О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
София, 16.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1161 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Б., чрез пълномощника му адвокат П. В., против решение № 103 от 28.04.2010 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отхвърлен предявения от Д. В. Б. против [община] установителен иск за собственост на описания недвижим имот.
Ответникът по жалбата [община] не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърденията, че ищецът притежава правото на собсвеност по наследство от Ж. И., поч.1960 г., на бивша нива, включена в строителните граници на[населено място]. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че не е осъществена реституционна процедура за имота по ЗСПЗЗ или по ЗВСНОИ, имота е отнет с прилагане плана на[населено място] и мероприятието, за което бил предназначен е изпълнено, както и че липсва идентичност на имота по нотариалния акт и процесния имот. Във въззивната жалба ищецът е обосновал тезата си, че имотът не е отчуждаван от наследодателя му по реда на ЗПИНМ и собствеността е запазена и понастоящем. Въз основа на експертното заключение въззивният съд е приел, че бившия земеделски имот е заснет по кадастралния план под № 4678 и е включен в регулация с плана на града от 1951 г., като е отреден за комплексно жилищно строителство. След като към момента на включване на имота в урбанизираната територия на[населено място], той е представлявал земеделска земя, то възстановяването на собствеността следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, тъй като с включването на земеделските имоти в ТКЗС собствениците им губят собствеността си върху тях в реални граници и възстановяването на собствеността не става автоматично, а с решение на общинската служба по земеделие, което има конститутивно действие. О. на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния му статут на земеделска земя, притежавана преди образуването на ТКЗС или Д., поради което собствеността се възстановява само при условията на ЗСПЗЗ, а в настоящия случай липсват доказателства да е проведена административната процедура, а съответно ищецът не е доказал правото си на собственост.
Касаторът счита, че по въпросите за задължението на въззивния съд да действа не само като контролно-отменителен орган, а като „втора поред първа инстанция” и по приложението на чл.14, ал.1 вр. чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както и на приложените съдебни решения. С Тълкувателно решение № 2/2004 г., ВКС, ОСГТК се дават указания по приложението на разпоредбите на отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция, поради което същото е неотносимо към първия поставен въпрос, доколкото съдебното производство се е развило по правилата на ГПК от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Приложените съдебни решения са постановени по спорове, при които е била реализирана административната процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, поради което са изцяло неотносими към настоящия случай.
Доводите по приложението на чл.14, ал.1 вр. чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ по същество са свързани с въпроса задължително ли е провеждане на административната процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, като имотът не е включван в ТКЗС, а е бил в урбанизирана територия и не е одържавяван. В т.1 на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ВКС, ОСГК при преценка действието на решенията на общинските поземлени комисии /сега ОСЗ/ е дадено тълкуване в кои случаи законодателят е обусловил собствеността върху земеделски земи от факта на възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, като сред тях са и земите на ТКЗС и ДСЗ, включени в строителните граници на населените места, с изключение на законно застроените – чл.10, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ. В случая липсват каквито и да било съображения на въззивния съд, че процесният имот към 1951 г. е бил включен в ТКЗС или Д., а следователно изводът, че е следвало собствеността да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ е направен в противоречие с посоченото тълкувателно решение, което е основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 28.04.2010 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Хасково.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 63.18 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: