О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
гр.София, 17.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1446/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. В. Р. и М. Р. Г., и двете от [населено място], са подали касационна жалба вх.№ 8442 от 20.12.2012 год. срещу въззивното решение № 358 от 05.11.2012 год. по в.гр.дело № 707/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 168 от 20.04.2012 год. по гр.дело № 11/2011 год. на Пернишкия районен съд. С последното е признато за установено по отношение на ответниците/сега касатори/, че В. В. К., Ц. В. С. и Д. Ц. С. са собственици съответно на по * идеална част/първият от тях/, * идеална част/вторият/ и * идеална част/третият/ от всеки от следните поземлени имоти, находящи се в [населено място], а именно: ПИ с идентификатор * с площ * кв.м., ПИ с идентификатор * с площ * кв.м. и ПИ с идентификатор * с площ * кв.м., и трите имота в[жк], [улица]; ПИ с идентификатор * с площ * кв.м. в м.”В.” и ПИ с идентификатор * с площ * кв.м. в м.”Д. уши” и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени нотариални актове: № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. в частите, с които В. В. Р. и М. Р. Г. са признати за собственици на повече от * идеална част от посочените поземлени имоти.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС по гр.дело № 1/2004 год. по следните въпроси: а/декларация, с която сънаследници са направили признание, че са предали владението на притежаваните от тях части от конкретни съсобствени имоти на един сънаследник и че владението върху тези имоти е упражнявано само от този сънаследник, а след смъртта му от неговите наследници, представлява ли акт на разпореждане по смисъла на чл.76 З.., след като с тази разпоредба се регламентира относителна недействителност на прехвърлителни сделки и б/когато сънаследници са декларирали, че са предали на друг сънаследник владението на своята част от сънаследствените имоти и че тези имоти са владяни от сънаследника за период по-дълъг от 10 години, а впоследствие предявят иск за собственост на същите имоти, може ли съдът на основание чл.76 З.. да приеме за нищожна дадената от тях декларация, която не е прехвърлителна сделка, а и разпоредилият се наследник няма право да оспорва сделката като недействителна. Поставен е и процесуалноправният въпрос: може ли съдът служебно да приложи разпоредбата на чл.76 З.., когато по делото не е предявен иск и не е направено правоизключващо възражение от останалите наследници за относителна недействителност по чл.76 З..?
Ответниците по касация В. В. К., Ц. В. С. и Д. Ц. С. са на становище, че жалбата е неоснователна, тъй като касаторите не могат да придобият имота на основание давностно владение поради обстоятелството, че изявленията в декларацията, направени от В. В. С. и от Ц. В. С. са нищожни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел за безспорни правата на страните по делото от наследството на Р. П. М., починал на 18.03.1959 год. и на неговия единствен син С. Р. М., починал на 29.10.1973 год. Прието е, че страните, като наследници на Р. П. М. са били възстановени в съществуващи стари реални граници процесните имоти по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, като въз основа на решенията на ОСЗГ-П., само на двете ответници/сега касатори/ са издадени нотариални актове №№ * от * год. и * от * год. за собственост върху земеделските земи по давностно владение и наследство.
Съдът намерил нотариално заверената декларация от 31.03.2009 год. за недействителен документ съгласно чл.76ЗНасл., тъй като съставлявал акт на разпореждане на сънаследник с отделни делбени имоти, които не са се паднали в негов дял при извършена съдебна делба. С тази декларация наследниците на Р. П. М. са заявили, че нямат никакви претенции относно предаденото на Р. С. Р./пряк наследодател на касаторите/ владение на процесните земеделски земи, които последният владял над 15 години, а след смъртта му през 2007 год. се владели от неговите наследници по закон В. В. Р. и М. Р. Г.. Прието е, че нотариално заверената декларация от 31.03.2009 год. е недействителна и не съставлява отказ от наследствени права, а от конкретни имоти, за което не е спазена предвидената от закона по чл.50 З.. форма и вписване в специалната книга за откази при районния съд. Посочено е и че не са събрани гласни и писмени доказателства, установяващи изтекла в полза на ответниците/сега касатори/ десетгодишна придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В. съд е намерил за недействителен документ по делото съгласно чл.76 З.. нотариално заверената декларация от 31.03.2009 год., тъй като съставлявала акт на разпореждане на сънаследник с отделни делбени имоти, които не са се паднали в негов дял при извършена съдебна делба. От съдържанието на декларацията, обаче е видно, че с нея всички наследници на Р. П. М. са заявили, че са предали владението върху процесните имоти, още след възстановяването на собствеността от поземлената комисия, на Р. С. Р./техен сънаследник/, който ги владял над 15 години, а след смъртта му през 2007 год., имотите се владели от неговите наследници – В. В. Р. и М. Р. Г./сега касатори/.
Декларацията от 31.03.2009 год. е игнорирана от въззивния съд като доказателство, като е прието, че по делото не е доказано ответниците/сега касатори/ да са осъществявали владение, за да могат да придобият собствеността върху процесните имоти по давност.
Налице е противоречие на въззивното решение с т.т.1 и 2 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, с което са дадени задължителни указания по приложението на чл.76 З.. – относно вида и характера на недействителността на сделките на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети, относно кръга на засегнатите и кръга на защитените лица, както и процесуалните способи за упражняване правото на сънаследника да иска прогласяване недействителност на сделката.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на решението, като касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358 от 05.11.2012 год. по в.гр.дело № 707/2012 год. на Пернишкия окръжен съд по жалба вх.№ 8442 от 20.12.2012 год.
ДАВА на жалбоподателите В. В. Р. и М. Р. Г. едноседмичен срок от получаване на съобщенията да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата в размер на 100/сто/лева и в същия срок да представят в съда квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/