3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
гр. София, 22.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 февруари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1529/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. С. В. срещу решение №279 от 16.02.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №3757/14 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 12.07.2014 г. по гр.д. № 21086/2013 г. на СГС, и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на сина на В. С. В. В. на 30.03.2011 г. за разликата между 40 000 лева и 200 000 лева/ за присъдената от първоинстанционния съд сума от 50 000 лева-разлика между 200 000 и общопретендирания размер от 250 000 лева решението на СГС не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила/. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 20.05.2009г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Хюндай” с рег. [рег.номер на МПС] А. Г. С. при забранена маневра на заден ход е причинена смъртта на сина ищцата С. В. В.-роден 1993 г. в качеството му на водач на мотоциклет „Х.”. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид, че ищцата е майка на загиналия, както и младата възраст на последния-17 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина на ищцата в размер на 150 000 лева. Съдът е редуцирал обезщетението до размера на 90 000 лева, от които за 50 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в законна сила и е счел иска за основателен до размера на 40000 лева. Намаляването на обезщетението е резултат на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в управляване на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб. см., без пострадалият да притежава съответното свидетелство за управление и с несъобразена скорост-88 км.ч. при разрешени 50 км.ч. и при наличие на алкохол в кръвта от 0,14 промила , според документа за извършената аутопсия.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: налице ли е съпричиняване при липсата на причинна връзка между нарушения от страна на пострадалия, и настъпилото вредоносното ПТП и дали наличието на алкохол в кръвта в рамките на допустимото от закона съдържание /под 0,5 промила в кръвта / може да се третира от съда като съпричиняване.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, първият от така формулираните въпроси отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 17/63-т. 7, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Вторият въпрос се включва в първия.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №279 от 16.02.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №3757/14 г. в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.