 27.07.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни , две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 7228/2014 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на П. Б. Н. от [населено място] срещу решение № 5017от 08.07.2014г по гр.дело № 13753/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2013г по гр.д № 8254/2012г на СРС относно упражняването на родителските права спрямо децата Б. , навършила 13 години и Б. , навършил 10 години,които права са предоставени на майката , местоживеенето е определено при нея , при определен режим на лични контакти с другия родител – сега касатор и е определена дължимата издръжка.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и необосновано ,не са обсъдени и съответно преценени установените по делото обстоятелства , поради което е накърнен интереса на децата . Незаконосъобразно и необосновано в решението е даден приоритет на майката , игнорирани са нейни действия против интересите на децата и обстоятелстовто че е изоставила децата си за продължителен период от време-близо две години ,през който период грижи за тях е полагал бащата , подпомаган от своята майка . Понастоящем ответницата по жалбата е причина децата да живеят разделено, като е взела при себе си едното от тях , това води до дискомфорта им . Не е направена съвкупната преценка по критериите , изразени в ППВС №1/12.11.1974г. Съдът е трябвало да изследва какви са причините по- голямото дете, в пубертетна възраст , да не желае да живее при нея и изразява ясно желание да живее с баща си . По критерия помощ от трети лица бащата също следва да бъде предпочетен , а краткосрочните му отсъствия от страната не означават неполагане на грижи. Неправилно като негативно за бащата обстоятелство е прието,че за част от годината същия осигурява доходите си , като работи в чужбина .Не са преценени съответно доказателствата. Двете деца искат да живеят заедно .Единственият начин да бъдат събрани децата е отглеждането им от бащата,а не от майката , както са приели съдилищата. Съображения са развити в жалбата, допълнително е представена и писмена защита . Претендират се разноските за всички инстанции.
. Ответницата по касационната жалба Е. М. К. оспорва в обжалваното решение да е допуснато противоречие с ППВС №1/12.11.1974г при преценката кой от родителите е по- пригоден да упражнява родителските права и поддържа , че това ща се случи , ако се постанови друго разрешение по същество във връзка с упражняването на тези права , по отношение на двете деца. Тезата за дискредитиране родителските качества на майката е несъстоятелна. Бабата на децата по бащина линия е полагала грижи за тях , но е настройвала децата срещу майка им , след като бащата е заминал да работи в Гърция. Той и майка му не са зачитали решенията на майката по въпроса къде да е местожителството на децата , къде да учат и др. , пряко са я възпрепятствали при полагането на грижи за децата Психическият тормоз е и причина майката да напусне семейното жилище. Касаторът не е положил усилие да промени негативното отношение на детето към неговата майка , а си е служил със заплахи , служи си с детето , за да постига свои цели . Прекъснатите лични контакти с децата за период от година и половина се дължи на стечение на обстоятелства,за които майката няма вина . Доводи в тази връзка подробно са развити в писмена защита . Съдът трябва да направи избор при кого да живеят двете деца, едното в пубертетна , другото в предпубертетна възраст и да има предвид , че отношението на бащата към двете деца не е еднакво, което е в нарушение на родителския дълг. Поведението му като родител и работата му в чужбина не гарантират сигурност и пряк надзор върху децата. В тази връзка следва да се съобразят указанията на ППВС 1/1974г.,които ще се окажат нарушени , ако бащата бъде предпочетен. Претендират се разноски
С определение №232 от 05.03.2015г Върховен касационен съд ІІІ г.о е допуснал касационно обжалване по свързано формулираните въпроси какво значение има за критериите по ППВС № 1/1974 полагането на грижи за децата само от единия родител и причините за това ,съответно какво е значението на периодичното отсъствие на родител поради сезонна работа в чужбина ,във връзка с упражняването на родителски грижи ,в рамките на по- общия въпрос за комплексния характер на преценката на кого да се предостави упражняването на родителските права при спор между родителите .
По изведения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о приема следното :
Критериите , които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №1/12.11.1974г има съответната градация , но и указание преценката по тях да е съвкупна , а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности . Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност , но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Ако единият от родителите е трайно ангажиран със сезонна работа в чужбина, поради което отсъства от страната през част от годината, това не означава неизпълнение на родителския дълг, грижите за възпитанието и отглеждането на децата се преценяват по критерия оказвана помощ от трети лица, особено ако при съжителството си родителите са били подпомагани от възходящ родител , а детето се развива правилно и се чувства сигурно в тази среда и се противопоставя на желанието на този от родителите, напуснал семейното жилище, да промени местоживеенето му . Мнението на дете при кого да живее , дава насока на съда за най-добрата реална възможност в тази насока , ако желанието му е обусловено от проявление на родителските качества пред детето и с оглед възрастта изборът сочи на осъзнат негов интерес , който съдът следва да защити. Когато има да преценява мнение на едно от децата, съзнателно изразяващо предпочитание към единия родител, както и различно мнение на две ,или повече деца в предпубертетна или пубертетна възраст по въпроса при кой от родителите да живеят , решаващите съображения на съда следва да включват изясняване на причините за този избор, на първо място проявлението на родителския авторитет пред децата и взаимната привързаност между дете и родител.Важно доказателствено средство в тази насока са депозираните по делото социални доклади и заключения на вещи лица по проведени психологически изследвания. Съдът има и задължението да прояви активност, като назначи по делото съответния експерт , ако има данни за отрицателна конотация на дете към един от родителите, съответно признаци на родителско отчуждаване .Съвкупното изясняване на факторите, повлияли на емоционалното и поведенческо функциониране при децата, е предпоставка за правилна оценка на конкретните обстоятелства , които могат да обусловят и разделно упражняване на родителките права по отношение на тях, въпреки че това е по принцип нежелателно. Отделното живеене на децата и предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други – при другия родител, не се изключва като разрешение в техен интерес , но налага изтъкването на сериозни причини. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по пар.1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на всяко от децата.Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение , а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето – резултат от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого предпочита да живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви .
Съобразно така дадения отговор на въпроса , подадената касационна жалба е основателна ,макар и само в една част и не изцяло по съображенията , изложени в нея.
Спорът по делото е между родители , при кого от тях да бъде определено местоживеенето на двете им деца : Б. , [дата на раждане] г и Б. , [дата на раждане] , съответно кой да упражнява родителските права с произтичащите от закона последици. Страните са съжителствали на семейни начала единадесет години, семейното им жилище е в [населено място] , споделяно с майката на децата по бащина линия, която активно е помагала за отглеждането им. Влошените отношения ,които ищцата по делото Е. К. отдава на вмешателството на последната и обстоятелството ,че в решенията относно децата нейното становище е надделявало ,е довело до разрив в отношенията и на 08.11.2011г и майката е напуснала семейното жилище, като децата са останали при бащата и неговата майка .Понастоящем майката на децата К. живее в [населено място] ,ж.к М. в двустайно жилище , заедно със своята майка , като от 2013г детето Б. е при нея ,справя се добре като ученик в местното училище и вече изразява желание да живее при майка си. Б. изразява отрицателно отношение към намерението на майка си , иска да остане при баща си и при своята баба Т. Т. , към която е силно привързана. Усилените занимания на това дете с балет и художествена гимнастика в специализираната спортна база в[жк],гр. София и избора на училище , в което Б. да се подготви за гимназиалния етап на образованието си , са мотивирали бащата да наеме двустаен апартамент в същия столичен квартал и понастоящем тримата живеят там .Въпреки усилените тренировки (шест пъти седмично , от 16.00 до 20.30 часа) и успехите в художествената гимнастика (участие Републикански първенства и отличия),Б. има отличен успех в училище ,нивото на подготовката й позволява прием в престижна гимназия. Бащата работи сезонно в чужбина , на о. К., но присъства активно в отглеждането и възпитанието на детето , което е силно привързано към него.След напускането на семейното жилище майката не е преставала да търси контакт с децата си , да участва в грижите за отглеждането и възпитанието им по най-добрия начин. В началото Б. е отказвала, или е приемала с нежелание срещите с майка си, тъй като се е страхувала ,че последната може да я задържи при себе си , както се е случило с по-малкия й брат. Понасатоящим отношенията са възстановени , по делото е изслушано заключение на в.л психолог.И двамата родители имат капацитет, желание и възможност да отглеждат децата .
При горната обстановка въззивният съд неправилно е определил и мотивирал предпочитанието към майката като родител, защото е избегнал да обсъди и преценява обстоятелствата по делото при които децата могат да бъдат разделени . Твърде общ и недостатъчен като обосновка е изводът за паритет на родителските качества ,каквито несъмнено и двамата родители притежават , но конкретното им проявление е обусловило различно отношение на децата към тях, което трайно и сериозно е формирало предпочитанията и нагласите им , довело е до установяване на сегашното фактическо положение по делото, при което децата живеят разделено . Те с радост биха живели и заедно , но при избора си не поставят това на първо място. И двамата родители искат местоживеенето на двете деца да е при тях и разполагат с възможност им осигурят необходимите за отглеждане условия ,макар и не като предложат самостоятелна стая за всяко от децата . В интерес на детето Б. е да бъде отглеждано при майка си , по изложените от въззивния съд съображения , които следва да бъдат споделени .Детето се нуждае от майчините грижи , които този родител полага за него понастоящем пълноценно. Въззивният съд обаче не е обсъдил обстоятелствата , релевантни за интереса на другото дете. Така изводът, че майката е по- пригодна да се грижи и за двете деца, е направен в нарушение на материалния закон – чл.281 т.3 пр.1 от ГПК . Мотивът на съда да не се съобрази с изразеното от по-голямото дете желание , не следва да бъде споделен . Изводът , че отрицателното отношение на Б. към майка й се дължи на средата , в която живее – баща й и неговата майка, към която детето е силно привързано ,тъй като е отглеждано от баба си дълго време по стечение на обективни обстоятелства, необосновано е обосновката на решението с предпочитание – грижите на майката пред тези на бабата , без да се изследват конкретните обстоятелства ,формиращи и понастоящем мнението на детето, след като връзката с майката е възстановена. За това положително са способствали социалните консултанти , зрялото отношение на двамата родители и насърчаването на детето да се вижда с майка си , но най-вече това , че в хода на делото Б. е достигнала възраст , при която сама осмисля , мотивира и защитава позицията си.Нейните успехи в учението и извънкласните дисциплини, на като които усърдно се е посветила още от ранна детска възраст , стабилната в емоционално и положителна най-вече във възпитателно отношение среда , в която детето е постигнало тези успехи , му дават самочувствието и увереността за един съзнателен и отстояван избор , макар то да е привързано и към двамата родители. Адаптивният процес, преодоляването на кризата от раздялата на родителите при Б. е протекъл тежко ,но е претърпял развитие без да бъде повлиян от манипулиране и настройване на детето спрямо майката .Същата е напуснала семейното жилище , към този момент съвпаднал с избора на училище и подходящи извънкласни занимания за Б. , детето не е имало желание и готовност да я последва. Въпреки усилията и желанието на майката , за период от година и половина контактите не са пълноценни , а инцидентни и повлияни от това противопоставяне на детето.При положителна оценка на родителската грижа, които до сега бащата е полагал за Б., подпомаган от своята майка , подкрепата във важни и решителни за детето моменти от този родител и положителното въздействие на средата , в която това дете се чувства и развива добре , следва да бъде отчетено. До сега майката не е съумяла да присъства в отглеждането и възпитанието на своята дъщеря по начин, който да гарантира за напред най-добрите условия за това, най-вече по отношение на необходимия предвид пубертетната й възраст родителски авторитет. Констираната в социалния доклад от 29.01.2013г на дирекция СП „Оборище” отрицателна конотация на детето спрямо майката понастоящем е преодоляна , но основно поради уверението и обещанието на последната , че въпреки решението на съда , Б. няма да бъде принуждавана да живее при нея ако не желае, а ще остане да живее при баща си и неговата майка, към която детето също е силно привързано. В решаваща степен отрицателното отношение към майката при това дете, отразено в социалните доклади и декларирано при изслушването му , е защитна реакция , предизвикана именно от желанието на този родител да промени местоживеенето и средата му. В тази насока са изводите на вещото лице психолог , които са компетентни и следва да бъдат възприети . Следва да бъде възприет и извода на вещото лице ,че се касае се за дете , изградило добра себеоценка, при социална и емоционална зрялост.Това обуславя и извода , че при горните обстоятелства връзката между майка и дъщеря на този етап не е достатъчно пълноценна , за да осигури в най-добър интерес на детето правилната среда за неговото развитие, ако родителските права бъдат възложени за упражняване на майката. Налице е сериозна причина двете деца – едното в пубертетна , другото в предпубертетна възраст , да бъдат разделени при определяне на местоживеенето им. Преди всичко , никое от децата не може да бъде заложник на желанията, или интересите на другото. Ако се окаже така , режимът няма да способства за връзката между тях и запазването на най-добрата семейна среда. В случая двете деца са разнополови и във възраст, при която и малката разлика в годините и от значение – пред всяко от децата стоят различни задачи и предизвикателства, свързани с образованието и развитието им. Наред с това децата няма да се окажат в положение на преустановен контакт помежду си , накърняващ близостта им.И двете деца има къде да живеят , при добри битови условия, всеки от родителите може да им осигури адекватни за възрастта грижи и издръжка ,включително подпомаган близки възходящи. Местоживеенето на бащата и майката е в един и същи град. За всяко от децата ще е по- добре да остане в средата , в която се е адаптирало успешно. Да живее в жилището , в стаята , която вече е неговата. Макар че в спора по делото родителите продължават да следват като линия на защита взаимните нападки , те вече имат както съзнанието, така и добрата практика разделеното семейство да се събира по общи поводи , или дори само за да бъдат заедно децата. Самите деца са достатъчно големи , за да контактуват и свободно помежду си. Страните в спора не са демонстрирали конфликтни отношения пред децата, не го правят и понастоящем .Това свидетелства ,че и двамата родители имат добри възпитателски качества , но при така стеклите се обстоятелства и по съображенията , вече изложени по-горе, по-добри условия и капацитет за пълноценно упражняване на родителските грижи спрямо детето Б. има бащата ,а по отношение на детето Б. – майката . Мнението на всяко от тях при кого предпочита да живее, кореспондира с обективната оценка на обстоятелствата , както и с неговия интерес. Преценката дали е в интерес на децата да живеят разделено следва да се реши при отчитане на конкретните, специфични с оглед възрастта на всяко от тях потребности и възможността те да бъдат задоволени от един от двамата родители , или както е посочено в р.№350 от 2012г по гр.д №477/2012 ІV г.о като практика на ВКС по чл.290 ГПК за подобни случаи ,решението да се разделят привързани помежду си братя и сестри винаги е тежко, но след като родителите са поставили децата си в тази ситуация , съдът е длъжен да избере най-малкото зло за тях.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в една част , а спорът кой да упражнява родителските права по отношение на детето Б. да намери решение по същество от касационната инстанция , тъй като не са налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. В интерес на детето Б. е грижите по отглеждане и възпитание да се възложат на бащата ,а по отношение на детето Б. родителските права да упражняват от неговата майка ,в която част въззивното решение е правилно и следва да остане в сила, включително в частта за издръжката. При установените доходи на страните и с оглед нуждите на децата ,издръжката за тях е определена правилно по размер. По отношение на режима на лични контакти между Б. и другия родител въззивното решение следва да се измени , за да бъде същият съобразен с постановеното разделно живеене на двете деца ,като се осигури възможността те да бъдат повече време заедно . Изменението засяга режима на лични контакти през коледната и великденска ваканции на децата ,тъй като въззивният съд го е определил общо за това време. Удачно е да се постанови така ,че през коледната ваканция двете деца да бъдат при бащата, а приз великденската ваканция – при майката .Що се касае до издръжката на Б. и режима на лични контакти с майката, настоящата инстанция също следва да ги определи диспозитивно с решението си. Обстоятелствата не налагат да се определя по-особен режим на лични контакти извън обичайния ,но следва да се отчете изтъкнатата по- горе необходимост режимът да осигури на децата по- широка възможност да се виждат и общуват по между си , а това ще спомогне и за укрепване на връзката между упражняващия правото на личен контакт родител с детето , което взел при себе си .
Разноски в производството касаторът е установил в размер на 500 лева , колкото са и разноските на ответната страна . Разноски не се присъждат заради частичната основателност на касационната жалба и предвид компенсацията им .
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5017от 08.07.2014г по гр.дело № 13753/2013г. на Софийски градски съд , в частта с което е потвърдено решение от 25.03.2013г по гр.д № 8254/2012г.на Софийски районен съд, касаеща упражняването на родителските права , мерките на лични отношения и издръжката на детето Б. П. Н. ,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Б. П. Н. ЕГН [ЕГН], на бащата П. Б. Н. ЕГН [ЕГН],понастоящем с адрес [населено място] , ж.к Х. Д. , [жилищен адрес] като определя мерки на лични отношения между това дете и майката Е. М. К. , ЕГН [ЕГН], понастощем с адрес [населено място] , , както следва: майката може да взема детето при себе си всяка втора и последна седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, през великденската учебна ваканция , както и един месец от лятната ваканция , когато бащата не е в платен годишен отпуск .
ОСЪЖДА Е. М. К. ,ЕГН [ЕГН] , понастощем с адрес [населено място] , , да заплаща на детето Б. П. Н. ЕГН [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител П. Б. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място],ж.к Х. Д., [жилищен адрес] месечна издръжка в размер 100 лв (сто лева),считано от влизане в сила на настоящето решение , до настъпването на законна причина за прекратяване или изменение , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска .
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5017от 08.07.2014г по гр.дело № 13753/2013г. на Софийски градски съд , в частта с което е потвърдено решение от 25.03.2013г по гр.д № 8254/2012г.на Софийски районен съд ІІІ г.о , касаеща мерките на лични отношения с детето Б. П. Н. , ЕГН [ЕГН] и неговия баща П. Б. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място],ж.к Х. Д., [жилищен адрес] и в тази част ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между детето Б. П. Н. , ЕГН [ЕГН] и неговия баща П. Б. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място],ж.к Х. Д., [жилищен адрес] за този период както следва : бащата може да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, през коледната учебна ваканция , както и един месец от лятната ваканция , когато майката не е в платен годишен отпуск .
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5017от 08.07.2014г по гр.дело № 13753/2013г. на Софийски градски съд , в частта с което е потвърдено решение от 25.03.2013г по гр.д № 8254/2012г.на Софийски районен съд ІІІ г.о по отношение дължимата държавна такса и вместо това постановява :
Осъжда П. Б. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място],ж.к Х. Д., [жилищен адрес] да заплати в полза на бюджета на съда , по сметка на ВКС , сумата 144 лева
Осъжда Е. М. К. ,ЕГН [ЕГН] , понастощем с адрес [населено място] , да заплати в полза на бюджета на съда , по сметка на ВКС , сумата 144 лева .
Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: