О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 13.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6542 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Балнеологичен център „К.”” ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 232 от 21.05.14г. по в.гр.д.№ 155 по описа за 2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 375 от 8.11.13г. по гр.д. № 517/13г. на Районен съд Велинград и вместо това е постановено друго, с което е осъден „Балнеологичен център „К.”” ЕАД да заплати на всеки един от ищците М. В. Р.-М., Б. Г. М. и В. Г. М. по 10 421.06лв., ведно със законната лихва считано от 23.05.2013г., като са отхвърлени исковете за разликата до претендираните по 16 210.53лв., както и за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода 9.01.2013г. – 23.05.2013г. в размер на 609.72лв. за всеки един от ищците и са присъдени разноски.
В. съд е постановил акта си въз основа на заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която за периода 2003г.- 2011г. наследодателят на ищците не е ползвал платен годишен отпуск /с изключение на 10 дни за 2002г./ и след като е съобразил направеното възражение за изтекла давност. Присъдил е сумите за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за по 30 работни дни за годините 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., изчислени на базата на начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което е добавено и получаваното възнаграждение за членство в Съвета на директорите. Сумите са присъдени въз основа на чл.22 от последния сключен договор за възлагане на управлението, съгласно който ответника дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като съдът базирайки се на нормата на чл.23 ал.4 от Закона за търговския регистър /редакция към подаване на исковата молба/ е приел за доказано съществуването на обявените в регистъра три договора за възлагане на управление, сключени с Г. М. – от 4.04.2006г. със срок на действия 3 години, от 18.03.2009г. със срок на действия 3 години и от 20.03.2012г./прекратен на 8.01.2013г./ В. съд е посочил, че след изтичане на всеки един от първите два договора е започнала да тече 5-годишната обща давност за претендиране на обезщетенията и след смъртта на наследодателя, неговите наследници на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД имат право да получат дължимите му обезщетения, ведно с обезщетение за забава.
При тези мотиви на съда, касаторът желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по формулирани въпроси, който могат да бъдат обобщени по следния начин : 1. Може ли съда, позовавайки се на чл.23 ал.4 от Закона за търговския регистър /З./, служебно да събира доказателства и чрез справки в регистъра да се позовава на клаузи в договори за възлагане на управление, които не са представени по делото? Счита, че съгласно чл.141 ал.7 от ТЗ, договорът за възлагане не подлежи на вписване и за него нормата на чл.23 ал.4 от З. и 2. Как се определя размера на следващото се обезщетение за неизползван годишен отпуск, договорен с договор за възлагане на управление и следва ли то – при наличие на три отделни договора, да се определя въз основа на последния, на базата на полученото от изпълнителния директор възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което да се добавя и възнаграждение за членство в Съвета на директорите.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват както нейната допустимост, така и основателност. Претендира направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, чиито реално заплащане в размер от 2 000лв. установява с представен договор за правна защита и съдействие № 007320 от м.10.2014г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Касационно обжалване следва да се допусне по втория поставен от касатора въпрос, който освен, че съставлява годно общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, още е и разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно последната при неизпълнение на сключен договор, когато се иска обезщетение вместо изпълнение съгласно чл.79 ал.2 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя съобразно договореното в конкретния договор, от който произтича неизпълнението.
По първия поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно установената практика /например решение № 35 от 20.04.2010г.по т.д.№ 546/09г.на ВКС/ – търговският регистър е публичен и съгласно чл.23 ал.4 от З., доказателства относно обстоятелствата, отразени в него и обявените актове, не се изискват, защото проверката може да бъде извършена от всеки на съответния сайт.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 232 от 21.05.14г. по в.гр.д.№ 155 по описа за 2014г. на Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Балнеологичен център „К.”” ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] адрес за кореспонденция: [населено място] 1000, [улица] ет.5, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 1 010лв./хиляда и десет лева/, държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в канцеларията в противен случай производството ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.