О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 25.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 7666/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. Д. Д., подадена чрез пълномощника му адв.З. И. срещу определение № 202/04.07.2013 г. по гр.д.№3895/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
Жалбоподателят прави оплакване,че съдът, разгледал молбата за отмяна, е констатирал липса на документи-протокол за делба от 19.11.1926 г. и утвърдителен протокол от 29.12.1926 г.,които не са били коментирани в атакуваните съдебни решения. Въз основа на тях обаче е било издадено решение за възстановяване на собственост № 952/08.07.2003 г.Последното е било представено по делото и обсъждано като доказателство. Счита,че само при уважаване молбата за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.2 пр.4 ГПК, ще се даде възможност да се установи, че насрещните страни са си послужили с преправен документ, въз основа на който са възстановени големи количества земя,които не притежават.При водене на делото това установяване не е било възможно,тъй като разкриването на престъпните обстоятелства настъпва в по-късен момент.Поддържа се също така, че присъдените разноски са завишени по размер.
Ответниците по частната жалба С. Г. Т. и Г. Й. Д., в писмен отговор ,подаден чрез пълномощника им адв. С. Х., я оспорват .Претендират разноски.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като с нея се атакува преграждащо хода на делото определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК на решение № 1280/29.03.2011 г. по гр.д.№12 002/2009 г. на Варненския районен съд и решение №342/23.02.2012 г. по гр.д.№1125/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено.Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от жалбоподателя иск за установяване правото на собственост върху подробно описан поземлен имот, намиращ се в землището на [населено място],който е бил възстановен на ответниците като наследници на Г. П., с решение № 08.07.2003 г. на ОСЗГ-гр.В..Съставът на ВКС, ІІ г.о., разгледал молбата е приел, че тя е недопустима,тъй като се твърди неистинност на записка за вписване на протокол за делба от 19.11.1926 г. и утвърдителен протокол от 29.12.1926 г.-документи,които не са приложени по делото и не са обсъждани от съда.Освен това не се сочи присъда или влязло в сила решение, установяващи неистинност на тези документи.Прието е, че разпоредбата на чл.302 ал.1 т.2 ГПК изисква престъпните обстоятелства да са установени по надлежния съдебен ред- с влязла в сила присъда или решение на граждански съд за уважаване на иск по чл.124 ал.5 ГПК.Поради липсата на твърдение за установена по надлежния ред неистинност на документ, върху който е основано атакуваното решение, е оставил молбата за отмяна без разглеждане. Присъдил е и сумата 500 лв. направени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че частната жалба е неоснователна.Основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК , на което се е позовал жалбоподателят в подадената от него молба за отмяна, предполага излагане на доводи свързани с установена по надлежния съдебен ред неистинност на документ. Нормата на чл. 305 ал.1 т.2 ГПК обвързва началния момент на тримесечния срок, в който следва да бъде подадена молбата за отмяна, с влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. Следователно основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК изисква да са налице твърдения в молбата, не само за наличие на престъпно обстоятелство, но и за установяването му по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение. В случая, както е констатирал и предходният състав на ВКС, такова твърдение няма.В тази връзка е поддържано,че неистинността е установена с представеното постановление № 12037 / 11.12.2012 г.на районна прокуратура –гр.В., с което е отказано образуване на досъдебно производство, поради изтекла погасителна давност. Липсва позоваване на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд за уважаване на иск по чл. 124 ал.5 ГПК. Постановлението на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство не установява твърдяното престъпно обстоятелство. От изложеното следва, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, а обжалваното определение за оставянето й без разглеждане е правилно.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците по частната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 200 лв., заплатена в брой за адвокатско възнаграждение,съобразно отразеното в представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Делото следва да се изпрати на състава на ІІ г.о.,разгледал гр.д.№3895/2013 г. за произнасяне относно възражението за прекомерност на присъдените от него разноски,съгласно чл. 248 ал.1 ГПК.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 202/04.07.2013 г. по гр.д. №3895/ 2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА И. Д. Д. да заплати на С. Г. Т. и Г. Й. Д. сумата 200/двеста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: