4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
Гр.София, 18.01.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 149 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по иск на Г. В. И., [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т.2, т.3 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 509/11.03.2010г. по арб.д.№ 509/2010г. на арбитър Б. Г.. Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА.
Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради липсата на валидно сключено арбитражно споразумение; противоречие на решението с обществения ред; страната в арбитражното производство не била уведомена за подадената искова молба, за избора на арбитър, не е била призована и по независещи от нея причини не е участвала в производството.
Ответникът – [фирма] оспорва допустимостта и основателността на иска.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира следното:
По възражението за недопустимост на иска.
Ответникът възразява, че искът е предявен след изтичане на 3-месечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, тъй като ищецът е уведомен за арбитражното решение на 08.08.2010г. в съответствие с чл.18.4 от Общите условия към договора за револвиращ кредит.
Позоваването е, че решението е редовно връчено чрез куриерска служба “Е. експрес” с товарителница № 1000003190677.
Видно от приложеното копие на товарителницата пратката не е получена от адресата. Съгласно писмо от 07.10.2011г., издадено от куриерската служба, на 04.08.2010г. е направен неуспешен опит на доставка, като причината е “отсъствие на получател”. Към товарителницата липсва описание за съдържанието й, поради което не би могло да се приеме, че ищецът е уведомен за постановеното арбитражно решение и не се налага прилагане на правилата за връчване на призовки и съобщения, уговорени в общите условия. При тези данни за момент на узнаване на арбитражното решение се счита датата 03.12.2010г., посочена от ищеца и неопровергана от ответника. В този смисъл, исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което предявеният иск е допустим.
По основателността на иска.
Не е налице основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА.
Според ищеца общите условия не са подписани от кредитополучателя по договора за револвиращ кредит, поради което липсва валидно сключено арбитражно споразумение.
Съгласно договора от 03.12.2008г. неразделна негова част са общите условия към ДРК за физически лица, които са предадени при сключването и с които кредитополучателят е запознат и ги приема – т.8. Арбитражната клауза е уговорена в т.18 на общите условия, поради което липсва соченото основание за отмяна на арбитражното решение.
Основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА е обвързано с нередовното призоваване за арбитражното производство е и всички останали обстоятелства, попадащи в хипотезата по чл.47, т.4 ЗМТА.
Съставът на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА.
Видно от доказателствата по делото призовката за арбитражното производство е изпратена от арбитър Б. Г. чрез курирерска служба “Е. експрес” с товарителница 1000001339961 на 02.03.2010г., като съгласно протокола от проведеното арбитражно заседание уведомяването е прието за редовно.
Според писмо от 07.10.2011г. на “Е. експрес” на 04.03.2010г. е направен неуспешен опит за доставка на пратката по причина “отсъствие на получател” и същата е изпратена за унищожаване. Свидетелят Ц., работещ като куриер, обяснява, че при първото посещение на адреса на ищеца не е намерил никого и оставил съобщение на вратата, а при втория опит – получил информация от съседи, че лицето не живее на адреса, поради което бил посочил, че адресът е грешен. Свидетелката А., съквартирант на ищеца, заявява, че не са получавани известия, адресирани до Г. И., както, че същият живее на адреса непрекъснато от началото на 2009г. Видно от писмо [община] от 05.10.2011г. адресът на [улица], ет.3, ап.32 съществува, като това е адресът, посочен в договора за кредит и описан в товарителниците на куриерската служба.
При тези доказателства следва да се приеме, че ищецът не е бил уведомен за заведеното срещу него арбитражно производство.
Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че Г. И. следва да се счита редовно призован за арбитражното заседание съгласно клаузата на чл. 18.4. от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, представляваща неразделна част от сключения между страните договор. В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че: избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Посочените правила, в случая, не намират приложение. В товарителницата не е посочена причината за недоставяне на пратката на адресата, а ако се приеме, че причината се изразява в “отсъствие на получателя”, то същата не би могла да се приравни на “заминаване” или “преместване” на адресата. Отсъствието е констатирано от служителя на куриерската служба, но депозираните от същия показания, че е правен втори опит за доставка се опровергават от другите доказателства по делото – отразените документално действия по доставката от куриерската служба, като и съществуването на адреса и обитаването му от ищеца.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че връчването не е осъществено и съобразно с уговорките в общите условия към договора за револвиращ кредит. Ищецът по настоящия иск не е надлежно уведомен за арбитражното производство и не е могъл да участва в същото. Налице е основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА.
По разноските. Ответникът по иска следва да заплати на основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.2 ГПК държавна такса в размер на 201.42 лв., както и възнаграждение на адв. Д. съгласно чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.36, ал.2 ЗА, което съдът определя съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. в размер на 451.42 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.4 ЗМТА, решение № 509/11.03.2010г. по арб.д.№ 509/2010г. на арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 201.42 лв. /Двеста и един лв. и 42 ст./, на основание чл. 78, ал.6 вр. чл.83, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на С. Г. Д., [населено място], [улица], ет.1 сумата от 451.42 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.36, ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.