3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№166
София, 16.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 747 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община-М. срещу Решение № 212 от 26.04.2010 год. по гр.д.№ 426/09 год. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено решението от 30.06.2008 год. по гр.д.№ 14/2008 год. на М. окръжен съд и е прекратено производството по предявените от Община[населено място] срещу [фирма] и „С. медико-диагностична лаборатория Образна диагностика – М.”ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за установяване нищожността на сключени между ответниците през м.ІІІ.2007 год. два наемни договора с предмет държането на складови помещения и помещения за кабинети за срок от 3 години.
Тезата на ищеца-касатор за нищожност на договорите произтича от разбирането, че сключването им при условията на пряко договаряне между ответниците е в нарушение на чл.12 ал.1 от Наредбата за упражняване на правата на собственост върху общинската част на капитала на търговските дружества, на чл.105 ал.1 ЗЛЗ и чл.28 ал.1 ЗПСлПК, доколкото Общината е едноличен собственик на капитала на дружеството-наемодател.
Първоинстанционният съд е приел, че предявените от Община-М. искове са основателни, поради което е прогласил нищожността на двата наемни договора. Сезиран с въззивната жалба на „С. медико-диагностична лаборатория Образна диагностика – М.”ЕООД, съставът на САС е приел, че исковете са недопустими, поради липсата на правен интерес. Позовал се е на това, че ищецът не е страна по договорите, а обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на дружеството-наемодател не го легитимира като собственик на веществения състав на имуществото, балансовата стойност на което е формирало капитала към момента на преобразуването по чл.104 ал.2 ЗЛЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на поставения правен въпрос – допустим ли е установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите. Представени са Решение № 1582/2004 год. по гр.д.№ 402/2003 год. на ВКС-Търговска колегия; Решение № 236/2007 год. по т.д.№ 730/2006 год. на ВКС-Търговска колегия и Определение № 440/2008 год. по ч.гр.д.№ 256/2008 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Представените решения съдържат произнасянето по казуси, различни от този по настоящето дело, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице. Налице е, обаче, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на поставения въпрос и касационен контрол за произнасянето по него, ще следва да бъде допуснат.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС ДТ-360 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Общината дължи държавната такса, поради това, че спорът по делото попада в изключенията по чл.84 т.3 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 212 от 26.04.2010 год. по гр.д.№ 426/09 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на Община[населено място], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 360 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за ДТ, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.