2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. София, 04.02. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 7753 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. А. срещу решение № 373/02.10.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 533/2013 г. на Добричкия окръжен съд. С него е отменено решение № 100/08.05.2013 г. по гр. дело № 3767/2012 г. на Добричкия районен съд и е уважен, предявеният от В. Б. И. срещу жалбоподателя, иск по чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59 от СК, като е определен следният режим на лични отношения между касатора и малолетните му деца Д.-С. А. и С. А., двете с местоживеене при тяхната майка – ищцата, а именно: през зимната ваканция, определена от МОН, на всяка четна година, без прекъсване децата да бъдат вземани от бащата в 10 ч. на първия й ден и да се връщат по местоживеенето на майката до 16 ч. на последния й ден; през пролетната ваканция, определена от МОН, на всяка нечетна година, без прекъсване децата да бъдат вземани от бащата в 10 ч. на първия й ден и да се връщат по местоживеенето на майката до 16 ч. на последния й ден; през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск – 45 дни непрекъснато, като се връщат по местоживеенето й до 16 ч. на последния ден; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата В. Б. И. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните пет правни въпроса, а именно: 1) при изменение режима на лични контакти, задължително ли е изслушването на родителите по отношение бъдещите отношения и правото на лични контакти между бащата и децата; 2) приравнява ли се на изслушване на родителите, изявената пред съда воля на страните за споразумение, постигнато относно личните контакти между бащата и децата; 3) представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила решение, постановено в разрез с обективираното в три съдебни заседания, желание на родителите относно точно определен режим на лични контакти; 4) приравнява ли се споразумението между родителите досежно личните контакти между бащата и децата на признание на иска и каква сила има това за съда, решаващ тези въпроси; и 5) намаляването на времепребиваването на децата при бащата, водещо до негативно отражение върху тяхното развитие, при така постановеното решение на съда, представлява ли игнориране на техните интереси. По отношение и на петте правни въпроса, жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, а именно – първите четири въпроса – в противоречие с решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, и петият правен въпрос – в противоречие с решение № 291/07.11.2012 г. по гр. дело № 115/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
За да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и уважи предявения по делото иск с постановяването на цитирания по-горе режим на лични отношения между касатора и двете малолетни деца на страните, въззивният съд е приел, че е налице промяна в обстоятелствата – възрастта на децата и постъпването на едното от тях в първи клас, а на другото – в подготвителен, по време на висящия процес. Приел е и че голямото разстояние, при което се осъществяват личните контакти (жалбоподателят живее в [населено място], П., а децата и ищцата – в [населено място]), очевидно създава дискомфорт и прекъснатост на образователния процес за децата, както и че независимо от много добрите условия, които бащата е създал за пребиваването им при него, в техен интерес е, с оглед предложенията и на двете страни за промяна на режима на свиждане, същият да бъде изменен.
Така посочените в мотивите към обжалваното решение, предложения на страните за режим на лични контакти между касатора и двете малолетни деца, са направени в съдебни заседания чрез процесуалните пълномощници на страните по делото, но последните не са изслушани лично нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. С това първият изведен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие, както с посочените в изложението му, три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, така и с цитираното в тях ППВС № 1/12.11.1974 г. В тази задължителна практика на ВКС е прието, че изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Прието е и че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило (чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК) и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Няма основания за допускане на касационното обжалване по останалите четири правни въпроса, изведени от касатора, които не съставляват общи основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Два от тези въпроси – третият (представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила решение, постановено в разрез с обективираното в три съдебни заседания, желание на родителите относно точно определен режим на лични контакти) и петият (намаляването на времепребиваването на децата при бащата, водещо до негативно отражение върху тяхното развитие, при така постановеното решение на съда, представлява ли игнориране на техните интереси) – така, както са формулирани от страна на касатора, не представляват материалноправни или процесуалноправни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, които да могат да обусловят допускането на касационното обжалване, а са част от наведените с касационната жалба по делото, касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушения, съответно – на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По тях ВКС е недопустимо да се произнася в настоящото производство по чл. 288 от ГПК – с оглед допускането на касационното обжалване, тъй като не би могъл да са произнесе по тях и в тълкувателната част на решението по чл. 290 от ГПК, която част – характеризираща се с по-висока степен на абстрактност – се постановява в изпълнение на правомощието му за уеднаквяване на съдебната практика в страната. По тези касационни основания ВКС би могъл да се произнесе едва при разглеждане по същество на касационната жалба по делото (в този смисъл е и т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Освен това, макар насрещните предложения на страните, направени чрез процесуалните им пълномощници по делото относно режима на лични отношения между касатора и двете малолетни деца, да не са съществено различни, те не съвпадат (съвпадение е налице само относно контактите през зимната ваканция), нито имат характера на постигнато между страните споразумение, от каквато постановка изхождат, не само третият, а и вторият (приравнява ли се на изслушване на родителите, изявената пред съда воля на страните за споразумение, постигнато относно личните контакти между бащата и децата) и четвъртият (приравнява ли се споразумението между родителите досежно личните контакти между бащата и децата на признание на иска и каква сила има това за съда, решаващ тези въпроси) от изведените в изложението на жалбоподателя въпроси. Такива процесуалноправни въпроси нито са разрешавани, нито са били поставяни за разрешаване пред въззивния съд по делото, поради което те не са обуславящи и правните му изводи в обжалваното решение, нито са от значение за изхода на спора по делото (в този смисъл – също т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но само по първия изведен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, а именно: при изменение режима на лични контакти, задължително ли е изслушването на родителите по отношение бъдещите отношения и правото на лични контакти между бащата и децата.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 30 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 373/02.10.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 533/2013 г. на Добричкия окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя С. В. А. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 30 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.